Говорим си за свръхестественото

  • 108 144
  • 766
# 330
Аз това го наричам "вглъбяване", дори не знаех, че има дефиниран израз ... Simple Smile В такива моменти мъжът ми ме обявява за "глуха" - тотално изключвам вглъбила съм  се в някаква посока и много се стряскам, като ми наруши вглъбяването. Например - сама съм,  готвя и съм се изключила от света, той си идва - тропа, като животно, за да привлече внимание, събува се, съблича си якето ... и като не му обръщам внимание - ме стряска целеансочено ... Усещането е ужасяващо - имам чувството, че сърцето ми спира, подскачам. Много му е смешно как реагирам, а за мен е доста неприятно ...

И на работа - в open space  сме - страшно ми помага - изключвам се тотално от средата - може да викат, врякат, има доста шумни колеги, аз си работя - все едно съм сама в стая ... В такива моменти силно ценя това умение, защото масово колегите се смущават и разсейват от шумотевицата.
Виж целия пост
# 331
Rusalka, това е активната медитация, вършейки някакво повтарящо се движение, което се прави автоматично и не изисква ангажиране на мисълта. Тогава околната среда изчезва и със съзнанието си, си концентриран върху даден проблем. И на мен като на Ън ми се дава под формата на ясна и особено настойчива мисъл. Рядко е под формата на образ някакъв и се вижда с вътрешното зрение.
Аз работя на каса и да ти кажа ми се е случвало дори като работя с пари и като броя големите пачки, чак се стряскам на моменти да не объркам сумата, работя с много големи суми, на моменти чак не мога да се търпя като изключвам така.Интересното е, че освен мисли ми се появяват и образи и ми се разиграват сцени пред очите.
Виж целия пост
# 332
Rusalka, това е активната медитация, вършейки някакво повтарящо се движение, което се прави автоматично и не изисква ангажиране на мисълта. Тогава околната среда изчезва и със съзнанието си, си концентриран върху даден проблем. И на мен като на Ън ми се дава под формата на ясна и особено настойчива мисъл. Рядко е под формата на образ някакъв и се вижда с вътрешното зрение.
Аз работя на каса и да ти кажа ми се е случвало дори като работя с пари и като броя големите пачки, чак се стряскам на моменти да не объркам сумата, работя с много големи суми, на моменти чак не мога да се търпя като изключвам така.Интересното е, че освен мисли ми се появяват и образи и ми се разиграват сцени пред очите.
Какви сцени са, ще разкажеш ли?
Виж целия пост
# 333
Rusalka, това е активната медитация, вършейки някакво повтарящо се движение, което се прави автоматично и не изисква ангажиране на мисълта. Тогава околната среда изчезва и със съзнанието си, си концентриран върху даден проблем. И на мен като на Ън ми се дава под формата на ясна и особено настойчива мисъл. Рядко е под формата на образ някакъв и се вижда с вътрешното зрение.
Аз работя на каса и да ти кажа ми се е случвало дори като работя с пари и като броя големите пачки, чак се стряскам на моменти да не объркам сумата, работя с много големи суми, на моменти чак не мога да се търпя като изключвам така.Интересното е, че освен мисли ми се появяват и образи и ми се разиграват сцени пред очите.

Направо не вярвам, че чета това. Същото ми се случва и на мен. По едно време си мислех, че ми се е отключило някое психическо заболяване. Бях се изплашила.
Виж целия пост
# 334
Всичко за каквото се сетите.И за мен, за мои близки, за хора от обкръжението ми, за неща, които ми(ни) се случват, а в реалния живот невъзможно.Не е фантазия, защото не мога да ги контролирам.
Виж целия пост
# 335
Здравейте,
преди няколко месеца си стоях на светофара на червено и си блеех, чакайки. Изведнъж сякаш се изключих, просто усетих едно "цък", даже не знам точно как да го обесня и се едно мозъка ми се изключи или мина на някакво друго ниво... Усетих една хладнина и почнах да оглеждам хората. Гледам ги, всеки върви на някъде, замислен, забързан и почнах да разсъждавам защо тези хора са тук, каква е целта на живота им, защо ги виждам въобще, какъв е смисъла... И след тези 2-3 секунди "цък" и пак се върнах на земята Grinning Но ясно си зпомнях какво ми се случи преди секунди и после цял ден бях като в някакъв транс и понякога пак си мисля за този момент.
Виж целия пост
# 336
Скрит текст:



А получавате ли отговори на въпроси от ежедневието ви, които са важни за вас?
Аз съм получавала. Основно за това го ползвам. Доста пъти съм се изненадвала

Това е много интересно. Преди време имах наченки за влизане в това състояние, ако въобще може да се нарече така, но се изплаших и се събудих. Бях легнала по гръб и по едно време усетих силна вибрация, придружена със шум и видях някаква черна сянка в ъгъла на стаята. Не се оставих да видя какво ще се случи, защото си дадох команда да се обърна надясно и всичко приключи. Друг път съм имала усещането, че някой ми дърпа рязко завивката или пък ме натиска отгоре със страшна сила. Но, това което описвате в темата, никога не ми се е случвало.

Описваш точно състоянието в самото начало на астрална проекция. Няма как обаче да видиш каквото и да е, след като си я прекратила веднага. Ако си позволиш да "излезеш" ще разбереш веднага за какво се говори в темата. Simple Smile

Аз също медитирам понякога, но рядко. Отпускам се напълно, успокоявам се до степен почти като при заспиване и тогава задавам въпроси. Отговорите винаги идват най-често като мисъл, по-рядко като картина. И винаги съм изненадана, не е това, което очаквам.

Предполагам, Ън, но сигурно ще стане вече година, откакто не ми се е случвало. Иначе вече съм се настроила, че ако стане, няма да го спирам и ще се оставя да "изляза". Между другото понякога, когато започна медитация, в съзнанието ми се появява починалата ми баба, която ме е отгледала, но почина, когато бях на 14 години. Просто ей така за секунда, виждам я, тя ме гледа, но нищо не ми казва. Аз не се осмелявам да ѝ задавам въпроси, защото образът ѝ е някак отдалечен, пък и не смятам, че мъртвите трябва да се притесняват. Та, всъщност вчера докато се отпусках за медитация, започнах да мисля върху един въпрос, свързан с конкретен човек, но после в съзнанието ми изплува образ на съвсем друг човек и случка, която сме преживели заедно. Напълно се откъснах от основния ми въпрос и тогава като светкавица премина нещо от типа на "той те мрази", но вече ми беше трудно да разбера кой всъщност ме мрази - този, за когото питах или този към когото ми се беше отклонило вниманието, ей така без да го насочвам натам. После пак задавах въпрос, но вече се бях разконцентрирала и всичко приключи. Отново съм без отговор.
Виж целия пост
# 337
Оле любимата ми тема веднага се вписвам Heart Eyes
Виж целия пост
# 338
С голямо желание  ви четох, много ми беше интересно. Аз никога не съм имала пророчески сън, или пък предчувствие за каквото и да било. Имам си само сънищата, всяка вечер, различни , много рядко страшни или пък с нещо особенни. Но са като истнински живот. Аз в различни ситуации, в наше време, но светът е някак , една нотка различен. например работя на различно място, бягам от извънземни /това си беше малко кофти/. Не съм опитвала на сън да намирам отговори, а определено имам нужда.
В бъдещето не искам дА гледам, искам само малко помощ в настоящия си живот.
Единственото ми по- странно събитие е една песен на език, който не разбирам, която пееше синът ми , когато беше на 2 години. Имаше и танц и приятел, който остана много малко, за да започна да се страхувам. После той забрави всичко, а мен ме е яд, че не я записах..ама яко си ме беше страх тогава. Той също започна много рано да сънува, отне ми мин 6 месеца докато науча дете на 2 години да различава сънищата от реалността.  И сега една от основните ни теми за разговори са сънищата, споделяме ги като истории сутрин.
Радвам ви се, не съм си и помисляла, че мода да извлека някакви духовни уроци от сънищата...
Виж целия пост
# 339
Аз имам една случка от детството ми, която съм споделяла и в другата тема за странните случки. Да съм била 9-10 годишна, а я помня толкова ярко до ден днешен.
Спях  и в един момент все едно духа ми се отдели от тялото и летях в стаята , виждах се от горе как спя. Естествено никой не ми вярваше тогава. Но ми се е запечатало в съзнанието и все още немога да си обясня какво беше това..
А сънищата ми са много заплетени и странни.
Миналата година дядо ми почина точно 3дни след като се роди детето ми. Нямаше как да отида на погребението защото първо беше на 100тина км , а и трябваше да се грижа за малкия. Беше ми много мъчно , около 2седмици след това сънувах погребението му и стаята в която са се сбогували всички с него. Не бях споделяла на никой до преди няколко месеца. Казах на леля ми точно какво съм сънувала. Тя  буквално замръзна. Каза ми , че всичко е било точно по този начин..дори цветята които сънувах са били същите.. Сякаш е разбрал колко ми е мъчно , че не съм била там  или незнам и аз как да го тълкувам..
Виж целия пост
# 340
На сън са идвали едната ми баба ( починала поне 10г преди съня) за да ми предаде съобщение за баща ми и чичо ми. Дойде да се сбогува и бащата на сина ми, почина далече от нас. А иначе спомням си веднъж, бях около 17г вървейки по улицата, ми се обясняваше мислено част от живота на младите момичета. Не знам защо беше в множествено число. Е, след около 7-8г разбрах, че е ставало дума за моя живот. И по-скорошен случай: 1г. преди да бъде зачената, чух мойта внучка да ме вика и да се смее. Е, две години след това я държах в ръцете си, вече сред нас. Не съм го споделяла това, защото малко хора са настроени да го разберат. Тогава, когато я чух, вече знаех, че духа преди да дойде отново на Земята в дадено тяло витае около въпросното семейство.
Виж целия пост
# 341
Това с жуженето и вибрациите ми се случва почти всяка вечер от години. Понякога е съвсем краткотрайно, сякаш ток преминава през тялото ми, друг път е доста упорито и продължително. Не е на физическо ниво, някак е „вътрешно“, не е като да трепериш от студ. Е, никъде не съм „излязла“, въпреки че не го спирам, защото е някак приятно. Самò си отминава. Дълбоко ме съмнява, че е опит за „излизане“, но кой знае. Има ли някаква техника да „изляза“, защото понякога е доста настойчиво по някаква причина, но като нищо не правя и то спира. Като ще ми жужи всяка вечер, поне да видя за какво е целият този шум.
Виж целия пост
# 342
На мен нищо свръхестествено не ми се е случвало, но от време на време сънувам котката ми, която почина преди ок. 2 години. И е абсолютно истинска - и на пипане, и на външен вид, и като поведение - понякога даже си мисля, че сънят е реалност (докато спя - усеща се реално). Единият път просто си стоеше до бюрото в едната от стаите. Не е страшно - напротив, приятно е и тя се държи мило.

Синхроничността брои ли се за свръхестествено? Понякога ми се получава така, че си мисля за нещо - някакъв въпрос, който ме тревожи и през същия ден изникват всякакви неща, които са свързани с този проблем. Може да е песен със специфичен текст, или някой познат идва изневиделица и започва да говори за нещо, което е свързано със същата тема, или серия от сериал, в който героите се занимават с нещо подобно (или ако става дума за нещо свързано с конкретен човек - може да видя името му 5-6 пъти в рамките на деня на различни места и с леки вариации) - обикновено са много неща, които се случват последователно и не са свързани помежду си. Странно е, но не е зловещо и не мисля, че ми дава някакви отговори или прозрения...
Виж целия пост
# 343
Аз мога да споделя за най-странния и в последствие страшен сън. Сънувам си аз как с приятеля ми се разхождаме в Истанбул на прословутия булевард Истиклял. И в реалността сме били там и ни е едно от любимите места. Там винаги е претъпкано от хора, направо на моменти не се диша и игла не може да падне. Но в съня ми нямаше жива душа. Вървим и се оглеждаме, няма никой! Само аз и той. И той изкоментира "Абе защо няма никакви хора, какво се е случило?" И аз му отговорих "Ами защото е имало атетат и хората ги е страх" или нещо от сорта. Събудихме се сутринта, споделих му, обсъдихме колко съм изперкала Grinning Но като пуснахме сутрешния блок имаше живо предаване от Истанбул, преди половин час някакъв теторист се беше взривил преди един магазин на булевард Истиклял, имаши убити, ужас и паника... Само се спогледахме и още настръхвам като се сетя...
Виж целия пост
# 344
Нищо не е свръхестествено. Просто всички имаме тази даденост. Част е от нас самите, само че при едни е по-развито и му се обръща повече внимание.
Синхронноста е също част от действителността и е много често явление, стига да му обърнем внимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия