Живот с патологичен лъжец

  • 34 713
  • 147
# 30
Моят съвет: пусни тази тема в раздел Консултации с психолог, но и дай примери за нейните лъжи. Мисля, че там би получил професионален отговор.
Виж целия пост
# 31
Да, наистина, ако е реална темата дай пример за животопроменяща лтъжа, която е казала. Аз например имам една комшийка, която разправяше една история, после съвсем-съвсем случайно  прочетох нейно мнение по темата, разказваща съвсем друго. И за още нещо така. Не знам, странно е.
Но обезпокоителното е, че в действителност децата копират поведението на родителите си (понякога несъзнателно, както в повечето случаи синовете на насилници стават такива към жените си, а дъщерите стават жертви
Помисли си, струва ли си.
Виж целия пост
# 32
Имам такъв роднина, нещо ужасно е. Той пък се "познава" с всеки, който види на екрана. Водещи, репортери, политици, артисти, общественици, всички са му "много добри приятели".
Пред мен е разказвал случки, на които съм присъствала лъчно и не мога да повярвам, че говори за същото-абсолютно различна история разказва. Колко пъти е злепоставял близки и роднини с лъжите си, не не го прави нарочно, така повече му харесва историята и си я разказва по своему Simple Smile
Не се изненадвам, че авторът търси в нета терминология, която да охарактеризира поведението на приятелката си. Аз също много съм се ровила, за да разбера нещо повече за състоянието му.
Доколкото четох и чух, не става дума за психично заболяване, а по-скоро за един въображаем свят, който си изгражда човек, който компенсира дефицити.
И наистина при моя роднина виждам, че разказва неща, които би било хубаво да станат, но не са станали, въпреки това той твърди обратното. Тоест иска му се да е станало така и такава версия пробутва. Сам себе си успокоява по този начин и му става добре, че уж са се получили нещата, макар и само във въображението му.
Та отплеснах се много в обяснения, но основното, което исках да кажа е, че това момиче не се чувства добре от някого или нещо. Лъжите й по всяка вероятност олицетворяват желанията и мечтите й.
Давам пример със себе си -аз в момента съм безработна и чувствам, че започвам да се изнервям и обезкуражавам.
За да компенсирам това и да издържа на напрежението, спокойно мога да вляза във форума и да ви разкажа къде си паркирам ламборджинито, как съм се върнала вчера от Малдивите, какъв идеален съпруг и идеални деца имам и пр. Вие не ме познавате и може да го приемете за истина. Аз от своя страна, бих била с ясното съзнание, че лъжа, но удовлетворена и успокоена от това, че в нечии очи съм била богата и значима, а не някаква си там, която става сутрин и първата й работа е да гледа обяви за работа в нета...
Виж целия пост
# 33
Баща ми има един такъв приятел - лъже за норматив. Лъже за всичко. Ама буквално за всичко, дори и за абсолтно незначителни неща от сорта на какво са готвили предната вечер и разни такива. Има безброй истории с него, в които някой го разобличава, той сменя версията и отива да я разправя на друг (колеги са и понякога сверяват бележките по отношение на него, когато става дума за нещо, свързано в работата (а и не само), защото той и за това лъже).
Женен е, жена му е много свястна и се е случвало да я питаме как го търпи. Ама ето, търпи си го (просто като й говори, не го слуша, защото се е уморила от проверки кое е вярно и кое - не, а при него такива са наложителни за всяко нещо, което казва). Даже деца имат, които поотраснаха и виждат що за стока е баща им. За щастие майката успя да ги направи хора, но какво й е коствало, само тя си знае. И колко се черви пред хората заради него - също.
А този тип веднъж го изловиха в поредната идиотска и незначителна лъжа и баща ми го беше попитал зашо, аджеба, го прави това, той само казал "Ми..." и свил рамене. Няма обяснение, няма извинение, няма нищо. И на другия ден пак. Вече всички колеги го вземат на подбив, което не е твърде достойно, но и той си го заслужава, честно казано. Такива истории има с него...  ooooh!

Съвет накратко - бягай надалеч. Няма да си героят, който ще я промени и спаси, а ще се окажеш наивникът, вързан за подобно чудо.
Виж целия пост
# 34
И аз така спрях да я слушам бившата ми свекърва и да ахкам и да въхкам на измислените и истории и спря да ме занимава.  Mr. Green
Виж целия пост
# 35
А този тип веднъж го изловиха в поредната идиотска и незначителна лъжа и баща ми го беше попитал зашо, аджеба, го прави това, той само казал "Ми..." и свил рамене. Няма обяснение, няма извинение, няма нищо. И на другия ден пак. Вече всички колеги го вземат на подбив, което не е твърде достойно, но и той си го заслужава, честно казано.
Точно това щях да кажа - такъв тип хора нямат капка себеуважение.
Виж целия пост
# 36
А този тип веднъж го изловиха в поредната идиотска и незначителна лъжа и баща ми го беше попитал зашо, аджеба, го прави това, той само казал "Ми..." и свил рамене. Няма обяснение, няма извинение, няма нищо. И на другия ден пак. Вече всички колеги го вземат на подбив, което не е твърде достойно, но и той си го заслужава, честно казано.
Точно това щях да кажа - такъв тип хора нямат капка себеуважение.
Да, за мен човек, който лъже днеска и нощеска, няма какво да губи. Демек няма и достойнство. Защото, и аз като Али Ръза викам, че за едната чест живея, и нея ще оставя на децата си.  Laughing Laughing
Виж целия пост
# 37
Имаше подобна тема преди. Там една жена твърдеше, че си живеят прекрасно със съпруга и, който беше патологичен лъжец. Научила му била лъжите и всичко било цветя и рози.
Аз лично много уважавам честността в партньора си и не бих могла да живея така.
Освен това, вие ще се научите да живеете с такъв човек, а всички останали? Как ще се задържи на работа?
Как ще гледа деца? Как ще има приятели?
Виж целия пост
# 38

Освен това, вие ще се научите да живеете с такъв човек, а всички останали? Как ще се задържи на работа?
Как ще гледа деца? Как ще има приятели?
От форумите се убедих, че на много малко хора им пречат тези патологични лъжи.
Виж целия пост
# 39
Като малка лъжех, защото лъжата е по-достоверна от истината, която често е невероятна. После се осъзнах, че да се лъжа ми хаби огромно количество лична енергия. На пръв поглед изглежда лесна да се каже в момента, да спести последващи обяснения, но то е привидно. Така лъжех, че сама си вярвах. Човека започва да строи въздушни кули, и му тежат и на него самия. Сега говоря истината или премълчавам, лъжа в краен случай и то по-често служебно ми се налага, не в личен план. Истината ни прави по-достойни, и привидно по-трудното решение да се каже, което е илюзорно, спестява много главоболия после. И моя съвет е да посещава психолог, не да я зарязва. Това е човек, не счупена чаша да се изхвърли. И краставо куче се лекува, не се изхвърля. И от себе си ли така се отървавате, нещо като не ви е наред се чудя. Laughing
Виж целия пост
# 40

Цитат
Като малка лъжех ...

Докато четях темата, от самото й начало,  имах усещането за малки детски лъжи. Малките деца лъжат така. И понеже познавам немалко хора (по случайност или не, все са жени), чието емоционално- интелектуално развитие е спряло някъде във втори клас, си мисля, че проблемът на твоята приятелка е в непорастването. Затова се чудя какво ви свързва? Ако ти споделяш нешо, реални събития и твоята оценка за тях, а тя - нереални такива, какво  ви остава като комуникация? Т.е. вие общувате ли изобщо?

И не, нямам рецепта на "порастване".
Виж целия пост
# 41
Навремето имах едно такова гадже. Понеже нямахме сериозни намерения един към друг, дори ми беше по-скоро забавно какви лъжи съчинява, дори за неща, за които просто няма смисъл да послъгва. Точно компулсивен лъжец.
Приемах го такъв и не ми пречеше, че лъже за почти всичко.
Понеже си останахме що-годе добри познайници, забелязвах как с времето лъжите ставаха все повече, както и все по-безумни, и нереални. В редки случаи някои от тях дори звучаха като измислици на малко дете, за нереални до такава степен говоря.
Докато в началото, едни 4-5 години по-рано, лъжите бяха толкова брилянтно съчинени, че човек, който не познава хич въпросния индивид, никога не би се усъмнил в истинността на твърденията му. В самото начало и аз не бях прозряла, че повечето неща, които изрича, са лъжи.
Към днешна дата, 12 години по-късно, този човек вече е диагностициран с БАР, диагнозата датира някъде от около 4 години. Лекува се.
Виж целия пост
# 42

Освен това, вие ще се научите да живеете с такъв човек, а всички останали? Как ще се задържи на работа?
Как ще гледа деца? Как ще има приятели?
От форумите се убедих, че на много малко хора им пречат тези патологични лъжи.
Всеки оправдава и подкрепя себеподобните...
Такива хора, като описаната жена в първия пост, имат празен и нещастен живот.
Отрова са не само за самите себе си, но и за съгласилите се да бъдат част от живота им.
Виж целия пост
# 43
Звучиш ми твърде аналитично и книжно и някак ми е трудно да повярвам, че говориш за истинска твоя приятелка.
Просто когато живееш с такъв човек се опитваш да го анализираш, за да опиташ да го разбереш. Има много неща на света, на които няма да повярваш, докато не ти се случат  Wink

Имаме многогодишна връзка, постигнали сме нещо заедно и сме си помагали в трудни моменти. Лесният вариант с бягството не е вариант, защото не съм такъв човек. Досега съм живял с това, но в последната година тези лъжи ескалираха количествено и качествено, затова реших да повдигна темата и да почерпя опит от някой, който е ветеран в такива отношения. Отнасям се скептично към идеята за психолозите, тъй като познавам няколко такива и те на себе си не могат да помогнат, камо ли на други. Но ако това е последния вариант, не бих го пренебрегнал.
Последен вариант, не бих казала, напротив, разговор с психолог е само началото. Няма да реши проблема, проблемът ще си го реши тя, ако желае, но той може да я побутне , някак да й обясни, че ако иска да има отношения с жив човек, следва да се промени... /Т.е. така си го представям аз/.
Имам подобен проблем с мъжа ми, темата ми е болна. Животопроменящата лъжа се случи преди месец, или - незнам как би могла да се изтълкува - но става дума за 10 бона кредит, под предтекст, че аз много съм била искала. Оф, олекна ми като си го казах.
Цоп в темата да следя.
Виж целия пост
# 44

Освен това, вие ще се научите да живеете с такъв човек, а всички останали? Как ще се задържи на работа?
Как ще гледа деца? Как ще има приятели?
От форумите се убедих, че на много малко хора им пречат тези патологични лъжи.
Всеки оправдава и подкрепя себеподобните...
Такива хора, като описаната жена в първия пост, имат празен и нещастен живот.
Отрова са не само за самите себе си, но и за съгласилите се да бъдат част от живота им.


На Форума затова му казват "виртуална реалност" - кой каквото си измисли, това е.
Но реално нещата се виждат малко по-лесно.

И аз това си помислих - такъв човек ще отрови всичко около себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия