Дъщерите тийнейджърки

Аз май не познавам тийн, който да пуши наргиле и който да не пали цигарки. Първо, според мен наргилето не е кой знае колко по-безобидно, второ - няма как да се вържа на приказки от пубер, че пафка наргиле, ама цигари никога. Все някога ще пропуши или поне ще опита, пътят е прокаран. Мен повече ме е страх от треви и други дрогиращи вещества. Това е и причината да се отнасям по-резервирано към наргилетата, не мога да съм сигурна какво им слагат вътре. А каквото и да слагат, вдишвайки го под висока температура, няма как да е ок за развиващите се дробове.

Ако децата ви искат да пушат ще го направят, независимо дали вие им давате или не. Като тийн знам, че мои познати, приятели и съученици си намират начините много лесно, а вие си мислите, че вече сте ги възпитали. Ами не. Кофтито е, че повечето на моите години си мислят, че това е много cool (яко), а то да се тровиш и сам да си вредиш далеч не е толкова яко. Просто все още ги има тези, които покрай себе си развалят и свестните. По-добре например, ако вие пушите, дайте на тийна да дръпне веднъж и да види какво е. Ако не му хареса - не му. Ако му хареса вие му купувайте качествени (е, то всичките ти вредят, ама поне да не са контрабанда) цигари, било то и скъпи. Така хем ще знаете, че пуши и то няма да ви лъже, хем ще знаете какво пуши и ако вие пушите същите цигари поне по-малко ще се притеснявате. Наргилетата сега им се кефят, защото имат различни вкусове и изглеждат готини, ама не е така. Не, че е много окей на 13-14 да пафкаш по заведенията като лелка на 40, ама това им е меракът сега.

Е айде сега - лелка на 40 
Нито всички 40 год. сме пафкащи лелки по заведениета ( и извън тях ) нито всички девойчета на 18 са задължително красавици.
Иначе си права. Ако децата искат да пушат няма сила, която да им го забрани. Собственият ми опит го доказва. За другото не си права - не е правилно родителя да купува цигарите и да позволява пушене пред него. Аз лично не го приемам и не бих го позволила. На синът ми ( 18 год. ) съм му обяснила, че не бих му давала пари за цигари. Да изпие една бира/чаша вино пред мен няма проблем, но пушене и пиянски изпълнения - в никакъв случай. Финансите му са ограничени и не му стигат за цигари. Склонна съм да му давам повече и ще му даваме, но ако пушеше нямаше да има увеличение. Пушенето нито е модерно нито е готино, да не говорим какъв огромен разход е ( поне при нас ). А наргилетата - не я разбирам тази мода. Не съм я и виждала, но четейки из нета не го намирам за подходящо занимание за подрастващите.

Тази сутрин дъщеря ми изпадна в нервна криза. Тя има говорен дефект и каза, че в класа ѝ се подиграват за това, че няма приятели (има поне двама много близки в същия клас), общо взето - никой не ме харесва, искам да умра.
Не я пуснах на училище, взех я с мен в офиса, до обяд тя се успокои, водих я на ресторант и я оставих вкъщи в чудесно настроение.
Прясно разделени сме с баща ѝ, ясно е как ѝ влияе и това. Моля за съвети как да преодолеем тази криза. Засега записах час за психолог, говорих с класния да я наблюдава с повишено внимание.
Сериозно съм притеснена, детето ми е много ранимо и несигурно в себе си. Тя е мечтателка, склонна към самоизолация, много чиста душа, без кой знае какви защитни механизми. На 13 години и половина е.
Благодаря!

Моята мина през такъв период. Все още няма високо мнение на себе си. Прилича на мен, но аз съм била хубава, а тя - грозна.
На логопед ходи ли?
Моята ходеше малко, заради пернишко "л".
При синът ми обаче логопедът помогна много. Ходи от предучилищната група, а сега е 3ти клас. Той обаче ще се справя по-добре от кака си по отношение на "подигравките". Измисля страхотни оправдания за излизане от неловки ситуации.

Ходи на логопед още преди да започне първи клас. За съжаление не помага особено много. И синът ми ходи от тази учебна година, той пък с проблеми в писането. 
Тази сутрин отиде без драми на училище госпожицата, само с леко мрънкане.

  Annabelle*, за съжаление на тази възраст са така. Моето (малкото) също е на 13 и половина. След като години ходи на балет, винаги е повтаряла, че с това иска да се занимава. Кандидатства в такова училище след четвърти клас, ходеше с кеф, изведнъж преди две седмици каза - аз в това училище повече няма да стъпя. искаше да я местим, балета бил загуба на време, не искала повече да танцува.  Тя е контактно дете, както всички учители казват - изявен лидер. Командори ги и си има много приятели в училище. Въпреки товае твърда в решението си. Разбрахме се, че ще изкара там седми клас и догодина където я приемат. 

Здравейте, за сега само ви четях, тъй като и аз имам много да науча за общуването с дъщеря тийнейджър.
Четейки написаното от Annabelle*, се замислих за причините дете така крайно да промени решението си и ми се прииска да изкажа мнение, ако мога да подскажа насоки на мисълта.
Моето дете също много сериозно се занимава и развива в конкретна посока и се замислих какво би я накарало да се откаже така категорично. И се сетих, че подобни изявления в тази възраст често се оказват моментно състояние, обикновено продиктувано от временно разочарование. А за тази възраст най-логичното разковниче ми се вижда - проблем (навярно временен) с някого от обкръжението си (или съученик/чка, съученици или учител). Щом е изявен лидер, то много възможно е да има разногласие/спречкване с друг лидер...
Възможно е и да има друга причина, но ми се вижда за добра идея да се наблюдава средата и това дали има някакви промени там...

При нас проблемите се задълбочават...вчера тъкмо се успокоих, че отиде на училище, и бях повикана от училищната сестра, дъщеря ми е била отново с главоболие. Взех я, тази седмица няма да ходи на училище, другата ще вземем направление за невролог и ЕЕГ ще направим...нищо, че миналия месец бяхме при най-голямото неврологично светило в България и каза, че нищо ѝ няма. Но пък само с почукване и подръпване дали се разбира дали неврологично е ок един човек? Нямам представа.
Днес ми беше делото за развода, надявам се вече и аз, и бившият ми съпруг да се успокоим и да се погрижим за децата си наистина както трябва. Аз лично чувствам силна вина пред децата си, но увереността, че ги измъквам от едно лишено от любов и топлота "семейство" ми дава сили. Дано ме разберат...

Не трябва да чувстваш вина. Ако имаш непълноценна връзка, това няма да е от полза и на децата и ще им даде погрешни послания.
Когато дойде един добър късмет, както казват бабите, когато ти се почувстваш добре с точния човек, децата също ще растат в естествена , благоприятна и дружелюбна среда.А иначе бащата и майката са си родители, връзката с децата си остава, но не трябва родителите да влизат в роля на жертва.

Година преди и по време на развода ми дъщеря ми беше през ден с главоболие - почти всяка седмица отсъстваше по 1-2 дни (беше на 9 г.). Водих я в неврологията, една седмица се водеше там да й правят всякакви изследвания и се оказа, че й няма нищо. Всичко явно е на психическа основа. Психотерапевтът помогна много!
Колкото до децата с подигравките - говори за това с класния, ако няма промяна, подай официална жалба.
Преди седмица бях на среща с директорката по такъв повод, макар и мен да нападнаха малко, отношението към дъщеря ми се промени към по-добро.

и в h&m и в waikiki  и др. има тийн секция. има детски, жени и междинна - тийн. сигурна съм, че в гугъл ще излезе с ключови думи много инфо.

https://www.pinterest.com/explore/teen-fashion-blog/?lp=true

Пубертетът не е лесна възраст, трябва и малко разбиране към нея от Ваша страна. Както нас ни тресат хормони, така и тях, не е зле във всяка ситуация да се опитаме да се погледнем от страни. И влагайте по-малко нерви, защо побеснявате от това, че иска да и минат матурите? Та тя е на 12 години, как очаквате да има разграфен план как вижда бъдещето си? И тук съм съгласна повече с нея - по-важен е университета, не че трябва да зареже ученето за матури, но все пак след гимназията имат още шансове за образование.
А как и минаха матурите всъщност? Справи ли се, по Ваше мнение?
Понеже доста от нещата, които описвате, и моето гардже правеше и още прави /на 13 год е сега/ ще кажа ние как се справяме, дано да помогне. Тъй като и тя чатеше по нощите, колкото и да и имахме доверие, всяка вечер в 9 часа си оставя телефона при нас, ляга към 10,30-11,00 часа, че е първа смяна и сама разбра колко е трудно да станеш в 6, когато си чатил предишната вечер. Засега това работи, понататък ще видим. Опитвам да си говорим често, но когато не е в настроение, не я натискам. Нямам и паролата за фейса, но пък настоях да ме добави като приятел, че поне частично да видя какви ги върши там. Чатовете са тайна, аз също бих искала да знам какви си ги говорят, но прецених, че няма нужда да настоявам, защото опасността да я отблъсна за дълго е реална.
Аз лично смятам, че вашето дете малко или много ревнува от бебето и трябва да опитате да я привлечете към себе си, а не да я отблъквате, как точно - не знам, Вие си я опзнавате по-добре. Но и отпуснете малко забраните.

Торнадо, благодаря ти! Ето това търсех!