Как се преживява...?

  • 16 561
  • 6
В сряда в 5:30 "родих" в 4ти месец мъртвото си бебе. Влязох за амниоцинтеза, приеха ме, всичко уж наред. Прие ме д-р Виденов в Шейново, който после се оказва, че не е видял, че бебето е без пулс и с оток на главата и с раздробен череп. спах там, в болницата, а на другия ден, като отидох за манипулацията, се оказа, че бебето ми е без пулс от поне 4 дена според докторите. Въпреки, че бебето ми бе мъртво, д-р Велев, шеф на Шейново, ми предложи да извърши амниоцинтезата... амниоцинтеза на мъртво бебе....отказах...после ме зарязаха в отделението, наред с другите бременни и ми казаха да чакам още един ден, до утре сутринта....когато ще решат какво да ме правят. Това са накратко ужасяващите истини за болница Шейново.
Благодаря на Господ, че вечерта, след като ми съобщиха новината, срещнах д-р Ненов, който се ужаси от всичко това, веднага ме пое по мое желание и от 8 вечерта до 5:30 сутринта всичко бе приключило. Благодаря на Господ, че не съм поучила отравяне и че всичко мина благополучно за моето здраве и без усложнения, само благодарение на един доктор.
Тези неща ги пиша, и то в съвсем ш съкратен вариант, за да предпазя останалите жени, които се доверяват на въпросните доктори и защото истината не бива да се крие. Тепърва ми предстои хистология и разправа с болницата.
Но....написах тази тема, защото НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ СПРАВЯ...
гледам корема си, празен е...изпитвам ужасна празнота...
Постоянно изживявам ужаса от "раждането" и всички подробности...постоянно ги мисля и изживявам в детали....не мога да спра да мисля за това...не спя,... не искам да виждам никой, а имам две деца, за които трябва да се грижа....имам много приятели, всички искат да ми помогнат....а аз не искам никой, но се държа мило, за да не ги отблъсна...ужасно съм нервна, искам да убия някой...днес се изпокарах и с партньора ми, който не е баща на другите две деца и това малко усложнява ситуацията....
Нямам пари за психолог...и никога не съм ходила...
Преживявала съм много сътресения и с всички някак се оправих сама. И всички ми повтарят: ти си много силна, ще се справиш...а аз не съм...и не искам да бъда..

Днес е пети ден...всяка вечер плача...не искам да си поглеждам корема....
Не знам искам ли съвет от вас, или искам просто да споделя с някой, който ще ме разбере... Cry
Виж целия пост
# 1
Здравей.Аз родих мъртвата си дъщерята в 34 седмица преди 20 дена.Болкста няма да мине така лесно.Аз все още плача всеки ден. Разбирам те напълно как се чувстваш. Намери упора в децата си, на мен ми беше първото дете и упора намирам в мъжа ми.Прегръщам те.
Виж целия пост
# 2
Как се преживява ли? Никак, но нямаш друг избор... няма да ти стане по-леко, колкото и време да мине... аз все още преживявам мъртвото раждане на първия ми син (бях в 35 седмица). Сега имам едно малко слънчице, което в момента спи в прегръдките ми... но болката и празнотата си стоят... едно дете не може да замени друго.
Никой не може дя разбере болката и празнотата, която изпитваш... а най-лошото е, че всеки се чуства длъжен да те успокои... но как, като те си нямат представа какво е това преживяване...
И пак - нямаш друг избор...
Виж целия пост
# 3
Даниела,ужасно е!Бъди силна,друго не ни остава.
Аз изпитах ужаса да родиш преждевременно детето си в края нв 5 месец през декември.Бебето беше живо допоследно,но без никакви шансове за оцеляване в толкова малка седмица.При мен се спука околоплодния мехур и водите ми просто изтекоха.

Колкото и да плача знам,че детето няма да се върне,но съм готова да направя и невъзможното само и само ужасът да не се повтори.
Ти тромбофилии изследвала ли си си?
Виж целия пост
# 4
Дани всеки път като чета за майки които изгубват децата си направо ми се къса сърцето. Преживявам отново загубата на моята дъщеричка в 32г.с.  Много е тежко. Аз плаках 3 месеца непрестанно докато дойде време да работим отново за бебче. Още от първия месец и бях бременна сега съм в 16 г.с моля се този път всичко да е наред. И най-накрая ужаса и болката поне малко да намалеят. И аз имам ужасни спомени от болницата в която ме приеха. Всяка вечер и сутрин мисля за това. Не минават спомените, но с времето осъзнаваш, че нямаш избор. Заживяваш с болката и вървиш напред и се бориш за нещата които искаш. На мен ми беше 1во детенце, ти се радвай на 2-чките си слънчица. Те ще ти дават стимул да се съвземеш. Много е труден периода с партньора след това, но се опитвай да го разбираш и него. Със сигурност и той много страда. Дръжте се здраво и след някой месец подновете опити. Прегръщам те силно.  Hug И можеш да разчиташ на нас за виртуална подкрепа  Hug.
Виж целия пост
# 5
Много е труден периода с партньора след това, но се опитвай да го разбираш и него. Със сигурност и той много страда. Дръжте се здраво и след някой месец подновете опити. Прегръщам те силно.  Hug И можеш да разчиташ на нас за виртуална подкрепа  Hug.
Да, много е труден...2-3 дена плакахме заедно с него, после се хванахме за гушите,.... а днес си събра част от багажа...и това в рамките на 6 дена...
Наистина съжалявам за всички, вие, които писахте, даже по-късно сте преживели този ужас... bouquet Hug
и благодаря за всяко мнение...  Hug
Виж целия пост
# 6
Не се преживява.При мен се случи преди години и все още много боли.Ти имаш две други дечица,заради тях бъди силна  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия