Моля за съвет относно поведението на моя син

  • 1 666
  • 1
Здравейте,
моля за съвет относно поведението на моя син.Той е на девет години и е много мило и послушно дете,но имаме голям проблем.Както всички деца на тази възраст и той има таблет и му позволявам по час и нещо-два на ден да играе на таблета.И тук идва проблемът-когато загуби играта той започва  да пищи,да реве и най-лошото да се блъска с юмруци по главата и краката.На моите въпроси защо го прави той казва,че който загуби е "компютърен смотаняк" и сам се нарича глупав и тъп.Пиша неговите думи,с които се самохарактеризира.Пробвах какво ли не,как ли не обяснявах,че игрите са така направени,че да загубиш и да ти е още по-интересно когато спечелиш,но той казва,че ще се удря когато загуби,защото вината е негова.Пробвах да го прегръщам,успокоявам,наказвам-без резултат.Прибирах таблета за няколко дни след такава реакция,но дам ли му го всичко се повтаря.
С баща му сме разведени,разделихме се още когато той беше бебе и на практика не е живял с баща си.Поддържам добри отношения с бащата,той идва вкъщи,излизаме на разходки,кино,ресторант,лоша дума против бащата не съм казала.
За съжаление моето дете започна да реагира по съвсем същия начин когато сбърка нещо в тетрадката си докато пишем домашните(винаги му помагам за домашните).Така реагира и когато играем на шах-плаче и събаря фигурите и отново се удря.Боли ме като го гледам,но не знам как да му помогна.По същия начин реагира и с играта"Черен петър",снощи за малко да скъса картите,а аз се принуждавам да губя винаги когато играем на каквото и да е,за да избегна тази реакция.Много ми е трудно и не знам как да реагирам.
За съжаление не мога да си спомня първия път,когато реагира така,но ми е много болно за една случка-баща му дойде,взехме топка и най-доброто приятелче на моя син и отидохме на една детска площадка в парка.Аз седнах на една пейка,а те взеха да си вкарват голове.Приятелчето на моето дете му вкара гол и моят син ревна,отиде зад едно дърво и около два часа не мръдна оттам,то не беше гушкане,то не беше молене,заплахи за наказание,казахме му,че ние ще играем без него,аз се включих в играта и играх с другото детенце-е моят син плака през цялото време и се кри зад дървото,едва го накарахме да тръгне с нас като се прибирахме.Имаше и още една подобна случка със същото момченце при игра на "Не се сърди човече" у нас и накрая другото детенце спря да идва.Много ми е болно и наистина не знам как да постъпя.
Моля,помогнете ми със съвет!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Въпреки че, компютърните игри са най-редовно анатемосвани навсякъде в публичното пространство, лично аз смятам, че щом децата ги обичат имат и някой ползи – като това да се справят със страховете си (работа, която преди вършеха „страшните приказки“), както и за това как да се научим да оцеляваме в ситуации на конкуренция с връстниците. Разбира се, това си е моето мнение и също мога да бъда анатемосана Simple Smile
На ваше място бих разрешила компютърните игри в разумно количество и като дебело подчертая, че реалният свят е различен от виртуалното пространство, което е направено за забавление, щом не успява да се забавлява там, по-добре да не го прави.
По отношение на проблема, който илюстрират състезателните игри – ниското самочувствие и несправянето с конкуренцията работата ще е по-дълга и продължителна. Хубаво е и бащата да се включи в нея. Вашият син трябва да разбере кои са добрите и кои са му лошите страни, защото перфектни хора няма . Това се получава чрез пробване и то сам. След което да се научи да си показва добрите страни и да прикрива не популярните. В крайна сметка всеки е уникален и интересен през различието си, а не през еднаквостта в постиженията.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия