Водно раждане

На 29.11.2011 и нашата бебка Карина се роди, мерки 3450 кг., 50 см...съвсем неочаквано(термина ми беше на 11.12), на 28ми ходих на лекар и док вика, ами още няма изгледи да раждаш Smile...Но пък всичко мина прекрасно, роди се във вода в 1ва АГ сред смях и закачки и болки, болките само за мен естествено бяха, за раждането мога да пиша много и все хубави работи, престоя в болницата мога да го опиша с отегчителен, отношението на болничния персонал много добро. Ами това за сега, ако имате въпроси питайте, ще споделя с радост. От вчера сме си у дома, кърмим се, 40 мин. след като се роди бебката вече сучеше, а нормално родените бебета са си при  майките в болницата, така, че можеш да си кърмиш бебето когато искаш..сега ми предстои периода в които кърмата се регулира и гърдите се пълнят до болка, а пък бебето си спи и не му пука, че майката има такива трепети..
Хубав ден от нас Smile

Ние с бебчо сме добре всичко около раждането мина чудесно, в 3ч. ми изтекоха част от водите, в 5ч. бяхме с мъжо пред приемния кабинет в ТК и вече с контракции, прегледаха ме, клизма(не е страшно) и ни настаниха с мъжо в залата за раждане, мен на леглото с каишките за тонове, а него на една табуретчица до леглото. Аз си бях пожелала раждане с възможно най-малка лекарска и медикаментозна намеса и почти през цялото време бяхме сами, док-а идваше от време на време да види как е положението, като стигнах 6-7 см. разкритие влязох във ваната, чувството е страхотно, само като се има предвид, че до преди това от болките си се потял като прасе, ти олеква зверски, а и мен ме бяха наточили във вече споменатите еднократни запаряващи нощници.И така аз си се плициках във ваната, можех да си се движа както си искам и каквито пози искам такива да заемам, док-а идваше от време на време караше ме да си подавам корема над водата и с едно апаратче слушахме тонове, а те перфектни, на бебчо също му харесваше във ваната  bath1 и така докато стигна пълно разкритие, тогава се струпа екипа, надянаха едни ръкавици до раменете, казаха на мъжо как да помага, да ме държи, обясниха ми какво трябва да правя (хващаш си коляното и го дърпаш към гърдите те ти държат другото, като дойде контракция чакаш малко докато болката стане силно, навеждаш глава напред, поемаш въздух и напъваш все едно имаш запек яката, не се притесняваш да не се изпуснеш, нали са ти правили клизма викат и така за една контракция напъваш 3 пъти ама яко) В 10 ч.на 3тата контракция с напъни, бебечо се роди и кльопна на гърдите ми, не мога да опиша чувството, някои вече са го изпитали та знаят, а другите скоро ще разберат и те. Излязох от ваната за плацентата, после постоях 1-2 часа още на леглото в залата, донесоха ми бебечето вече увито да се гушкаме.
         За болницата: Бяхме в 2 вип стая малка, с тв,хладилник, климатик, хубава и винаги чиста баня. Аз се чувствах добре имам само 1 вътрешен шев, беб си беше при мен за щастие, от всичко четено за кърменето знаех, че е важно да сложим бебето на гърдата възможно най-скоро след раждането и да сме упорити.Представях си че щом му предложа той веднага ще засуче, ама не, след многократни опити и доста рев вечерта за щастие засука, не ни носеха дори и АМ.
            Персонала: Голяма прегръдка Hug за екипа и д-р Арабаджикова и голямо благодаря, че помогнаха за прекрасното изживяване, акушерките и всички в отделението бяха много мили отговаряха на всякакви въпроси, за 3 дена престои никой не ми е направил лошо впечатление.
За сега това, че се унесох..поздрави на всички и дано помъкна крак от сега нататък всички да рждат толкова леко!