Здравейте,
Стигнах до твърдото решение, че имам нужда от консултация с прихотерапевт, психолог, психиатър. Не знам към какъв точно специалист да се обърна и затова Вашето мнение ще ми бъде много полезно.
И друг път съм писала в този форум, но мисля, че това е най-точното място за съвет.
Така ето го и моят проблем ...
Имам ужасно натрапчиви и постоянни мисли, че човекът до мен ме лъже, изневерява и подобни ужасни изяждащи ме мисли.
Това не се случва само с човека, който е до мен в момента. За 6-7 години съм имала няколко несполучливи връзки и още от започването на някакви взаимоотношения с даден човек мислите нахлуват в главата ми, това не е било причина за разделите ми, но може би тези мои мисли са ме подтиквали едва ли не да намразя човека до мен и от там моите чувства да се променят. Ужасно е.
Сега е малко по-различно - явно осъзнавам, че така не може да се продължава, а и ме е страх да не изгубя сегашния си партньор. За първи път с него като мъж имам доверие да му споделя за страшните си мисли, много пъти ме е изслушвал, опитвал се е да ме успокоява, но някога не успява. Понякога ми става жал за него, защото на моменти осъзнавам, че прекалявам, но сякаш е по-силно от мен.
Ето в какво точно се изразява състоянието ми:
Не живеем заедно, но почти всеки ден сме заедно. Той работи на смени, много тежка физическа работа и като се прибере хапва, къпе се и заспива.
Аз почти денонощно когато го няма обмислям всякакви варианти, в които той би могъл да ме излъже и не мога да спя. Аз също работя, но в работата си трябва да съм добре и физически, и психически, а това рядко ми се случва точно заради ужасните ми мисли. Те са като някакъв дявол, който се е вселил в главата ми и не ми позволява да мисля за нещо друго, освен за това, което ме тревожи. Опитвам се с медитация, четене на позитивни неща, спорт, разходки да се справям с мислите си, някога се получава и тъкмо си отдъхвам, че съм успяла да се самоуспокоя и ... БУМ! Започвам да треперя, получавам сърцебиене и мислите нахлуват в главата ми с пълна сила.
Прост пример:
Идва почивния му ден, излизаме вечер да хапнем някъде, всичко е наред, говорим си, забавляваме се и идва момент, в който аз започвам да въртя в главата си дали предния ден наистина е бил нощна смяна или си е взел отпуска и не е отишъл някъде с някоя друга жена. Той веднага усеща, че нещо ме притеснява, обяснява ми по 1000 пъти, че няма такова нещо, да си избия тези мисли от главата и че всичко ще се нареди. Успява да ме успокои за ден,два. И след това започвам отначало. Когато сме заедно спим или в неговия, или в моя дом - и двамата имаме отделни жилища. Но когато отида у тях съм като скована, не смея да се огледам, за да не намеря нещо подозрително, дали няма да има някой фас в пепелника, който не е от неговите цигари. Да не би някъде да е паднала чужда вещ у тях... Ужасно е!
Живеем на две преки един от друг и много пъти ми се е случвало вечер, нощем аз да стана от вкъщи, да се облека и да мина покрай утях да проверя дали си е вкъщи. Естествено той не знае, но е имало случаи, в които съм му звъняла и съм ходила при него да спя, защото мислите не ми позволяват да спя пълноценно.
Почти всички нощи, в които съм сама, заспивам чак сутрин - когато слънцето изгрее нещата ми изглеждат една идея по-хубави.
Рядко излизам с приятелките си, само през деня, ако имам свободно време. Рядко съм в кондиция да разговарям с хората за нормални неща, без да се паникьосам.
Осъзнавам, че ако човек иска да е с мен - ще бъде и тези притеснения могат само да ми попречат.
По принцип съм слаба натура, но напоследък отслабнах още повече, имам чувството, че губя свежия си вид, а съм едва на 24 години ...
Имам чувството, че единственото, което ще ме спаси е да създам семейство и дете ... Това е нещото, което искам с цялото си сърце.
От друга страна обаче смятам, че първо трябва да се стабилизирам психически и след това да поема към тази стъпка, защото ако живот и здраве имам семейство, а проблемът си остане, ще обрека на страдание и себе си и семейството си ...
Пробвала съм с успокоителни - леки, билкови и по-силни, но те просто подтискат проблема и в момента, в които ги спра всичко започва наново...
Моля за съвет какво да направя, знам че това ще е един дълъг и труден процес, за да възстановя саморазрушената си психика, но нямам избор! Трябва да се справя с това! Помогнете ми!
Виж целия пост
Стигнах до твърдото решение, че имам нужда от консултация с прихотерапевт, психолог, психиатър. Не знам към какъв точно специалист да се обърна и затова Вашето мнение ще ми бъде много полезно.
И друг път съм писала в този форум, но мисля, че това е най-точното място за съвет.
Така ето го и моят проблем ...
Имам ужасно натрапчиви и постоянни мисли, че човекът до мен ме лъже, изневерява и подобни ужасни изяждащи ме мисли.
Това не се случва само с човека, който е до мен в момента. За 6-7 години съм имала няколко несполучливи връзки и още от започването на някакви взаимоотношения с даден човек мислите нахлуват в главата ми, това не е било причина за разделите ми, но може би тези мои мисли са ме подтиквали едва ли не да намразя човека до мен и от там моите чувства да се променят. Ужасно е.
Сега е малко по-различно - явно осъзнавам, че така не може да се продължава, а и ме е страх да не изгубя сегашния си партньор. За първи път с него като мъж имам доверие да му споделя за страшните си мисли, много пъти ме е изслушвал, опитвал се е да ме успокоява, но някога не успява. Понякога ми става жал за него, защото на моменти осъзнавам, че прекалявам, но сякаш е по-силно от мен.
Ето в какво точно се изразява състоянието ми:
Не живеем заедно, но почти всеки ден сме заедно. Той работи на смени, много тежка физическа работа и като се прибере хапва, къпе се и заспива.
Аз почти денонощно когато го няма обмислям всякакви варианти, в които той би могъл да ме излъже и не мога да спя. Аз също работя, но в работата си трябва да съм добре и физически, и психически, а това рядко ми се случва точно заради ужасните ми мисли. Те са като някакъв дявол, който се е вселил в главата ми и не ми позволява да мисля за нещо друго, освен за това, което ме тревожи. Опитвам се с медитация, четене на позитивни неща, спорт, разходки да се справям с мислите си, някога се получава и тъкмо си отдъхвам, че съм успяла да се самоуспокоя и ... БУМ! Започвам да треперя, получавам сърцебиене и мислите нахлуват в главата ми с пълна сила.
Прост пример:
Идва почивния му ден, излизаме вечер да хапнем някъде, всичко е наред, говорим си, забавляваме се и идва момент, в който аз започвам да въртя в главата си дали предния ден наистина е бил нощна смяна или си е взел отпуска и не е отишъл някъде с някоя друга жена. Той веднага усеща, че нещо ме притеснява, обяснява ми по 1000 пъти, че няма такова нещо, да си избия тези мисли от главата и че всичко ще се нареди. Успява да ме успокои за ден,два. И след това започвам отначало. Когато сме заедно спим или в неговия, или в моя дом - и двамата имаме отделни жилища. Но когато отида у тях съм като скована, не смея да се огледам, за да не намеря нещо подозрително, дали няма да има някой фас в пепелника, който не е от неговите цигари. Да не би някъде да е паднала чужда вещ у тях... Ужасно е!
Живеем на две преки един от друг и много пъти ми се е случвало вечер, нощем аз да стана от вкъщи, да се облека и да мина покрай утях да проверя дали си е вкъщи. Естествено той не знае, но е имало случаи, в които съм му звъняла и съм ходила при него да спя, защото мислите не ми позволяват да спя пълноценно.
Почти всички нощи, в които съм сама, заспивам чак сутрин - когато слънцето изгрее нещата ми изглеждат една идея по-хубави.
Рядко излизам с приятелките си, само през деня, ако имам свободно време. Рядко съм в кондиция да разговарям с хората за нормални неща, без да се паникьосам.
Осъзнавам, че ако човек иска да е с мен - ще бъде и тези притеснения могат само да ми попречат.
По принцип съм слаба натура, но напоследък отслабнах още повече, имам чувството, че губя свежия си вид, а съм едва на 24 години ...
Имам чувството, че единственото, което ще ме спаси е да създам семейство и дете ... Това е нещото, което искам с цялото си сърце.
От друга страна обаче смятам, че първо трябва да се стабилизирам психически и след това да поема към тази стъпка, защото ако живот и здраве имам семейство, а проблемът си остане, ще обрека на страдание и себе си и семейството си ...
Пробвала съм с успокоителни - леки, билкови и по-силни, но те просто подтискат проблема и в момента, в които ги спра всичко започва наново...
Моля за съвет какво да направя, знам че това ще е един дълъг и труден процес, за да възстановя саморазрушената си психика, но нямам избор! Трябва да се справя с това! Помогнете ми!
