Искам да споделя с Вас, моята история. Имам тригодишна връзка, в която за жалост скандалите, вечните обиди, ревността от страна на партньорът ми, влошиха чувствата между нас. Имало е моменти, в които сме били пред раздяла, заради жестоки обиди и психо тормоз от негова страна, но винаги прощавах. Така, постепенно се оставих на течението и рутината в отношенията ни. Научих се на търпение, но чувствата ми не са същите. Сексът се превърна в кошмар за мен. Не исках да ме докосва, не го чувствах както преди. За щастие или не, се запознах с друг мъж. Той се оказа обвързан с малко дете. Пишехме си само през Интернет. Имахме много сходни интереси и някак си в общуването си се влюбихме един в друг. Събрах смелост и излязох с него на кафе. Оттам се започнаха разговори, споделяне, колко сме нещастни и двамата, как е трябвало да се открием по –рано и т.н. Аз се опитвах да се откъсна от него, въпреки чувствата си, защото бях обвързана, въпреки неволите си с постоянния си партньор. Казах ,че никога няма да стана любовница на семеен мъж, още повече, че детето му беше едва на 3 годинки. Пълен кошмар и болка! Изпитвах угризения и никога не си позволих да му се отдам изцяло. Искаше да му стана любовница, искаше; цитирам негови думи ; „бъдем дискретни в любовта си, така нямало да има наранени. Но аз отказвах и се разделихме. Много се влюбих в него, мислех постоянно за всичко, което се случи така неочаквано между нас..Изгарях за него! Изпитвах страст, любов, желание и всичко. Но не си позволих нищо.
Една сутрин прочетох имейл от него, че с жена му са се разделили, тя заминала при друг и той, разбира се беше съкрушен. Обича детето си много и страда за него. Аз проявих разбиране и съчувствие. Подкрепих го. Излизахме, говорехме много. Не издържах и една вечер просто му се отдадох. Последва бурна връзка. Беше най- хубавия и същевременно най- тежкият момент в живота ми. Чувствах се желана, но също така и объркана, наранена разбита отвътре – изневерих на приятеля си. Неговата жена го беше напуснала, той беше свободен, но аз -не! Плачех и още страдам. Не мога да повярвам, как извърших това! Та, този мъж никога нямаше да остави семейството си, за да бъде с мен( аз никога не съм го искала от него и никога нямаше да го поискам!), а сега той иска от мен да се разделя с постоянния си партньор, за да бъда с него! Казах му, че съм твърде наранена от всичко. Поисках време. Критикува ме, каза ,че винаги е имал повече за губене от мен. Чувствам се объркана, несигурна в емоциите си и към двамата. Привързана към старият си партньор, но той ме съсипва със скандали ,нерешителност, вечно хленчене, твърди, че ме обича.Но.... не се чувствам щастлива... Знам ,че сгреших че му изневерих. Може би, е крайно време да се разделим, но не мога да остана и с другия. Той все още обича жената, която е дала живот на дъщеря му. В уикендите, тя винаги идва с детето у тях и тогава ме моли да не му се обаждам. Държи нейна снимка на десктопа си- все още, въпреки, че твърди ,че няма чувства към нея. Някой ден, щял да ни запознае. Според мен, иска да си върне семейството, а аз само запълвам празното болно място в душата му. Не искам да страдам повече, не искам и други да страдат, заради моите грешки! Моля за съвет от вас, които като странични наблюдатели, бихте били по – адекватни от моята разстроена и объркана психика. Аз смятам ,че и двамата не са подходящи за мен. Щом съм изневерила веднъж, значи нещо ми е липсвало. Щом не съм сигурна в другия, значи просто трябва да остана сама. Не очаквам да ме галите с паче перо, но не очаквам и да ме съдите, прекалено строго.
Благодаря за разбирането на всички.