Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 200 726
  • 732
# 525
"Мъдрите и красиви думи, събрани в книгите, ни правят по- добри хора. Това е разликата между човек, който е чел, и човек, който не е докосвал книга през живота си. Първият може да се похвали, че е живял в много различни души, докато вторият нещастник никога не е напускал себе си"
                                                                                                     Барселона, гореща като шоколад- Каре Сантос
Виж целия пост
# 526
Благодаря за страхотната темичка, на която попаднах съвсем случайно! 😘

"Песимистът вижда трудности във всяка възможност, жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност. – Уинстън Чърчил"

"Трите най-съществени елемента на щастието са: нещо, което да правиш; някой, който да обичаш; нещо, в което да вярваш. – Александър Чалмърс"
Виж целия пост
# 527
Харчим прекалено много пари за да купуваме прекалено много неща, а наи- хубавите неща са безплатни! Heart People CouplekissRevolving HeartsSparkling HeartPeople Baby:two_men_holding_hands
Виж целия пост
# 528
Книгата " Да чуеш ритъма на сърцето " от Ян-Филип Зендкер е написана в стил " Малкият принц" .
Разкошна е  и се чете с лекота, като песен.
Цялата е изпъстрена с много хубави мисли, вплетени в сюжета.
Ето една по-късичка: " От личен опит знаеше, че сънищата и фантазиите често плашат хората повече от реалността, че главата може да натовари сърцето повече и от най-голямото физическо усилие."

Виж целия пост
# 529
Няколко цитати от мене:
Не се отнасяй с никой по-добре, отколкото заслужава и не очаквай от някой нещо, на което е способен!
Някои хора умират на 25, а телата им гният до 75. Не трябва да го допускаме това, приятелю.
За всеки грешник има бъдеще, и всеки ангел си има минало...
Никога нямаш втори шанс за Първото впечатление!
Тя винаги идва последна и си тръгва първа...Кралицата!
Усмихни се на някой непознат! Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Виж целия пост
# 530
“Наричаш себе си свободна душа, диво същество. Ужасно те е страх някой да не те затвори в клетка. Е, скъпа, ти вече си в тази клетка. Ти сама си я изградила. И тя не се ограничава с Тулип, Тексас или Сомалия, Тя е там, където си ти. Защото независимо накъде бягаш, се сблъскваш със себе си.”

Труман Капоти, "Закуска в Тифани"
Виж целия пост
# 531
"Живее ми се бавно, както преди"

Живее ми се бавно, както преди. Когато всяка нова песен беше най-красивата. Когато с кака я превъртахме на касетофона по 30 пъти, за да запишем текста дума по дума. А после я пяхме със седмици. Знаехме малко песни, но всички наизуст. После се появи интернет и можехме да си свалим всичко. Разбира се, ако намерим от кого. Някой път това беше само един човек и една песен се теглеше с дни. Слушах първия куплет безброй пъти, докато се изтегли вторият, припевът и т.н. Имаше песни, които никога не се сваляха докрай, но така бяха още по-прекрасни.

Преди знаехме, че за най-хубавите неща си заслужава да чакаш. И чакахме. С вълнението, че при нас идва нещо невероятно. Не бяхме капризни. Нямахме голям избор, дори не си пожелавахме голям избор. Не разбрахме какво е изобилието, преди то да се появи.

Знаех всички телефонни номера на приятелите, близките и съучениците си наизуст. А те бяха много. Но когато си навън и трябва да се обадиш на някого от уличен телефон с фонокарта, нямаш голям избор. Когато някой закъсняваше, нямаше как да питаш къде е. Просто чакаш и ако не дойде, си тръгваш. Колко изгубено време? Е, ние не мислихме така. Беше просто времето, което си отделил за някого, но нещо е станало. Молиш се да не е нищо сериозно и бързаш към вкъщи или към следващия уличен телефон, за да провериш.

Преди знаехме, че единственият начин да се запознаеш с някого е да говориш с него. Плахо, неуверено, нескопосано – точно каквито са първите разговори с красивите непознати. После да чакаш той да звънне у вас и да се молиш някой друг да не вдигне пръв телефона.

Така и да не се научиш да се гримираш, защото приятелите ти винаги звънят с думите “след 5 минути пред блока” и никога да нямаш време да мислиш прекалено много. Да се обадят на стационарния в 4 сутринта, подпийнали, и да говорят с майка ти, защото тя никога няма да те събуди по това време за телефонен разговор със съученици.

Толкова са чаровни нещата, когато стават бавно. Най-вече първите неща. Първата целувка, първата любов. Целувка, която е сънувана безброй пъти, преди да се случи. Любов, която не знае как да се държи на първа среща и на много следващи. В която трябва сам да решавам, защото не можеш да пратиш скрийншот на приятелките си. В която трябва да описваш всяка черта на своя бъдещ любим, защото не можеш да покажеш снимка във фейсбук. В която си запечатал всичко само на едно място – в сърцето си.

Живее ми се бавно, както преди.

Преди знаехме, че за най-хубавите неща си заслужава да чакаш.

А сега знаем ли го?"

Ралица Генчева
Виж целия пост
# 532
Захарчето  , отдавна не съм чела нещо толкова хубаво.

 
Виж целия пост
# 533
"Живее ми се бавно, както преди"

Живее ми се бавно, както преди. Когато всяка нова песен беше най-красивата. Когато с кака я превъртахме на касетофона по 30 пъти, за да запишем текста дума по дума. А после я пяхме със седмици. Знаехме малко песни, но всички наизуст. После се появи интернет и можехме да си свалим всичко. Разбира се, ако намерим от кого. Някой път това беше само един човек и една песен се теглеше с дни. Слушах първия куплет безброй пъти, докато се изтегли вторият, припевът и т.н. Имаше песни, които никога не се сваляха докрай, но така бяха още по-прекрасни.

Преди знаехме, че за най-хубавите неща си заслужава да чакаш. И чакахме. С вълнението, че при нас идва нещо невероятно. Не бяхме капризни. Нямахме голям избор, дори не си пожелавахме голям избор. Не разбрахме какво е изобилието, преди то да се появи.

Знаех всички телефонни номера на приятелите, близките и съучениците си наизуст. А те бяха много. Но когато си навън и трябва да се обадиш на някого от уличен телефон с фонокарта, нямаш голям избор. Когато някой закъсняваше, нямаше как да питаш къде е. Просто чакаш и ако не дойде, си тръгваш. Колко изгубено време? Е, ние не мислихме така. Беше просто времето, което си отделил за някого, но нещо е станало. Молиш се да не е нищо сериозно и бързаш към вкъщи или към следващия уличен телефон, за да провериш.

Преди знаехме, че единственият начин да се запознаеш с някого е да говориш с него. Плахо, неуверено, нескопосано – точно каквито са първите разговори с красивите непознати. После да чакаш той да звънне у вас и да се молиш някой друг да не вдигне пръв телефона.

Така и да не се научиш да се гримираш, защото приятелите ти винаги звънят с думите “след 5 минути пред блока” и никога да нямаш време да мислиш прекалено много. Да се обадят на стационарния в 4 сутринта, подпийнали, и да говорят с майка ти, защото тя никога няма да те събуди по това време за телефонен разговор със съученици.

Толкова са чаровни нещата, когато стават бавно. Най-вече първите неща. Първата целувка, първата любов. Целувка, която е сънувана безброй пъти, преди да се случи. Любов, която не знае как да се държи на първа среща и на много следващи. В която трябва сам да решавам, защото не можеш да пратиш скрийншот на приятелките си. В която трябва да описваш всяка черта на своя бъдещ любим, защото не можеш да покажеш снимка във фейсбук. В която си запечатал всичко само на едно място – в сърцето си.

Живее ми се бавно, както преди.

Преди знаехме, че за най-хубавите неща си заслужава да чакаш.

А сега знаем ли го?"

Ралица Генчева


   Много красиви думи, които направо достигат до сърцето ти и душата ти! Припомниха ме за времето, когато хората бяха толкова близки и имаше разговор между тях. Тези хора от миналото ценяха всяка една минута с даден човек и знаеха какви бяха ценностните. В днешно време всичко това се изгуби. Sad Всичко вече ни е наготово и предоставено ни е на поднос. От тези постоянни разговори по телефон и писане в социалните мрежи, дори не искаме вече да общуваме с никого и да се срещаме с никого. Колко много се отдалечихме един от друг, въпреки че имаме постоянна връзка, с когото и да е! Sad Изобщо не се вълнуваме дали някой ще ни звънне по телефона или не! Имам чувството, че просто се обезличихме! Sad

    Накрая ще напиша следното: да се радват всички онези, които са хванали тази "магия" на онова време! В днешни дни и днешното поколение не могат да разберат смисъла на мъничките нещица, които ги правиха щастливи.
Виж целия пост
# 534
"Някъде там започна животът ми на пират, пътешестве­ник и груб джентълмен. Научих се, че зад добрите обноски и приветлива усмивка на един мъж трябва да се спотайва и търпелив вълк, готов при нужда да отхапе лицата на тези, които желаят да ни прегазят за собствена изгода. Зад добрия речник и обща култура – юмруци, готови да защитават думи­те, които така лековато разхвърляме. А зад мечтите – един джентълмен, който няма проблем да си потърси белята, щом зад нея стои щастието. А те често вървят ръка за ръка…

Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст."

и

"Пиратите умират млади, но никога в леглата си, а някъде в окото на бурята, крещейки в лицето на смъртта. "

Из „Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники“ от Михаил Кунчев

Още - http://cineboom.eu/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0 … B0%D0%B4%D1%81-2/

Виж целия пост
# 535
Виж целия пост
# 536
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...

Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...

Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.

Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.

Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.

автор / Мира Дойчинова / -irini
Виж целия пост
# 537
"Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах."
Астрид Линдгрен, "Пипи Дългото чорапче"
Виж целия пост
# 538
Връзка без доверие, е като телефон без покритие - става само да играеш игри.
Виж целия пост
# 539
"Можеш дори да промениш небето, но не можеш да промениш сърцето." - Федерико Моча "Искам те"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия