Много съм притеснена за синът ми. Той е вече почти на 5 години и изпитва страх да ходи до тоалетна по голяма нужда. По цял ден се стиска и ходи само ако ние го накараме.
Предисторията е следната. Когато беше на 1 година и няколко месеца преживя един доста силен стомашен вирус с разстройство. Тъй като по това време вече ползваше гърне доста успешно за възрастта си (без да сме махнали памперсите все още) по време на разстройството се изхождаше в главно в гърнето. Тогава не ми е хрумнало, че това може да доведе до проблем, защото той не протестираше по никакъв начин. След като се оправи обаче изрично отказа повече да ползва гърнето. Явно то вече му е носило някакъв спомен за болката му тогава. Остана с памперс като периодично го пробвах да видя дали не е преодолял страха си. Той стигаше до там, че ако примерно е без памперс обикаля в кръг около гърнето само и само да не седне на него и като вече не може да стиска клякаше на пода до него. Тръгна на ясла на 2,5 години. Лятото преди яслата бяхме постигнали някакъв успех като елиминирах гърнето и започнах да го водя направо на тоалетната с дъска за деца. С ходенето по-малка нужда не сме имали никакви проблеми, но с голямата успеха беше променлив. Надявах се че в яслата като специалисти персонала ще му окаже ползотворно влияние, но се случи точно обратното - започна и да се напишква (мисля че персонала не е виновен за това, защото малкото ми дете в момента на същата възраст е при същите сестри и те дори спомогнаха за научаването и да ползва само гърне/тоалетна). Върнах изцяло памперса и изкара така до края на яслата. През лятото възобнових обучението за ходене до тоалетна- вече беше крайно наложително, защото направи 3, есента беше в детска градина, а там с памперси не позволяват. До есента съм ползвала всичко което ми хрумна - и с окуражаване, и с награди, и с пример от по-малката му сестра, която също обучавах с него, а когато нищо от това не действаше съм ползвала и наказания (предполагам, че тук ще ме разкритикувате, но вече нищо друго не действаше). Пуснах го на градина с ясната идея, че ще си имаме проблеми, но мислех че ще се изпуска в гащите, което не се случи. Започна да се стиска. Единственото обяснение, което даде е, че тоалетната в градината е голяма и го е страх да не падне вътре. Оказа се че тоалетната е със стандартна височина (не детска), но няма пригодена детска дъска. Имах много сериозен спор с учителката, че искам да закупя детски дъски, но ми беше отказано. Единственото което успях да направя беше, че махнахме и в къщи детската дъска и той много бързо се научи да ползва тоалетната само със стандартна дъска. Това не беше моето решение на проблема, но не успях да направя друго поради независещи от мен обстоятелства. Тук е момента да вметна, че детето иначе се чувства отлично в градината. Ходи с огромно желание, има приятели там и точно учителката с която водих спора за тоалетните му е любима и се разбират чудесно - т.е нямам никакви притеснения, че нещо друго в градината го стресира, дори напротив. В следващите 2 години решението на проблема имаше временни успехи - ту ходеше сам до тоалетна, ту пак започваше да се стиска. От градината ми казаха, че поне 1-2 пъти бил ходил и там, но по мои наблюдения избягва да го прави и предпочита вкъщи. Когато даваше назад си го обяснявах с някакъв временен стрес, които изпитва в момента, доколкото ми е възможно елиминирах проблема (ако разбера какъв е) и след известно време пак се успокояваха нещата. Лятото за първи път например отиваше доброволно в тоалетната в хотела, в които бяхме отседнали на почивка. Горе долу бях спокойна, че проблемът се израства малко по-малко. Преди 2 седмици обаче пак започна да се стиска. Всеки ден се връща с много нацапани гащи от детската градина. Не дава разумно обяснение защо го прави освен, че тоалетната е голяма и го е страх че ще падне. Не съм сигурна, че наистина това е причината или просто той не знае какво друго да каже. Определено няма никаква опасност да падне в тоалетната, вкъщи позлва същата без проблем, а и той вече доста порасна на височина и тегло и му е точно дори без детска дъска. Няма никакъв стрес за него в момента, никаква промяна в ежедневието му. Изглежда щастлив и ходи с огромно желание на градина. Опитах отново всичко - поощрявах го, сключвахме "сделки", дава ми 'мъжкото' си обещание, че няма да се държи като бебе, обясняваме се всеки ден, как това е отрова, която трябва да се изкара извън тялото иначе ще го боли корема и ще ходим в болница. Като не подейства с добро му казах,че съм му много сърдита, че ме е обидил с поведението си. В петък вече бях съвсем безсилна и ядосана и го наказах (не го возих на шейна до вкъщи от градината, въпреки че я носих и в къщи го оставих на един стол да мисли върху поведението си). Ефектът беше, че за 1 вечер 2 пъти ходи до тоалетна по голяма нужда като си каза сам. Днес сутринта обаче гащичките му пак бяха изцапани. Явно вчера преди да си легне му се е ходило и се е стискал отново. Вече не знам какво да правя. Притеснявам се, че това стискане ще му донесе медицински проблеми. Учителката в градината му видя, че съм разстроена сутринта и пита какво е станало. Каза, че ще го наблюдават и сигурно ще се опитат да помогнат. Аз обаче вече не знам какво да правя. Моля ви посъветвайте ме.
