Тъжна и отчаяна!

  • 1 745
  • 1
Аз съм момиче на 31, безработна на социални помощи. Загубих си работата преди 6 месеца, почти не съм спряла да плача, искам да съм нормален човек, да работя, както всички около мен, знам че си вредя, но и аз не знам какво да направя! Тъжна и отчаяна съм!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Много е трудно да се дават съвети от страни и от хора, които нито са самотни, нито са безработни. Със сигурност положението не е розово, но за да се промени е добре за промените отношението си към него. Ако е възможно погледнете да житейската си ситуация, като на възможност за нови неща, които да правите с живота си. Това, че не сте обвързана означава, че може да пожелаете всичко, без да се съобразявате с никого, освен себе си. Опитайте се да си представите, че утре се събуждате и по някакво чудо всичко в живота ви се е оправило. По каква ще познаете, че това се е случило ? Помнете, вие не знаете, че през нощта се е случило чудо.
Решете какво точно искате и действайте.
Желая ви успех.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия