Да обичаш някого е да научиш песента в сърцето му и да му я изпееш, дори когато той забрави думите ...
Виж целия пост
Скрит текст: 
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6
- Публикувана: 19 май 2016, 23:16 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2019, 12:28 ч.
# 466
9 фев. 2018, 09:15 ч.
Не те питам кого си обичала,
не те питам сънувала ли си го през нощта,
не те питам кого "Любов" си наричала
и кого си наричала "Самота".
Не те питам къде си оставала,
не те питам какво е било,
не те питам какво си му давала
и да се случи какво би могло.
Тъй, че и ти недей говори ми,
за отминали някога дни,
за вече преминали убийствени зими,
за онова, което днес не боли.
За нещо, което е просто далечно,
просто останало във времето там.
Има неща, които са вечни.
За тези неща искам да знам.
Искам да знам дали си щастлива,
искам да знам дали за това виновен съм аз.
Ако не, тогава тръгни и отивай,
към любовта. Там не трябва компас.
Така, че просто ми сбогом кажи,
често се случва в живота, знам.
Красива усмивка ми дай, не тъжи,
последна целувка ми дай и до там.
Виж целия пост
не те питам сънувала ли си го през нощта,
не те питам кого "Любов" си наричала
и кого си наричала "Самота".
Не те питам къде си оставала,
не те питам какво е било,
не те питам какво си му давала
и да се случи какво би могло.
Тъй, че и ти недей говори ми,
за отминали някога дни,
за вече преминали убийствени зими,
за онова, което днес не боли.
За нещо, което е просто далечно,
просто останало във времето там.
Има неща, които са вечни.
За тези неща искам да знам.
Искам да знам дали си щастлива,
искам да знам дали за това виновен съм аз.
Ако не, тогава тръгни и отивай,
към любовта. Там не трябва компас.
Така, че просто ми сбогом кажи,
често се случва в живота, знам.
Красива усмивка ми дай, не тъжи,
последна целувка ми дай и до там.
# 467
9 фев. 2018, 17:25 ч.
"Защо на хората толкова им харесва да се ровят в живота на другите, да вникват в пикантни подробности, в неприлични детайли, в непонятни постъпки да получават удоволствие от това, да слушат за чуждите грехове? Може би, защото като ги слушат, не могат да се изцапат." - Федерико Моча "Искам те"
Виж целия пост
# 468
9 фев. 2018, 22:22 ч.
Често слушам разказите на дъжда.
И той чува моите ...
После валим заедно.
Виж целия пост
И той чува моите ...
После валим заедно.
# 469
12 фев. 2018, 07:09 ч.
Застанал си на ъгъла ...
В очите ми.
Дишам, но не мигам ...
Задръж ме.
В ръцете си.
Забрави, че е сбогуване...
Прилича на обичане.
Виж целия пост
В очите ми.
Дишам, но не мигам ...
Задръж ме.
В ръцете си.
Забрави, че е сбогуване...
Прилича на обичане.
# 470
20 фев. 2018, 00:25 ч.
but i've been poor i have only my dreams,
i've spread my dreams under your feet,
tread softly, because you tread on my dreams
(William Butler Yeats)
Виж целия пост
i've spread my dreams under your feet,
tread softly, because you tread on my dreams
(William Butler Yeats)
# 471
23 фев. 2018, 17:05 ч.
"А може би когато човек се прибере след пътуване, всичко изглежда по-различно." - Федерико Моча "Искам те"
Виж целия пост
# 472
23 фев. 2018, 17:58 ч.
...Да падаме е част от живота и да се изправяме е начинът, по който го живеем.
Да бъдем живи е подарък, а да бъдем щастливи е въпрос на избор...
Виж целия пост
Да бъдем живи е подарък, а да бъдем щастливи е въпрос на избор...
# 473
24 фев. 2018, 20:18 ч.
Виждала ли си небе пред буря,
над земята слязло ниско, ниско,
сякаш отведнъж ще се изтури?
Облаците трупат се наблизко,
трупат тайни сили,
трупат хали,
трупат огън,
нещо ври, напира.
Не, не бива
никой да го спира.
Трябва туй небе да се запали,
да избухне гневно над главите,
да изсипе всичко насъбрано,
да изхвърли всички болки скрити
и отново чисто то да стане,
както вчера пак да се синее.
Не, не бива
никой да го спира.
Дай му право всичко да излее,
че от задушаване умира.
Виж целия пост
над земята слязло ниско, ниско,
сякаш отведнъж ще се изтури?
Облаците трупат се наблизко,
трупат тайни сили,
трупат хали,
трупат огън,
нещо ври, напира.
Не, не бива
никой да го спира.
Трябва туй небе да се запали,
да избухне гневно над главите,
да изсипе всичко насъбрано,
да изхвърли всички болки скрити
и отново чисто то да стане,
както вчера пак да се синее.
Не, не бива
никой да го спира.
Дай му право всичко да излее,
че от задушаване умира.
# 474
25 фев. 2018, 16:00 ч.
Голяма част от това, което е реално вътре в нас - не се осъзнава, а това, което се осъзнава,е нереално. - Зигмунд Фройд.
"Животът може да бъде разбран само като се върнем назад, но трябва да се гледа напред." Сьорен Киркегор.
Виж целия пост
"Животът може да бъде разбран само като се върнем назад, но трябва да се гледа напред." Сьорен Киркегор.
Не забравяй
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
Константин ТрендафиловСписъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
# 475
26 фев. 2018, 00:43 ч.
„Има някой специален за всеки от нас.
Той пътува през морета, времето и необятните небеса,
за да се срещне отново с нас. Съединени сме с него
с връзките на вечността и никога няма да ни изостави.
... В любовта няма нищо случайно, тя наистина се случва,
независимо от времето и мястото. Когато е оставена
да тече свободно, тя преодолява всички прегради.
Така действа съдбата. Тя винаги среща сродните души,
за да продължат духовната си връзка сега и
да останат завинаги заедно във вечността.”
д-р Брайън Уейс
Виж целия пост
Той пътува през морета, времето и необятните небеса,
за да се срещне отново с нас. Съединени сме с него
с връзките на вечността и никога няма да ни изостави.
... В любовта няма нищо случайно, тя наистина се случва,
независимо от времето и мястото. Когато е оставена
да тече свободно, тя преодолява всички прегради.
Така действа съдбата. Тя винаги среща сродните души,
за да продължат духовната си връзка сега и
да останат завинаги заедно във вечността.”
д-р Брайън Уейс
# 476
26 фев. 2018, 13:09 ч.
"Рано или късно нещата, които загърбваш, те настигат." - Федерико Моча "Искам те"
Виж целия пост
# 477
27 фев. 2018, 13:46 ч.
"Днес се събудих от задушаваща прегръдка на две малки ръчички и искрено признание:
"Мамо, толкова много те обичам, че дори не мога да си го представя ... "
От този миг, сърцето ми се увеличи с два размера, с надеждата, че съм осигурила достатъчно място за най-истинската и чиста любов."
Откъс от "Приличаш ми на щастие "
Виж целия пост
"Мамо, толкова много те обичам, че дори не мога да си го представя ... "
От този миг, сърцето ми се увеличи с два размера, с надеждата, че съм осигурила достатъчно място за най-истинската и чиста любов."
Откъс от "Приличаш ми на щастие "
# 478
3 март 2018, 14:23 ч.
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
дошло е времето... да си вървиш.
В Душа - се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.
Гълъбина Митева
Виж целия пост
дошло е времето... да си вървиш.
В Душа - се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.
Гълъбина Митева
# 479
3 март 2018, 17:04 ч.
"Никога не знаеш кога и защо те връхлитат спомените. Единственото сигурно е, че рано или късно ще изплуват отново." - Федерико Моча "Искам те"
Виж целия пост
Препоръчани теми