Добрата съвет е непрекъсната Коледа - Бенджамин Франклин
Виж целия пост
Скрит текст:
"A good conscience is a continual Christmas.”
-- Benjamin Franklin
-- Benjamin Franklin
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6
- Публикувана: 19 май 2016, 23:16 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2019, 12:28 ч.
# 451
27 дек. 2017, 11:21 ч.
"Човек трябва да знае на кого казва истината." - Соня Роси "Fucking Берлин"
Виж целия пост
# 452
14 ян. 2018, 21:54 ч.
По-мъдра ли станах...Но друга съм вече...
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма...
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка в своята същност...
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките...Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам...
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра...Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия...
Онези, които ме карат да плача...
Виж целия пост
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма...
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка в своята същност...
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките...Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам...
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра...Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия...
Онези, които ме карат да плача...
# 453
16 ян. 2018, 23:29 ч.
Ако те има...
Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...
/ Caribiana /
Виж целия пост
Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...
/ Caribiana /
# 454
17 ян. 2018, 10:05 ч.
"- Всяка връзка малко прилича на инвестиционен фонд. Може много да инвестираш, но никога не знаеш, как ще свърши всичко накрая." - Соня Роси "Fucking Берлин"
Виж целия пост
# 455
17 ян. 2018, 11:50 ч.
Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
Великите умове обсъждат идеи. Средните умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хората.
Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък.
"Нещата от живота"
Виж целия пост
Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
Великите умове обсъждат идеи. Средните умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хората.
Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък.
"Нещата от живота"
# 456
17 ян. 2018, 14:30 ч.
За страха от неизвестността
Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото, или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава… Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
- Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа… – настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
Виж целия пост
Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото, или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава… Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
- Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа… – настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
# 457
18 ян. 2018, 15:45 ч.
Късно е
А щеше да ми звъннеш.
Дълго чаках. На тръгване така
ми обеща.
Ти мислиш си, че после
много плаках.
Илюзия. Прескочих го това.
Претръпнала от хиляди
заблуди.
Със усет към поредната лъжа.
В косите си заплела
сенки луди...
Аз просто продължавах
да вървя.
Та щеше да ми звъннеш.
Преди време.
Изтече времето и твоят
час.
Запалих нощите със теб.
И в мен не дреме...Угасна
и последната ми страст.
Не ме търси. Днес всичко
е различно. И пътищата ни
са в две посоки знай.
Понякога е образно комично.
Друг път това е точно край.
/ Мария Николова /- Марѝ
Виж целия пост
А щеше да ми звъннеш.
Дълго чаках. На тръгване така
ми обеща.
Ти мислиш си, че после
много плаках.
Илюзия. Прескочих го това.
Претръпнала от хиляди
заблуди.
Със усет към поредната лъжа.
В косите си заплела
сенки луди...
Аз просто продължавах
да вървя.
Та щеше да ми звъннеш.
Преди време.
Изтече времето и твоят
час.
Запалих нощите със теб.
И в мен не дреме...Угасна
и последната ми страст.
Не ме търси. Днес всичко
е различно. И пътищата ни
са в две посоки знай.
Понякога е образно комично.
Друг път това е точно край.
/ Мария Николова /- Марѝ
# 458
24 ян. 2018, 20:08 ч.
"Мъдрецът трябва да се отнася хладно към похвалите, и към упреците." Курбан Саид "Али и Нино"
Виж целия пост
# 459
25 ян. 2018, 13:46 ч.
"Някои губеха разума си и ставаха целите душа, други губеха душата си и ставаха целите разум, а трети губеха и двете и ставаха добре приети в обществото."
Чарлз Буковски
Виж целия пост
Чарлз Буковски
# 460
26 ян. 2018, 15:29 ч.
"Не мога да се върна към вчерашния ден - тогава бях друг човек."
Луис Карол ~Алиса в Страната на чудесата~
Виж целия пост
Луис Карол ~Алиса в Страната на чудесата~
# 461
3 фев. 2018, 09:29 ч.
"Жените са като децата, само че много по-хитри и злобни..." - Курбан Саид "Али и Нино"
Виж целия пост
# 462
3 фев. 2018, 12:58 ч.
"-Казах на сина ти, че скалите са като мъж, уморен от себе си мъж... А мъжете се уморяват най-много от сенките на жени, които не могат да забравят. Най-много ми тежат сенките, от които не съм поискал прошка."
Мария Лалева, "Живот в скалите"
Обожавам я Мария Лалева, ето още нещо страхотно от нея:
На командно дишане
Ремарк е написал: "Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Просто твърде дълъг." А на нас, човеците, не ни се иска да е така. Толкова е човешко и толкова ужасно страшно е, че искаме да се притежаваме. И че продължаваме да искаме да се притежаваме дори след любовта. Имитирайки я, за да се самоубедим, че имаме право да я оставим на командно дишане. В името на връзката. Но не и в името на любовта. И тогава почваме да мерим връзките си в минало. И да си вменяваме дълг към даденото, направеното. От себе си към другия, от другия към нас. И започваме да мерим връзките във време - другата ни велика заблуда. Щом съм бил/а толкова дълго с някого, значи е ТОЙ/ТЯ. Не винаги количеството е белег за качество. Особено за човешките отношения. Затънали в мерки и теглилки дори не подозираме, че следващата ни крачка е търговията. Първо с нас самите, после с другия, когото не искаме да пуснем. Или да напуснем. Поради дълг, вина, навик, страх. Без значение. И си спомних филма "Войната на семейство Роуз" и големия цитат от този филм - "Единият, който можеше да си тръгне, но не искаше и другият, който искаше да си тръгне, но не можеше."
Ей така се убиваме.
Мария Лалева
Неизпратени писма до Теб
Виж целия пост
Мария Лалева, "Живот в скалите"
Обожавам я Мария Лалева, ето още нещо страхотно от нея:
На командно дишане
Ремарк е написал: "Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Просто твърде дълъг." А на нас, човеците, не ни се иска да е така. Толкова е човешко и толкова ужасно страшно е, че искаме да се притежаваме. И че продължаваме да искаме да се притежаваме дори след любовта. Имитирайки я, за да се самоубедим, че имаме право да я оставим на командно дишане. В името на връзката. Но не и в името на любовта. И тогава почваме да мерим връзките си в минало. И да си вменяваме дълг към даденото, направеното. От себе си към другия, от другия към нас. И започваме да мерим връзките във време - другата ни велика заблуда. Щом съм бил/а толкова дълго с някого, значи е ТОЙ/ТЯ. Не винаги количеството е белег за качество. Особено за човешките отношения. Затънали в мерки и теглилки дори не подозираме, че следващата ни крачка е търговията. Първо с нас самите, после с другия, когото не искаме да пуснем. Или да напуснем. Поради дълг, вина, навик, страх. Без значение. И си спомних филма "Войната на семейство Роуз" и големия цитат от този филм - "Единият, който можеше да си тръгне, но не искаше и другият, който искаше да си тръгне, но не можеше."
Ей така се убиваме.
Мария Лалева
Неизпратени писма до Теб
# 463
3 фев. 2018, 15:13 ч.
Всеки човек има потенциал да бъде или храм, или склад за оръжие. Всеки човек може да бъде храм, или склад за оръжие. Всеки човек трябва да знае дали е храм, или склад за оръжие. Понякога слепи хора заливат храма с нечистотии. То е защото не виждат. Храмът от това не се променя. Той се вижда и през нечистотиите. Изкуството е там, да си храм, с каквото и да си покрит. И, да не ставаш склад за оръжие, само защото някой сляп човек те е оплескал...
Милка Кралева
Виж целия пост
Милка Кралева
# 464
8 фев. 2018, 21:01 ч.
Не готвиш, не подреждаш, не переш-
Не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
Онази рокля във небесно синьо,
Обувките на белите цветя
И сребърните гривни от Мароко...
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
Със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!
Така те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но,моля те,не ставай домакиня!
Виж целия пост
Не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
Онази рокля във небесно синьо,
Обувките на белите цветя
И сребърните гривни от Мароко...
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
Със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!
Така те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но,моля те,не ставай домакиня!
Препоръчани теми