Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Моята тъжна история!

  • 39 355
  • 40
# 30
Много,много съжелявам,надявам се всичко да е наред със сестра ви,никой не заслужава такава болка.Нищо не боли повече,от загубата на рожба
Виж целия пост
# 31
Здравейте момичета, къде се изгубихте, всички добре ли са? Кажете какво се случва и как сте.
Виж целия пост
# 32
Здравейте, мили майки на англечетата ни който бдят над нас! Аз също загубих първата си така чакана рожба зачената инвитро от 3 опит!! Бях неупосуемо щастлива бях полудялааа от радост беше се збъднала дълго чаканата ми мечта! Бях и притеснена доста по време на бременноста ми ходих много често на екограф и всичко си беше ок! Докато в 30 г с ми казаха че съм с повече околоплодна течност но нямало да има проблем!!! Стигнахме до 32 и 6 дни.. Скоро наближаваше секциото ми  Sad и в черния 31 август аз седях на дивана и се разплаках силна болка и мъка сви душата ми - аз имам апарат с който следя тоновете) и като сложих доплера тя нямаше пулс! А 1 час преди това ме риташе силно Sad не искам да си припомням какво преживях! Няма и причина за смърта няма аномалий няма нищо!! Само повече вода и можеби се е задушила но и аутопсията и това не потвърди защотото няма следи ит задулаване!  Родих си мъртвата дъщеря секцио !! Дори не я видях а и сякаш по добре! А сега сега незнам жива ли съм! За какво да живея къде е Божидара моята малка кукла Sad как да продължа живота си незнам! Опитвам се да си дам сили но не мога! Дали изобщо ще забременея отново и какво ще се случи тогава! Ацка болка е Sad разбирам всички вас напълно и мога да кажа само да се молим на Бог да върне душичките на починалите ни деца!!
Виж целия пост
# 33
мила Вики каквото и да ти кажа няма да намали болката,нито ще върне нашите ангелчета.Животът е много несправедлив,понякога ни подлага на изпитания които са ужасни.Няма по голяма мъка  от нашата.Тряба да се държим заради хората които ни обичат,аз вярвам че ще си върнем загубеното
Виж целия пост
# 34
Ох мили майчета, мила Вики, съжалявам за случилото се!
Виж целия пост
# 35
Здравейте мили момичета, и аз съм една от вас с тази жестока орис. Минаха два месеца откакто родих мъртвото си ангелче в 39 седмица. Болката е голяма, неутешима,  само мисълта за нова бременност ме държи, но времето сякаш е спряло. Крепи ме 4годишния ми син, който най добре ме разбира. Снощи като му казах, че много го обичам и само него си имам, той ми отговори, мамо не умирай!  Cry И да наистина имам моменти в които съжалявам, че господ не ме прибра при себе си, заедно с моето момиче. Как да спра сълзите и това чувство в гърдите ми? Ще бъда ли пак някога щастлива? 
Виж целия пост
# 36
Миличка знам колко ти е трудно,живота понякога е несправедлив.След лошото идва доброто,само потърпи.Знам че господ ще ти даде друга рожба,само имай вяра
Виж целия пост
# 37
Бебе 87,
Съжалявам.
Тежко е, много е болезнено да си отделена от любимата си рожба. Разбирам те, много ми е познато това усещане и не съществуват думи за утеха.
Вярвам че господ ни е оставил тук, защото има нещо,което трябва да свършим на тази земя.
Нашите ангелчета винаги ще живеят в сърцата ни. А когато и нашето време дойде, пак ще бъдем заедно, но явно сега имаме неща за вършене тук на земята.
Потърси начин да изразиш любовта си към твоето ангелче като направиш нещо красиво.
Виж целия пост
# 38
Здравейте момичета, пиша с голяма болка в сърцето за всички вас с моята съдба...

Преди почти година, два дена след втория рожден ден на дъщеричката ми, се роди нашият син и почина неочаквано след раждането, след 13 часова борба на цялото неонатологично отделение, начело с моята леля (тук ще кажа, че само благодарение на доктора, който ми направи плановото секцио двете деца не са на една дата, тъй като той категорично отказа да е така, въпреки нашето настояване). Шокът беше невероятен за нас, защото никой неочакваше такъв развой със здраво, право бебе.

След поредната тежка бременност за мен, в 38 г.с. (второ секцио), се роди момченцето ни и както всичко беше наред се оказа, че има белодробна хипертуния и в следствие на масивен кръвоизлив си отиде от този свят след 13 часа живот само. Диагнозата беше идиопатична белодробна хипертуния, защото за нея причина не бе открита.

Близо година по-късно все така нямам желание за живот, не съм майката на детето ми, която трябва да бъда, защото мъката бавно ме убива, ден след ден. Крепи ме мисълта, че ще забременея пак, само това виждам като някакво спасение от този ад, но след две забременявания от първия път, сега има само спънка след спънка всеки месец, а бебе все още няма. Още по-лошото е, че мъжа ми трябваше още след раждането на бебето да почне лечение, за да не стане инвалид за цял живот (има нелечимо заболяване, което само това биологично лечение до живот може да го поддържа, за да няма фатални последствия), а почне ли това лечение няма право да има деца повече. Времето ни почти изтече, а резултат никакъв, почти изгубих надежда вече, понякога имам чувството, че живея в някаква нереална реалност, чувствам се безсилна, обезверена и ме боли най-много, че в даден момент, това ще се отрази зле на дъщеричката ми, която расте и почва да разбира все повече и повече какво се случва около нея  Cry!
Виж целия пост
# 39
Vsimova,
Прегръщам те силно😢, знам какво е да загубиш дете и колко силно след това желаеш да имаш дете, да си върнеш поне частица от загубеното щастие...
Не знам защо, но познавам и други жени, които след загуба не са можели да забременеят известно време, а после си имат дечица. В една книга пишеше, че според източните религии е добре да се изчака една година преди следващо зачеване. Това изчакване било добре за душата на починалото дете. И именно заради това било възможно да не могат да забременеят двойките непосредствено след загуба.
Щом сте притиснати от времето, може да замразите сперма и след време да опитате ин-витро.
Болката е огромна и все пак нашия път на земята продължава и се опитваме да го изживеем възможно най-добре.
Виж целия пост
# 40
Steli4ka S,

Не знаех за този период от една година, но като го написа се сетих, че повечето познати и приятели около мен, казваха едно и също, че са забременели година след това, правеше ми впечатление, че се повтаря това "година", но не му отдавах много значение. Малко са тези забременели почти веднага или месеци след това, а няколко даже са забременели малко след това, направили спонтанен аборт и забременели пак около годината след трагедията.

Момичета, имали такива от вас, които вече забременяхте успешно след случилото се? Ако да, как се почувствахте след като забременяхте? Аз в момента намирам спасение единствено в бременност, но страхът да не се повтори ме убива, ако знаех причината нямаше да е точно така, но неизвестността, което само по себе си е гаранция, че вероятност да се повтори винаги има (след като нито лекарите знаят защо, нито това е нещо, което може да се диагностицира докато бебето е в корема), това че ако износя и родя, ще стане ясно едва тогава дали бебето пак е със същия проблем, просто е пълен кошмар за мен!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия