Озлобление към по-малък брат

  • 1 936
  • 1
Здравейте, ще се опитам да изложа проблема максимално кратко и ясно с молба за съвет и насоки дали е манипулация от страна на баткото или проблемът е сериозен и е нужна професионална намеса.
Момчетата са на 11г. и на 4г., изключително различни като характери. Баткото е по-често нацупен, не е любвеобилен, не предразполага към гушкане и лигавене и е по-скоро тип темерут от бебе. Малкият напротив, вечно усмихнат и все търси да го гушнат и се обяснява в любов. Винаги каквото и да му се вземе, казва "и за батко". Баткото до момента нито веднъж не го е направил. Напротив от раждането на малкия твърди, че това е най-черния ден в живота му. Брат му е "виновен" за абсолютно всичко - слаба оценка в училище е заради брат му, несполука в игра, в дома, в училище, изцяло е виновен брат му. Ако си заслужи наказание (от типа лишаване от компютър през седмицата) или му се направи забележка от родител, пак брат му е виновен. За всичко, за абсолютно всичко. Обяснява на приятелите си, че има "най-тъпия брат", че иска да се "отърве" от него. Редовно, т.е. ежедневно подхвърля реплики от типа "обичния ви син", "любимия ви син", "не трябваше да се ражда" и т.н. Всичко, което има брат му го смята за по-добро от това, което има той. Последно заформи сцена, че на брат му телевизора е по-хубав. В самостоятелни стаи са, телевизорите са еднакви. В чисто материален план, баткото дори получава повече, предвид, че има повече нужди. Снощи ескалира до степен на въпрос какво да го правим брат му и какво решение предлага, твърдо заяви, че най-добре да се отървем от него, и буквално пожела смъртта му. Което вече е стряскащо.
Стана дълго, но последни важни уточнения. Баща им пътува и по 4 месеца го няма, 4 е тук. Малкият заради здравословен проблем си е в къщи, т.е. не ходи на градина и признаваме, че в даден период се налагаше да обръщаме повече внимание на него, чисто физически. Баби и детегледачки не участват в отглеждането им, освен в няколко случая когато бабите са гледали баткото, докато малкия е в болница, а малкия за кратко беше с детегледачка докато баткото беше в 1-ви клас и имаше нужда от повече помощ. След раждането баткото посещава психолог, имаше малко подобрение, но основната теза беше, че е с манипулативен характер и преекспонира. Надявам се да описвам ясно в общи линии ситуацията.
Благодаря ви предварително  bouquet
Виж целия пост
# 1
дравейте,
Явно на прага на пубертета, при по-големия ви син, ревността е ескалирала. Обикновено след като децата са с толкова голяма разлика във възрастта, няма причини за конкуренция между братята,именно защото имат тотално различни потребности и нужди, както  и самата вие сте отбелязала.
Опитайте да придумате нацупения пубер да посети психотерапевт, защото „повредата е в неговия телевизор“ - предложението да се отървете от брат му, очевидно няма да стане и да, след като по-малкото дете е болно ще получава съответните грижи. Реалността е така, животът не е сладкарница и той ще трябва да се нагоди към него, такъв какъвто е. 
Ако говорим за по-дълбоките мотиви за поведението му, според мен става дума за много ниско самочувствие и изключително крехко и наранимо его. Това е характерно за почти всички в пубертета, ама при него като че ли е в повече и е добре с помощта на терапевт да разбере кои са силните и кои са му слабите страни, как да изтъква силните и да прикрива слабите. С други думи как да бъде единствен, неповторим и уникален. От там ще отпадне и нуждата да се конкурира толкова жестоко с брат си, защото ще научи, че  можеш да спечелиш с различността си.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия