Баща неизвестен

  • 71 273
  • 1 666
Оспахиме една друга тема и затова да пусна тази. Надявам се да е сериозна и без грозни епитети.
И така аз имам наблюдения за три варианта:
1. Мъж и жена са заедно. Жената забременява и мъжът бяга от отговорност. Ще го съдите ли за бащинство, за да има детето ви баща в свидетелството за раждане?
2. Искате да имате дете, но няма  мъж до вас. Тук се сещам за две опции.
- забременяване от донорски материал като сте наясно, че ще пише баща неизвестен. Донорският материал може да е от приятел решил да ви помогне или донорски в точния смисъл.
- осиновявате сама дете.
Вие сте... Бихте ли направили подобен избор или за вас е важно по документ детето ви да има баща?
Виж целия пост
# 1
Относно първия въпрос, изобщо не бих гонила никого. Нещо повече, бих държала подобен Муньо да стои колкото се може по-далеч от мен и детето ми. По втория въпрос, за забременяване от донор бих се навила, но не бих осиновила- не мисля, че мога да се справя с отговорността, която изисква едно осиновяване. И най-вече, съмнявам се, че съм способна на искрена безусловна любов към дете, което не е мое биологично.
Виж целия пост
# 2
1. Не бих го гонила.
2. Бих осиновила.
Виж целия пост
# 3
Моето дете по документ има баща, и с това се изчерпва неговата роля. И честно казано, ако детето ми не беше родено в брак , нямаше да си мръдна пръста , за да присъства той като име в който и да е документ.
Виж целия пост
# 4
Баща неизвестен или баща известен,но несвестен
Виж целия пост
# 5
Не бих гонила бащата на дъщеря ми да си дава скъпоценното име,ако не искаше. Нито да го съдя за бащинство и издръжка, после пък да го съдя да му отнемам правата.
Замисляла съм се много по втория въпрос. Ако остана сама, но имам финансова възможност, бих искала все пак да имам второ дете. Не знам дали бих родила от донор неизвестен - не мисля, че мога да го направя. Може би, ако все пак ще е донор, поне да ми е известен Crazy Май по-скоро бих осиновила - заради бременността, най-вече.
Виж целия пост
# 6
1. По първия въпрос - ако някой гони (съди), това ще е той.  И ще успее само да се впише в графа "произход".  За да се впише с второто и третото име битката ще е по-тежка - бавна съдебна система, ще мине време, детето вече ще си има имена, така че много трудно бих се съгласила на смяна на имената.

2. Твърдо да за раждане от донор. За осиновяване не знам. Ако не мога да родя, вероятно бих осиновила.
Виж целия пост
# 7
При майка ми животът се е развил по точка 1. Разделили се буквално след като баща ми е разбрал, че е бременна. Родила съм се, не е искал да ме припознае. Та, ДНК тестове, глупости, само и само да му нося името. Цял живот майка ми го съди, а той се крие. Издръжка почти не е плащал..И к,во? 29 години по-късно той даже не знае кога ми е РД, да не говорим за внуци и т.н. Изводите съм си направила за въпросния-боклук, който не знае какво иска от живота,та тръгнал да съсипва и този на другите. Не мога да кажа как бих постъпила от позицията на майка ми.
Не бих родила от донор.
Виж целия пост
# 8
Първи въпрос: Не. Виждам много повече минуси от такъв оплодител, отколкото плюсове.
Втори въпрос: Не мога да отговоря. Никога не съм била от жените, които държат да имат мъж и дете, така че и двата варианта са много малко вероятни.
Виж целия пост
# 9
На първи въпрос  - не, не бих го гонила изобщо. Не бих си усложнила живота за 18 години напред заради едно име и едни 100 лв на месец, които я ги дава, я не. Не си струва просто.

На втори въпрос - бих ползвала анонимен донор. С познат мъж нещата биха могли да се усложнят много, така че ако ще е донор, да е донор. Осиновяване - евентуално да. Твърдо да, ако не мога да забременея/износя и може би да, дори и да мога, но изисква по-сериозен размисъл.
Виж целия пост
# 10
На първия въпрос - да, бих го съдила. Заради детето. Да те е изоставил баща ти е достатъчно потискащо, но и да не знаеш кой е още повече влошава ситуацията. Смятам, че ще се отрази крайно негативно на детето цял живот да представя акт за раждане с "баща неизвестен". И всеки случаен чиновник, работодател, колега и т.н. да знае подробности от личната ти история. Не е приятно.

На втория въпрос - не. Колкото и да искам, никога не бих създала дете с ясното съзнание, че то няма да има баща. Ясно че във всяка ситуация може да се случи детето да остане без баща, всичко се случва. Но да го създадеш като предварително знаеш, че ще расте без баща, само за да задоволиш собствените си нужди, за мен това е краен егоизъм.
Виж целия пост
# 11
50-те или дори 100-те лева не месец не могат да компенсират свободата, която една майка има, оглеждаща сама детето си. Разбира се, че те биха помогнали на бюджета и, но в замяна майката може да бъде държана под контрол, рестрикции, и в несигурност.
Айде мерси за тия пари, ако ще ми разбиват и без това крехкото спокойствие.
Още - ако някой не иска да бъде родител на детето си, от какъв зор трябва да го гоня, за да има детето "фамилия". Ами това са отживели нрави отпреди 2 века, когато да се роди дете без "баща"  Mr. Green било срам.
Виж целия пост
# 12
1.Никога не бих го потърсила.Но и ако се "сети" след години,че има дете не бих разрешила,да имат контакти.
2.По-скоро бих осиновила;Ако се налага донорство,категорично бих избрала да е непознат.
Виж целия пост
# 13
На първия въпрос - да, бих го съдила. Заради детето. Да те е изоставил баща ти е достатъчно потискащо, но и да не знаеш кой е още повече влошава ситуацията. Смятам, че ще се отрази крайно негативно на детето цял живот да представя акт за раждане с "баща неизвестен". И всеки случаен чиновник, работодател, колега и т.н. да знае подробности от личната ти история. Не е приятно.

На втория въпрос - не. Колкото и да искам, никога не бих създала дете с ясното съзнание, че то няма да има баща. Ясно че във всяка ситуация може да се случи детето да остане без баща, всичко се случва. Но да го създадеш като предварително знаеш, че ще расте без баща, само за да задоволиш собствените си нужди, за мен това е краен егоизъм.



Това е и моето мнение.
Виж целия пост
# 14
1. Нито съм искала да признава дъщеря ми, нито той искаше. Детето не било негово, ДНК теста бил скъп....КРАЙ. Чувствах се като най-долната к...., заради думите "не съм сигурен мое ли е". До ден днешен се благославям, че устоях на всичко и че си отгледах едно съкровище. Муньото още е сам и на 47 все още живее с мама, кака и баба.
2. Бих осиновила, това ми е мечта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия