Възрастен родител загубил здравия си разум.

Здравейте,
При толкова възрастен човек, обикновено се касае за някакви органични проблеми в главния мозък или по нервната система. Хубаво е да у придумате да се прегледа при невролог, който най-вероятно ще назначи скенер или магнитно ядрен резонанс. Пробвайте под предлог, че става дума за профилактични прегледи, пък и освен това състоянието и ще се облекчи от лекарствата, които ще изпише. В крайна сметка решението е нейно, понеже е възрастен човек, който сам отговаря за себе си. Уважително и без да и се гневите, ако е възможно.
Едва след и ако се изключи органиката, може да говорим за други мерки, които може да предприемете.
Знам, че ще е трудно, но ви желая успех!
Даниела Тахирова -психотерапевт

Благодаря за съвета!
Аз ще опитам отново, но възможно най-леко да я придумам.
За съжаление, досега , когато съм го правила, тя категорично е отказвала да отиде дори на изследвания за кръв и урина. В последно време се е случвало да ми казва, че щяла да отиде на личен лекар, но не го е правила.
Ако не успея да я накарам да посети невролог, какви варианти имам, за да й помогна?

Здравейте,
Помощта и подкрепата е да отиде на лекар, ако е възможно. Ако не желае, спрете да и се противопоставяте, защото това ще я направи още по-упорита в отричането и ината. Известно време не отваряйте темата и спрете да търсите варианти, в крайна сметка и тя има отговорности, не само права.
Даниела Тахирова -психотерапевт

Ситуацията пое друг развой. Подуха й се краката. Заведох я на лекар, който тя си избра и то с триста зора, че даже и с викове от моя страна, защото упорито няколко дена отказваше да отиде на лекар и да приеме лекар.
Успях да я заведа и при рехабилитаторка по нейно желание.
Даже днес даде кръв и урина. Смятам в следващите два дни да я заведа на ехография на коремни органи и кардиолог.
Всичко става при нея по следния начин: моля я, обяснявам й, карам й се и й викам. В този ред.
Тя от молбите ми не разбира, нито като й обяснявам. Затова и се и карам.
Знам, че подхода ми е грешен и неправилен - на майка така не се говори, но искам тя да е здрава.
Може би проблема с разсъдъка идва от някакъв физически проблем.
Виждам я, че се страхува и е уплашена и може би затова се държи така - отказва помощ, обижда , обвинява.
Но няма да я оставя ей така, само защото се инати. Трудно ми е и неприятно да се карам с нея. Но щом само на този начин отговаря с адекватна реакция/отива на лекар/ - така ще  е.
Знам че не трябва да е така, но аз лично само така мога да я накарам да излезе от дома си и да ми позволи да я заведа при специалист. Ако успеем да решим здравословните проблеми, по-натам ще действам и по психологичните - да се обърне необходимото внимание.
Тя е стресова личност, но за съжаление с добро не успявам да я убедя сама да си обърне внимание на здравето. Предизвиквам й стрес и като я моля и като й се карам. Но само като й се карам взема необходимото отношение - позволява ми да й помогна. И пак при когото, когато, където и АКО тя поиска.

Мда, много е трудно.
Явно стратегията ви върши работа, след като сте успели да я заведете на лекар. Може би, след като се уплаши достатъчно за здравето и живота си ще е по-сговорчива. Не забравяте, че във всяка интераксия има две страни. Вие може да се скъсате от опити да и помогнете, ако тя не желае няма как да се получи. Важното е да направите всичко за което се сетите, за да не се обвинявате след това.
Даниела Тахирова

Днес отидохме и на ехография на коремни органи.
Откриха течност в бъбреците и сърцето. Пак чрез караници и обиди една към друга.
Но по това което чета в интернет само ако влезе в болница би имала някакъв шанс.
Тя не иска. И я е страх и напук ми прави, защото съм лоша дъщеря.
Чудя се какво да кажа и направя , за да се съгласи да влезе в болница.
До тук само за "съвет" ходихме и да се видят нещата. Но за лечение и интервенции - тя от началото ми повтаря, че няма да се съгласи. "Ако вляза в болница жива няма да изляза." - това ми казва.
А и като я познавам наистина няма да отиде в болница, колкото и да си дера гърлото да й се карам за това.
А виждам вече и лекарката го каза, че положението не е никак добро.
Губим ценно време.
Може би някой друг да й го каже, за да я убеди, но не знам кой би могъл да има влияние над нея.
Някой на когото вярва повече отколкото на мен.

Здравейте,
А има ли някой на който тя вярва повече, от колкото на "лошата си дъщеря"? В известен смисъл, оставането в къщи също означава смърт, само че още по-мъчителна от тази в болницата. Плюс това в къщи ще ви има и вас като дразнител. Защо тогава е важно да остане вкъщи? Заради ината, съпротивата, властността, или?
Даниела Тахирова - психотерапевт

Успях да я закарам в спешното, после я преместихме в друга болница. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=921660

Има някакъв напредък, въпреки, че бая ме плю пред пациенти и лекари. Та сме я докарали до тук.
Вярва на една своя приятелка, която обаче вече не си вдига телефона, за съжаление.

Има и имотни въпреси, които тя трябва да разреши по някакъв начин и поради тази причина съща я търси. Но, тя не вдига. Но поне тръгнахме по лекари и болници. След молби, обяснения и скандали, поне стигнахме донякъде напред.

Е значи може да се поздравите с успех. Мисля, че е важно да се възнаградите с нещо, което си е само за вас и нямам в предвид храна. Знам, че е много трудно, а ако сама не цените усилията си, едва ли ще ги оценят и другите. Така че - похвалете се и се възнаградете искрено и самолично.
Даниела Тахирова - психотерапевт

В краяна сметка тя почина. Скоро ще правим 40 дена.
Пак станаха драмите след като излезе от болницата. Трябваше да отиде на скенер и още едно изследване за ТАВИ, защото аортната й клапа беше за смяна, а още две не бяха добре.
Отказа, затвори и не ме прие в период от три седмици. Хубавичкия й брат, моят ТЪП вуйчо/няма да се извиня за грубостта си, защото това коства живота й/ така и не само не ми отвори вратата / а аз свирих, траках по прозорците и висях като сопол/, и дори не е казал на никого , че тя е зле. Не е викнал и бърза помощ.
Помогнете ми, защото след нея остава той. А той е дебил. пак няма да се извиня. Винаги е правил обратното на което тя му кажеше, сега прави същото и с мен.
Предупреждавах го, че ако несе вземат мерки тя ще умре, но той докато беше на моя страна, после твърдо заставаше на нейна.
Та нека ви опиша малко характерине на нас тримата:

Тя/майка ми , дано е спокойна там където е , надявам се има нещо след смърртта - и аз не знам/ : Сприхава. Ядосва се от най-малкото и дребното. Давам пример: Праща брат си за кръгли домати от точно определена сергия. Той купува овални, дета са за консервиране от друго място. Тя започва да вика и да го хока от момента в който вижда какво е купил той. Иначе му сервира да яде, а той не си мие чиниите, тя се ядосва и става скандал. Казвала съм й да спре да му дава, той да си се храни - не можело, защото са го оставили на нея. Майка им/моята баба/ не го е научила на нищо. Иначе е много загрижена, притесняваше се за мен дори и без причина, особено без причина. Все ми прави забележки от рода на как съм се сресала, как съм се облякла, студено ми било, слаба и болна съм била и т.н. Обвиняваше ме и в кражби, които не само че не съм извършила, но въобще не е имало кражби. Все мислеше че някой влиза в дома й, че се местят неща, че се внасят или изчезват такива. Говореше за смс и че я подслушват. Даже беше ми казала, че е видяла някаква плоскост с кръгове и дупки като мишена и щяла да си купи пистолет. Нямало да я убият. Цял живот си "губеше" ключовете. Намира ги след няколко минути и се успокоява, но докато ги намери сипе обвинения, че си е загубила акъла заради мен, защото не съм я слушала - от малка го помня. Сега съм над 30 годишна.
Също така постоянно ме обвиняваше, че заради мен живота й е бил тежък. Искала е да ме махне, но била в напреднала бременност. Обвиняваше ме , че на 3 години съм ревяла насред улицата и съм искала кифла, а тя намала пари. Че като съм била още на гърнето и тя не ми го дала съм се изпикала права и баща ми я е пребил.
Има и още, но ще стане прекалено дълго.

Той /вуйчо ми/: Кръгъл идиот. Наивен и глупав човек или страшно хитър и подъл - не знам, второто не смея да го повярвам, но си имам едно наум. Цял живот баба ми е гледала все за него да има да е нахранен и да е добре. Свикнал е да има кой да отговаря вместо него, пък ако може и за него. От ръцете на майкаси мина на ръцете на сестра си. Принципно е мълчалив, но каже ли му се нещо с което той не е съгласен  става кошмар - вика , псува, беснее.
Не може да му се обясни и не може. Докато не му го каже чужд човек няма да му влезе в главата. Все няма пари, а има добра пенсия, имаше и добра заплата. Майка ми която беше бедна финансово бая го влачи на гърба си - точно "болен здрав носи".
Изпродаде много покъщнина, играеше хазарт по едно време. Не пият и двамата нито пушат.
Не ходи по жени, но само ад го погледне някоя мацка и той си въобразява, че вече е влюбена в него.
Не ми отворил и не викнал помощ, защото тя не искала да ме вижда. А не викнал помощ, защото в болницата й били натровили кръвта, източили я, щели да й вземат органите - думи които и майка ми говореше преди да ми затворят вратата. От къде са си го втълпили - нямам представа.

Аз: Сприхава, нервна, често затворена. Като малка виках ан майка ми "лоша с лоша" и "нахалница". Като голяма вече започнах ад я обиждам със същите дума както тя мен - дърта льоспарница, курвенски номера /в контекста на другите две - цигански номера, фурнаджийска лопата, тъпанарка, простачка, идиотка и т.н.
Търпелива съм и винаги тръгвам с добро. Обаче...не стане ли с добро ставам дзвер като майка си - викам и обиждам.
Мразя нечестните и несправедливи неща както и тя и те ме изкарват от равновесие. Помня като още беше жива и се карах с нея, след ред сълзи и сополи от моя страна - започвах да й викам ужасно /за което и съжалявам и не съжалявам, не знам  дали не трябваше повече да викам или въобще да не викам/ - "Тъпа ли си ма?! Ще умреш. Разбираш ли въобще какви простотии можеш да направиш? Мислиш се за голяма мъченица и че хората ще те съжалят и ще ти кажат евала, ама не. Всички знаят, че имаш вариант, но сама го отхвърляш. И един ден всеки ще каже, че си глупав човек. Сама си го правиш. Събирай си акъла!" и т.н.

Аз че ще отида на психиатър - ще отида. Въпросът е какво да правя с брат й. Защото с нея не се разбрах, направи ми напук, наказа ме и до там. Но той остава и като се познавам няма нито да го изтърпя, нито да го игнорирам и ще бера същите ядове като майка си.

Също така нещо, което ми е направило впечатление както на мен, така и нанего - Когато майка ми беснееше, в момента в който скандала приключваше тя почваше да си свирука с уста и даже да се позасмихва. Нещо което не разбирам, но сме го забелязали и двамата.

Знам, че най-малкото е грозно да я обсъждам, още докато душата й не е отлетяла дето се казва, но искам да си изясня какво точно е било това между нас толкова години неразбирателство и скандали, че да доведе до такава брутална /вярвайте че беше такава/ смърт и как може да приключи. Тоест да не продължи между мен и брат й, защото се усещам как аз заприличвам на нея, а той продължава да е същият ......тъп човек.

П.П.: Да допълня, че майка ми винаги затваряше пердетата, за ад не се вижда. Същото впечатление е направила и на сестра ми още преди да се родя. А в последните месеци, да не кажа години от живота си, тя направо си стоеше на тъмно.

Също , ако можете да ми препоръчате добър психиатър - за мен.
Благодаря предварително и приемете извиненията ми за дългия пост.

П.П.: Също така от майка си научих, че е карала Хореа минор. Би ли могло това да даде отражение ан психиката й?