Образование за децата със специални потребности/Проблем с индивидуалното обу...

Тогава нямаше индивидуална и комбинирана форма на обучение. Кротко или  палаво, здраво или болно, всяко дете беше на училище.

Кога не е имало? Преди 25 години, например, имах съученик в индивидуална форма на обучение. Мисля беше с аутизъм или нещо от спектъра. Не помня добре. Имаше проблем с общуването. Учителите посещаваха дома му да му преподават и да го изпитват и понякога е идвал и в час, но рядко.

Абсолютно съм съгласна, че трябва да намерите Вашият учител.Личната среща е много важна, за да разберете каква е нагласата му към различните деца.Ние имаме късмет, че нашата госпожа е много деликатна и е много подходяща за чувствително дете като моето.Когато покажете своето отношение към образованието и ангажираност към детето и отношението на учителя ще е подобаващо.
И да, в малките население места учениците са кът и са желани във всяко училище. Макар че не липсват и ситуации, в които на места учителите ги игнорират.Всичко е въпрос на предразсъдъци и отношение към различието.
Моето дете е във втори клас на количествени оценки с ресурсен учител.Има дефицит в усвояване на текстови задачи.Справя се с визуалните.Не липсваха и срещи във връзка с начина на оценяване в края на първи клас, но когато четеш и насочваш учителите във философията на приобщаващото образование нещата се случват.

Къде мога да прочета за различните форми на обучение и какво напрактика представляват те?

diksan , в ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Раздел VI.
Форми на обучение
От чл.106 нататък.

Аз споделям тази статия.
Броят на професионалните паралелки за прием след 7-и клас тази г … ираните паралелки
И се чудя как ще се борят с отпадането на учениците при новите условия?

Здравейте!
Големият ми син е с хиперактивност и дефицит на внимание. Вече е в трети клас. От края на втори сме със социален асистент в училище.
Искам да почерпя опит от Вас. Как се справят децата с тази диагноза в училище? На нас ни е много трудно, особено по математика и английски език.

И моето дете е със СОП. В момента е в предучилищна група в масова детска градина. Има проблеми с говора (артикулацията) и е трудно да се разбере това, което казва. Има право на ресурсно подпомагане, но от госпожите му разбирам, че ресурсния идва веднъж седмично, или изобщо не идва. От м. април го водя на логопед (най- накрая намерихме такъв, който наистина да му помага). Отделно е с рядко генетично заболяване и е различен от другите деца. Има дисморфологични черти на лицето и деца, които не го познават винаги се обръщат след него и подхвърлят по някоя грозна дума относно вида му. В училище няма да е по- различно. Различните трудно се приемат. Притеснява ме, че моето работно време е до 17,30 ч., а в училище занятията приключват по- рано.
Колебаем се и за училището- в ОУ или в начално училище да го запишем в предвид, това че в ОУ ще има по- големи деца, които може да се държат грубо с него.

Честно казано, според мен занималня и целодневно обучение изобщо не е подходящо за дете със СОП. Моят син е с леки проблеми, без интелектуален дефицит, първи клас, но без много интензивна работа вкъщи, изобщо не би се справил. Аз също работя. Решили сме проблема с баба и дядо и 3 пъти седмично ресурсен вкъщи. Най-добре ще е да намерите човек, който да  гледа детето, но и активно да се занимава с училищната работа. Ако потенциала на детето го позволява, започнете още отсега да го учите да чете и пише ръкописно.  Темпото е доста бързо и съвсем различно от предучилищното.

Чисто физически има проблем с писането. За четенето е далеч. Сега учим буквите. За съжаление не мога да разчитам на баба и дядо, защото те ще му пуснат детско филмче и до там. 

В ОУ би трябвало да се разминават часовете на малките и по-големите. Поне при нас беше така.
Целодневното обучение не е подходящо за дете с увреждане. Може би е добре да помислите за жена, която да го взима на обяд и да му помага с учението у дома.

Ако смятате, че ще е по-добре за детето, отложете първи клас с една година и го запишете на втора предучилищна в училище. Но работата вкъщи е много важна. Аз бих казала, че при нас е 80%. Понеже синът ми се справяше в ДГ сравнително добре, подцених натоварването в училище и сега съжалявам, че не положихме повече усилия, особено в ръкописното писане. Синът ми е с ДЦП и също има физически проблем, но при него е трудна и преценката за големина на букви, спазване на редове и т.н.

Всяко дете е различно. Дъщеря ми е с хиперактивност и ни е най-трудно с българския, особено с писането. Математиката и езиците са ни лесни. Различни деца, различни умения.

Здравейте. Дъщеря ми е в първи клас, в най-близкото квартално училище (СУ), което обаче е елитно (езиково). Избрах го, защото е до блока, но най-вече, защото е единственото с паралелка с първи чужд руски език. Подозирах, че е с дислексия, не можех да си обясня някои сериозни затруднения с времево и пространствено ориентиране, неразбиране на указания и инструкции, неспазване на правила, трудно научи днете от седмицата и т.н. Преди две седмици най-после й поставиха диагноза - Смесено специфично разстройство на развитието, като най-засегнато е точно математическото мислене.   Дискалкулия - нещата най-после намериха обяснение. Дисграфията е в лека степен според мен - среща затруднения при разчитане и изписване слято на ръкописни букви, особено съдържащи сходни елементи като м, ш, и, п, т (ръкописни), а класната й много държи точно на слятото изписване, при диктовка трудно различава М и Н, работи много бавно, трудно се концентрира, вниманието й е неустойчиво, трудно ссхваща и запаметява. Коефициент на интелигентност - в долните граници на нормата, но се очаква там да претърпи развитие. Все още не сме получили епикризата, за да подам за ресурсен, логопед нямат. Ходи на занималня, защото нямам възможност да наема човек на половин ден. Ще подам документи отново и за ТЕЛК, че първият път ни върнаха, не признаха епикризата на местната детска психиатърка и ни пратиха в София. Как мотивирате децата си да се борят със затрудненията, за да ги преодолеят? За мен е голям проблем, че казва "трудно ми е, не мога, няма да го направя".

Мама Ру, говорете с класната и й обяснете проблема подробно, след което я помолете да не предявява без друго напълно неоснователните и излишни претенции за слято ръкописно писане. Моят син е с дисграфия и това му беше най-големият проблем. Не прописа, докато не го научих да пише буквите разделно и полу-печатно. И заявих на учителката, че ще е така, т.к. това е възможността детето да започне да пише. Хеле оказа се свястна жена, съгласи се. Така детето не само пише, но и при писане прави много малко правописни грешки. Ако бяхме продължили да натискаме с този слят ръкопис, от който ползата е точно никаква, но пък вредата за него - огромна, нищо нямаше да постигнем.
Правете упражнения за ръкопис - разделяш една страница на две колони и диктуваш думи, в които има само по една от графемите, които бърка - напр. само думи, в които има "п" и само думи, в които има "т", като не диктуваш дума, в която има и двата знака заедно. Детето пише думите с "п" в едната колона, а думите с "т" - в другата. По същия начин после практикуваш с други графеми, които бърка. Така механично заучава графемата, като я свързва със звука, без да се затруднява. Упражнението ни беше казано от логопед и при нас свърши работа.
...
Как мотивираме? Ми аз ката ден съм обяснявала, че ако не може да пропише правилно, няма хубав клас с неговите приятели, а ще попадне в кофти такъв. Освен това няма да може да работи това, което иска /иска да стане археолог/. Върши работа.
Всеки ден лятото след първи клас, както и в учебната година през почивните дни, съм правила диктовки. Две-три години. В резултат на това в четвърти клас детето имаше едни от най-правилните диктовки в класа. Красиво не прописа, когато бърза и сега трудно се чете, но това въобще не ми е важно. Животът предполага писане на клавиатура занапред. Не се каня да живеем в средновековието, ако и някои хора да държат да си останат там.
В първи клас се почва редовно с диктовки на срички - гласна-съгласна, после на кратки думи, също гледай да се редуват, после по-дълги думи, прости изречения с 2-3 думи, по-сложни. Лятото минавате на цели текстове от по 5-6 и повече изречения. Идеята е постоянна работа, но с не голяма интензивност и натоварване. Да няма ден без работа, но детето да не се измаря.

Благодаря зарсъветите, много ще са ми полезни. С класната ще се опитам да се срещна лице в лице, макар, че съм на работа. Бях я помолила чрез месинджър да дава на детето само един вид задачи по математика, за да може да работи върху едно нещо, докато се научи - обеща, но не го направи. Имам чувството, че ще се наложи война. Жената беше много хвалена, но при класове с елитни деца. Тази година й се паднаха две "специални" и още първият месец взе да намеква, че детето изостава фатално, че няма да може да прави диктовките, с две думи - не е за нашето училище. Ще се борим, но й липсва амбиция, а без амбиция трудно се постига нещо. Дано все пак  да греша за класната.