Виж целия пост
Предисторията е следната. Когато беше на 1 година и няколко месеца преживя един доста силен стомашен вирус с разстройство. Тъй като по това време вече ползваше гърне доста успешно за възрастта си (без да сме махнали памперсите все още) по време на разстройството се изхождаше в главно в гърнето. Тогава не ми е хрумнало, че това може да доведе до проблем, защото той не протестираше по никакъв начин. След като се оправи обаче изрично отказа повече да ползва гърнето. Явно то вече му е носило някакъв спомен за болката му тогава. Остана с памперс като периодично го пробвах да видя дали не е преодолял страха си. Той стигаше до там, че ако примерно е без памперс обикаля в кръг около гърнето само и само да не седне на него и като вече не може да стиска клякаше на пода до него. Тръгна на ясла на 2,5 години. Лятото преди яслата бяхме постигнали някакъв успех като елиминирах гърнето и започнах да го водя направо на тоалетната с дъска за деца. С ходенето по-малка нужда не сме имали никакви проблеми, но с голямата успеха беше променлив. Надявах се че в яслата като специалисти персонала ще му окаже ползотворно влияние, но се случи точно обратното - започна и да се напишква (мисля че персонала не е виновен за това, защото малкото ми дете в момента на същата възраст е при същите сестри и те дори спомогнаха за научаването и да ползва само гърне/тоалетна). Върнах изцяло памперса и изкара така до края на яслата. През лятото възобнових обучението за ходене до тоалетна- вече беше крайно наложително, защото направи 3, есента беше в детска градина, а там с памперси не позволяват. До есента съм ползвала всичко което ми хрумна - и с окуражаване, и с награди, и с пример от по-малката му сестра, която също обучавах с него, а когато нищо от това не действаше съм ползвала и наказания (предполагам, че тук ще ме разкритикувате, но вече нищо друго не действаше). Пуснах го на градина с ясната идея, че ще си имаме проблеми, но мислех че ще се изпуска в гащите, което не се случи. Започна да се стиска. Единственото обяснение, което даде е, че тоалетната в градината е голяма и го е страх да не падне вътре. Оказа се че тоалетната е със стандартна височина (не детска), но няма пригодена детска дъска. Имах много сериозен спор с учителката, че искам да закупя детски дъски, но ми беше отказано. Единственото което успях да направя беше, че махнахме и в къщи детската дъска и той много бързо се научи да ползва тоалетната само със стандартна дъска. Това не беше моето решение на проблема, но не успях да направя друго поради независещи от мен обстоятелства. Тук е момента да вметна, че детето иначе се чувства отлично в градината. Ходи с огромно желание, има приятели там и точно учителката с която водих спора за тоалетните му е любима и се разбират чудесно - т.е нямам никакви притеснения, че нещо друго в градината го стресира, дори напротив. В следващите 2 години решението на проблема имаше временни успехи - ту ходеше сам до тоалетна, ту пак започваше да се стиска. От градината ми казаха, че поне 1-2 пъти бил ходил и там, но по мои наблюдения избягва да го прави и предпочита вкъщи. Когато даваше назад си го обяснявах с някакъв временен стрес, които изпитва в момента, доколкото ми е възможно елиминирах проблема (ако разбера какъв е) и след известно време пак се успокояваха нещата. Лятото за първи път например отиваше доброволно в тоалетната в хотела, в които бяхме отседнали на почивка. Горе долу бях спокойна, че проблемът се израства малко по-малко. Преди 2 седмици обаче пак започна да се стиска. Всеки ден се връща с много нацапани гащи от детската градина. Не дава разумно обяснение защо го прави освен, че тоалетната е голяма и го е страх че ще падне. Не съм сигурна, че наистина това е причината или просто той не знае какво друго да каже. Определено няма никаква опасност да падне в тоалетната, вкъщи позлва същата без проблем, а и той вече доста порасна на височина и тегло и му е точно дори без детска дъска. Няма никакъв стрес за него в момента, никаква промяна в ежедневието му. Изглежда щастлив и ходи с огромно желание на градина. Опитах отново всичко - поощрявах го, сключвахме "сделки", дава ми 'мъжкото' си обещание, че няма да се държи като бебе, обясняваме се всеки ден, как това е отрова, която трябва да се изкара извън тялото иначе ще го боли корема и ще ходим в болница. Като не подейства с добро му казах,че съм му много сърдита, че ме е обидил с поведението си. В петък вече бях съвсем безсилна и ядосана и го наказах (не го возих на шейна до вкъщи от градината, въпреки че я носих и в къщи го оставих на един стол да мисли върху поведението си). Ефектът беше, че за 1 вечер 2 пъти ходи до тоалетна по голяма нужда като си каза сам. Днес сутринта обаче гащичките му пак бяха изцапани. Явно вчера преди да си легне му се е ходило и се е стискал отново. Вече не знам какво да правя. Притеснявам се, че това стискане ще му донесе медицински проблеми. Учителката в градината му видя, че съм разстроена сутринта и пита какво е станало. Каза, че ще го наблюдават и сигурно ще се опитат да помогнат. Аз обаче вече не знам какво да правя. Моля ви посъветвайте ме.
