Здравейте. От известно време не се чувствам никак добре. Пуснах няколко теми във форума, с идеята да търся подкрепа, получих етикети "клиничен случай", че децата ми били за социалните и т.н.
Имам две деца, на 3 г. и на 10 г., напоследък ми е много трудно да се справям с всички задачи, ходене на работа, домакинство, водене на децата напред назад, лекари и т.н. Това води до скандали с мъжа ми, моля го направи някакви неща, той отказва. Искаше да ходя по него и да му соча какво да се направи, нали разбирате, че това мен ме натоварва повече, отколкото ми помага. Нали аз през това време няма да мога нищо да направя..? Така, в резултат на това, едното дете е при едната баба, другото - при другата. Мъжът ми иска така да си живеем, едва ли не, като не се справям, бабите да гледали...
В резултат на подобните неща през последните години започнах да взимам антидепресант, после го бях спряла, после пак започнах да взимам, нещата не се оправят, стигам до истерии, крещя... Ходим на фамилна терапия, но той отказва да спазва препоръките. Много неща му се казаха там, които могат да помогнат, той не ги прави. Т.е. фамилната терапия не помага. Но пък това, че ходим на фамилна терапия е причина, да не ходя на лична.
Адски много не ми достига времето, имам да ходя на терапия, да водя децата по лекари, зъболекари, ох само като започна да го изброявам и ....
Започнах доста да пия през последните години, всички роднини ме оплюват. Колкото повече повтарям, че имам нужда от помощ, толкова повече се дърпат. Мъжът ми не желае нищо да прави, родителите ми искат да вземат голямото дете да живее при тях, това е помощта която предлагат ...
Аз искам децата ми да са при мен и някой да работи наравно с мен по домакинството и гледането на децата, имам нужда от почивка.
Последно мъжът ми ме обвини, че имам прекомерна нужда от внимание. Не помня някога да ме е попитал какво искам, започна през последните седмици, откак всеки ден имаме скандали на тази тема. Не виждам никакъв интерес от него, той твърди, че понеже .. скандалите, лоша съм била, само за домакинство съм говорела..
Накрая детето е при майка му, и той там - а аз - сама в апартамента , чудейки се как да ги гледам тези две деца и да живеят при мен. Полудявам, все повече започнах да пия, искам да избягам от този живот, в който съм родила деца, които са някъде там, понеже аз трябва да ходя на работа и да ги издържам и нямам време да ги погледна. Не искам такъв живот, искам да съм майка, а не работник и служител, а деца кога ще гледам? Като се пенсионирам - на 65 ли?
Така - да обобщя - околните смятат че съм луда, само че не дават предложения кога да ида на лекар, .... т.е. кога ще гледат децата, че да отида на лекар. Според форума съм клиничен случай, аз самата вече се чувствам луда. А тези, нормалните хора, до вчера мен, лудата ме оставяха с децата ... Кажете ми аз ли греша - ако бях толкова луда, колкото ме изкарват, щяха ли да ми оставят децата, или не им пука за децата .. незнам. Все по-често мисля за самоубийство. Близките ми знаят, казват - тя иска внимание и не го мисли сериозно. Болна съм била за внимание, ох, незнам, незнам, хем съм болна, хем не ме освободиха да отида на лекар, нито време, нито пари имам свободни като ресурс за терапия .... И това сега като задължение, да търся време и средства за терапия, незнам, незнам....
Виж целия пост
Имам две деца, на 3 г. и на 10 г., напоследък ми е много трудно да се справям с всички задачи, ходене на работа, домакинство, водене на децата напред назад, лекари и т.н. Това води до скандали с мъжа ми, моля го направи някакви неща, той отказва. Искаше да ходя по него и да му соча какво да се направи, нали разбирате, че това мен ме натоварва повече, отколкото ми помага. Нали аз през това време няма да мога нищо да направя..? Така, в резултат на това, едното дете е при едната баба, другото - при другата. Мъжът ми иска така да си живеем, едва ли не, като не се справям, бабите да гледали...
В резултат на подобните неща през последните години започнах да взимам антидепресант, после го бях спряла, после пак започнах да взимам, нещата не се оправят, стигам до истерии, крещя... Ходим на фамилна терапия, но той отказва да спазва препоръките. Много неща му се казаха там, които могат да помогнат, той не ги прави. Т.е. фамилната терапия не помага. Но пък това, че ходим на фамилна терапия е причина, да не ходя на лична.Адски много не ми достига времето, имам да ходя на терапия, да водя децата по лекари, зъболекари, ох само като започна да го изброявам и ....
Започнах доста да пия през последните години, всички роднини ме оплюват. Колкото повече повтарям, че имам нужда от помощ, толкова повече се дърпат. Мъжът ми не желае нищо да прави, родителите ми искат да вземат голямото дете да живее при тях, това е помощта която предлагат ...
Аз искам децата ми да са при мен и някой да работи наравно с мен по домакинството и гледането на децата, имам нужда от почивка.
Последно мъжът ми ме обвини, че имам прекомерна нужда от внимание. Не помня някога да ме е попитал какво искам, започна през последните седмици, откак всеки ден имаме скандали на тази тема. Не виждам никакъв интерес от него, той твърди, че понеже .. скандалите, лоша съм била, само за домакинство съм говорела..
Накрая детето е при майка му, и той там - а аз - сама в апартамента , чудейки се как да ги гледам тези две деца и да живеят при мен. Полудявам, все повече започнах да пия, искам да избягам от този живот, в който съм родила деца, които са някъде там, понеже аз трябва да ходя на работа и да ги издържам и нямам време да ги погледна. Не искам такъв живот, искам да съм майка, а не работник и служител, а деца кога ще гледам? Като се пенсионирам - на 65 ли?
Така - да обобщя - околните смятат че съм луда, само че не дават предложения кога да ида на лекар, .... т.е. кога ще гледат децата, че да отида на лекар. Според форума съм клиничен случай, аз самата вече се чувствам луда. А тези, нормалните хора, до вчера мен, лудата ме оставяха с децата ... Кажете ми аз ли греша - ако бях толкова луда, колкото ме изкарват, щяха ли да ми оставят децата, или не им пука за децата .. незнам. Все по-често мисля за самоубийство. Близките ми знаят, казват - тя иска внимание и не го мисли сериозно. Болна съм била за внимание, ох, незнам, незнам, хем съм болна, хем не ме освободиха да отида на лекар, нито време, нито пари имам свободни като ресурс за терапия .... И това сега като задължение, да търся време и средства за терапия, незнам, незнам....
