Глиобластом или злокачествен тумор на мозъка

  • 31 257
  • 59
# 15
Здравейте ,моята майка е с глиобластом 4 степен.Миналата година и правиха операця ,  успешна,целият тумор беше махнат,бързо се възстанови и си мислих,че най-лошото е минало.Премина лъче и химиотерапия и първия контролен преглед беше перфектен-казаха ни ремисия.След няколко месеца (понеже тя прави на 3) на следвашия контролен преглед скенера показа 2 нови образувания от другата страна.Веднага отидохме и на ЯМР да видим ще се потвърди ли диагнозата и хоп-цели 5 тумора от цялата и лява страна.Лекарите казаха,че не може да се оперира , а и няма смисъл понеже нямало да се изчисти всичко.Вече месец и половина след ЯМР-то не може да ходи сама от днес,не може да говори разбираемо (тя и преди объркваше някои думи),почти през целия ден спа,непрекъснато се унася,почти неадекватна е и цялата трепере като лист.Поне се надявам нищо да не я боли Sad  newsm45 newsm45 newsm45 newsm45
Виж целия пост
# 16
Криска, много съжалявам, пожелавам на теб и семейството ти да имате сили да бъдете с нея в този тежък момент. Много е тежко да видиш любим човек да страда по този начин, но за съжаление се случва твърде често.  Имам чувството, че последните години броят онкоболни нараства, всеки пети около познатите ми се е сблъсквал с рака.   Sad Успех, миличка, ще се пребориш, човек никога не подозира каква сила се крие в него, за преодоляването на трудните моменти в живота.  Hug
Виж целия пост
# 17
Никога не съм си и помисляла,че такова нещо ще ми дойде до главата .. След малко отивам да я видя и да и закарам тоалетен стол,че иначе няма начин,а до онзи ден си можеше...Колко бързо се случват нещата Sad
Виж целия пост
# 18
Никога не можеш да си подготвен за нещо такова, но освен да се справяме с неочакваните ситуации, нямаме друг избор. Има ли кой да помага за грижите по майка ти, да ти бъде опора и гръб в  момента?
Виж целия пост
# 19
Главно се грижим аз и баща ми ,брат ми го викам само киогато  с нещо не мога да се оправя сама .Утре ще съм за пръв път ще съм сама с нея откакто не се движи и не говори и дано се справя с трудностите.Така както тя ме  егледала,сега аз ще я гледам доколкото мога Sad
Виж целия пост
# 20
Мама изпадна в кома,дано се събуди..опитваме всичко  , но към момента без резултат.Имам чувството,че малко и трябва ,за да се събуди , но не става ...
Виж целия пост
# 21
Ох, мила, много е трудно, съчувствам ти искрено, но реално ако се събуди няма да й  е по-леко нито на нея, нито на вас. Поне така не страда и не я боли.  Sad
Виж целия пост
# 22
Дълго се чудех дали да пиша, но преди почти 6 години едно момиче от форума ми подаде ръка и ми вдъхна такава надежда, че да успея да продължа и да се боря за мама. Накратко - майка ми преди близо 6 години беше оперирана от мозъчен тумор - астроцитом, III степен по скалата на СЗО - злокачествен. Мина само през лъчетерапия. Към днешна дата майка ми е жива и сравнително здрава. Почти 5 години след операцията  тя беше в перфектна форма - жизнена, енергична, пенсионира се по болест, но си гледаше къщата, домакионството, внучетата, пътуваше и живееше спокойно. За целия този период тя не получи рецидив. Преди 6 месеца започна да замята десния крак и се влоши буквално за часове. Заведох я на крака в болницата, изписаха я на носилка. Все пак скенера отново показа, че няма рецидив на тумора. Казаха инсулт. С времето мама се подобри - отново говори (макар и със затруднения да си спомня някои думи), върви с бастун, обслужва се сама в тоалетната, кара велоергометър, скоро ходи и до близкия магазин на пазар. Наложи се да направим скенер преди дни, заради предстоящ ТЕЛК. Неврохирурга е категоричен, че няма тумор, няма и инсулт, а е развила хидроцефалия вследствие интервенциите. Тази вода притиска мозъчните центрове и на това се дължи нейното сегашно състояние.Предстои да сложим клапа, за да овладеем това състояние. Искам да кажа каква терапия прилагахме ние - Катрапс в продължение на 5 години, а сега след "инсулта" - интензивна 6 месечна терапия с Катрапс. За мен обяснението е само вярата в Бог и неговата помощ, но в нашата реалност и действителност средството, което приложихме беше само тази ваксина. Знам колко е тежка тази диагноза - около мен също си отидоха млади хора от нея. Но също така знам, че понякога в медицината 2*2 не е 4. Ако съм успяла поне на 1 човек да вдъхна вяра и надежда, ще бъда много щастлива.
Виж целия пост
# 23
След близо 11 месеца борба с глиобластом свекърва ми почина преди 3 дена. За протокола - 5 операции, 3 за отстраняване на тумор, 1 за гнойна инфекция в главата и 1 за отстраняване на част от черепа; химио- и лъчетерапии.
В крайна сметка почина от полиорганна недостатъчност, а не от тумора, макар и той да беше първопричината. След последната операция се залежа, стана неподвижна от кръста надолу. От ден на ден ставаше все по-зле. От залежаването започнаха да отказват органите й - един по един. 3 дена преди да почине отказаха белите дробове и бъбреците. Това беше краят.
Пожелавам на всички много здраве и дано никой не се сблъсква с тази коварна болест.
Виж целия пост
# 24
Здравейте всички.Аз съм с такава диагноза.Засега живея.Отказах операции,химиотерапии,лъчетерапии и всякакви глупости.
Виж целия пост
# 25
Здравейте всички.Аз съм с такава диагноза.Засега живея.Отказах операции,химиотерапии,лъчетерапии и всякакви глупости.

Ох, направо ми се скъса сърцето! Предполагам, че си сравнително млада. С тази болест се живее - стига да не се получи инсулт. Щом ти е потвърдена диагнозата предполагам, че ти контролират кръвните показатели, за да не се стига до там.
Моят приятел живя 22 месеца без операции и химиотерапии. И с няколко много тежки инсулта, заради които беше на легло и понякога ни познаваше, понякога беше в друго измерение. Докторите казаха, че би имал нормален живот няколко години, ако не бяха инсултите. Него го диагностицираха след първия инсулт , който беше много страшен. За съжаление е бил цял ден сам у дома и се е случило още сутринта - чак вечерта го намериха. Това много повлия на прогнозата. Иначе той се оплакваше от страшни болки в главата и повръщане. Едно 6 месеца преди инсулта и все не отиваше на лекар да види какво му има. Мислеше, че е мигрена.
Кураж, мила, и изживей всяка мечта, кажи на ценните за теб хора, че ги обичаш , отиди на любимите ти места, отдай се на хубави спомени, книги, филми, разгледай всяка снимка, която имаш.....Запълвай максимално дните. Прегръщам те!
Виж целия пост
# 26
И моята мила майка се предаде вчера,гадния тумор я победи..Не мога да приема,че я нама и ,че никога няма да я видя повече..Така и не излезе от тая кома , гледката вчера беше ужасна..Не ни се прибира у нас направо , толкова болка има там......
Виж целия пост
# 27
Здравейте всички.Аз съм с такава диагноза.Засега живея.Отказах операции,химиотерапии,лъчетерапии и всякакви глупости.

Ох, направо ми се скъса сърцето! Предполагам, че си сравнително млада. С тази болест се живее - стига да не се получи инсулт. Щом ти е потвърдена диагнозата предполагам, че ти контролират кръвните показатели, за да не се стига до там.
Моят приятел живя 22 месеца без операции и химиотерапии. И с няколко много тежки инсулта, заради които беше на легло и понякога ни познаваше, понякога беше в друго измерение. Докторите казаха, че би имал нормален живот няколко години, ако не бяха инсултите. Него го диагностицираха след първия инсулт , който беше много страшен. За съжаление е бил цял ден сам у дома и се е случило още сутринта - чак вечерта го намериха. Това много повлия на прогнозата. Иначе той се оплакваше от страшни болки в главата и повръщане. Едно 6 месеца преди инсулта и все не отиваше на лекар да види какво му има. Мислеше, че е мигрена.
Кураж, мила, и изживей всяка мечта, кажи на ценните за теб хора, че ги обичаш , отиди на любимите ти места, отдай се на хубави спомени, книги, филми, разгледай всяка снимка, която имаш.....Запълвай максимално дните. Прегръщам те!


Вече имам един инсулт.И главоболие си имам,и забравям,и гадене и повръщане.Но как да кажа-сякаш не ми пука много...не знам безразлично ли,какво ми е...
Виж целия пост
# 28
Моите съболезнования, Криси... не знам какво друго да ти кажа  Hug
Анчолина, съжалявам за диагнозата ти, живей сред близките и любимите ти хора, не се изолирай сама да изживяваш всичкото това нещо. Наистина ли няма какво да се направи по въпроса или ти сама реши, че просто не искаш?
Виж целия пост
# 29
Здравейте, преди 2 седмици поставиха на майка ми тази страшна диагноза. Буквално за дни спря да може да говори, получи дясно- странна пареза...та така, глиобластом 4та степен.
Включиха я на манитол и точно 2 седмици след това е доста подобрена, отказахме операция. В момента се движи на кратки разстояния и е понякога адекватна, понякога не може да се изкаже.
Пробваха без манитол 1 ден и парезата се завърна.
Доктора, които искаше да я оперира, каза че още около 20 дни щяла да е така и после щяла да се влоши, да ама тя се подобри и почна да става. Та, отказвам да му вярвам на доктора.
По- горе пишете за инсулт, как да разберем дали е имала. Самата тя, преди да се влоши така, имаше съмнение, че получава инсулт, защото беше с кръвно 180/100.
Всяка информация би ми била полезна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия