Не ми се получава с шофирането

Ако има курсисти в момента до къде стигнахте? На мен ми остават още 5 часа и съм на изпит. Един месец не бях карала и изтървам съединителя в две крастовища останах днес 😔.Инструктора ми вече знае че съм бременна, то и започва да ми личи вече и не ми крещи както преди

Много съм съгласна с HenryDefence. Аз също дълги години бях пешак, абсолютно убедена, че шофьор от мен няма да стане, докато дразнението ми, че не мога да се закарам от точка А до точка Б не победи и записах курс.
Според мен всички минаваме през здравословната доза паника. Спомням си даже как в началото с цялото си тяло трепререх, като се качвах в колата, бях убедена, че никога няма да ми хареса това нещо. Но от инат, взех книжката - попаднах на инструктор, който ме научи да не съм 100% убиец на пътя в началото и веднага взех кола. Даже като си вадих книжката пуснах бърза поръчка, че да не чакам цял месец без шофиране, да не забравя и малкото, което знаех. И аз така - първо около блока, даже излизах късно вечер да е празно - обикалям, обикалям - после ъпгрейднах на квартала.  Следващата стъпка беше седмичния пазар в супера. После си избрах маршрут до работа, който да ми е лесен, и започнах да ходя на работа с колата всеки ден. Задръстванията много учат И така, малко по малко, но не слизах от колата дори и за ден. Тъпо и упорито, както са казали хората. Купих си евтина, но здрава кола, за да не ми се налага и нея да я мисля - и правилно, то не бяха одирания на стени, пънчета, бордюри и какво ли още не в началото.

И всъщност, когато паническия страх от това да се кача в колата попремина и придобих увереност и се понаучих, най-вече след няколко неочаквани "екстремни" ситуации , всъщност осъзнах, че да карам е започнало да ми харесва.  И продължава да си ми харесва, даже отвреме навреме като съм ядосана или искам малко да се "изключа" се качвам на колата и запрашвам нанякъде, за да мога да покарам и да ми мине, че като се качиш зад волана малко или много здравословния страх от това, че караш машина, която може да убие хора го има, съответно и вниманието ти се съсредоточава на 100% върху това, та не се фокусираш толкова над битовизми и проблеми.

Вътрешния успешно вземат, паниката ме обзе в началото,потрепервах малко като листо като спряхме, но нямах особени издънки.Външния ще ми е на 1ви февруари, задължително ще пия валидолче 😆дано началото на месеца да ми донесе положителни емоции. Стискайте палци

Момичета, тая тема сякаш е създадена за мен След няколко месеца кормуване, доста допълнителни часове и един неуспешен изпит по кормуване ми предстои втори, но съм още по-малко убедена че ще го взема. Инструкторът ми в началото беше много спокоен и благ, после с времето стана все по-нетърпелив и нервен, непрекъснато ми казва какво да правя и почти не ми дава шанс напълно самостоятелно да извършвам някои неща, а вече съм изкарала кажи-речи почти 50 ч кормуване. Мислех си че проблемът очевидно е в мен, затова си платих една значителна сума за допълнителните часове, за мен е най-важно да съм подготвена на пътя. Но макар че има подобрение отново не бих казала че съм напълно подготвена, основно защото не бих казала че карам реално самостоятелно, сякаш не успявам да съобразя всичко, той се дразни и непрекъснато ме коригира, често дори преди да започна да правя маневрата...Говорили сме много пъти да ме оставя сама да правя нещата, но в следващия момент аз за миг се поколебавам и той веднага се намесва и азвече съм със сериозно разклатена увереност, че ще се справя сама. Други курсистки ми казаха, че е така и при тях. Има доста доволни от него и от школата като цяло затова и търсих проблемът у мен, но след толкова време и средства си мисля, че просто ме е отписал и само си чакат още пари от мен.
Цялата ситуация е много нова за мен, няма нещо друго в живота ми, което да не съм усвоила след толкова положени усилия , имах голямо доверие на инструктора, но може би съм го надценила.  Той очевидно не вярва в мен, а за мен това е важно. Има ли някой друг, който е имал подобен проблем? Как бихте постъпили?

Мисля, че очакването да вярва в теб е нереалистично. Такъв вид подкрепа не знам и дали ще срещнеш при друг инструктор. Ако искаш дай конкретен пример и в какви ситуации се намесва.

Иначе моят инструктор беше подобен на този. Май съм писала по-напред, че малко преди изпита по кормуване, като се качихме за едно кръгче, се хвана за главата и ми каза, че щяло да стане за още есин курс. Аз пък си взех изпита от раз. После ми каза, че за разлика от другите курсисти, които не изпита се представяли по-зле, отколкото на курса, аз съм се бил справила много по-добре.

Не се настройвай предварително, че ще се провалиш. Ако те скъсат, нищо не пречи да изкараш часовете при друг инструктор. Но тази тънка част, да намериш увереност и да се почувстваш спокойна, зависи само от теб.

+1. И става с практика, много практика. Ако някой ти каже, че е излязъл на пътя след шофьорския курс и е бил напълно уверен и спокоен, значи те лъже или е карал доста преди това автомобил нелегално и е бил научен.

Аз вече почти приключвам с часовете от курса за кормуване- остават ми още 4 , но не съм доникъде май с шофирането, още се стряскам по завоите, още някой път излизам от лентата. Ще се наложи да карам и допълнителни часове и много се притеснявам, защото очаквах да е по-лесно и по-бързо да се науча. И с листовките все още не съм напълно готова, още правя грешки, но не се притеснявам за нея. Ама кормуването си ме тревожи, дано успея да се науча и да го взема изпита.

Не очаквай, че шофьорския курс ще те научи да шофираш, това е огромна грешка. Научаването идва с практиката! 30 часа са крайно недостатъчни. Давай по-внимателно, никой не очаква от теб да си смела на изпита, важното е да си максимално спокойна и да не се паникьосваш много, защото паниката води до грешки. Решавай листовки постоянно, за да запомниш добре правилата и да не се налага да мислиш твърде много на кръстовища и тем подобни кой кога трябва да мине. Спокойствие и само спокойствие Никой не се е родил научен.

Сподели си притесненията, сигурен съм, че всички сме ги имали. Аз примерно както хубаво карах, така после правех тъпи грешки все едно сега се качвам на кола. Зор беше да съм перфектен, все се притеснявах, все нещо се объркваше леко.  В крайна сметка си там да се учиш и грешки трябва да имаш ,но притеснения не- те пречат. Извън кормуването помисли за грешките си, какви са твоите ограничения, за да допускаш тези грешки, кое те притеснява, после помисли можеш ли да преодолееш тези неща следващия път, след като отговора е да, отиди и покажи какво наистина можеш. Отпусни се, усети комфорт, направи си комфорт,  остави чувствата и емоциите на страна, запали колата и си ти.
Ако мислиш, че сега има нещо страшно, неприятно, помисли какво се случва после. Ти си сама, няма помош, или караш като останалите, или не и всичкото напрежение се стоварва върху ти. И другата реалност- катастрофи, кръв, меса, гадости...

 Здравейте, мами!
Аз съм един БГ-татко, който след години упорство, че това е излишен стрес и, че няма необходимите качества, се реши да запише шофьрски курс.
Притеснявам се, че вече трети път ходя на полигона и бъркам елементарни неща, не защото не ги разбирам, а защото сякаш ръцете и краката ми си имат собствено мнение. Тези 6 учебни часа на полигона минаха така: пълзене на 1ва скорост, завой на ляво, завой на дясно  (ако не объркам кое е дясното), спри, тръгни, паркирай, повтори. Говорих с мои колежки, които са карали курс на скоро и всички споделят, че са ги пуснали в трафика от ден първи, а неща като паркиране успредно до друга кола или не са им го показали изобщо или са го оставили за последните часове.
Инструктора ми като цяло е спокоен, успях да го ядосам само веднъж за малко, но имам чувството, че ми гледа сериа как правя една и съща грешка отново и отново и ако не попитам ОК ли е, няма и да си каже.
Знам, че спокойствието е много важно, но ми е трудно да се отпусна. Цялото ми тяло е сковано, когато застана зад волана, чувствам се като някакъв виц. Странното е, че за много неща нямам притеснение да се излагам, умея да се надсмивам на недостатъците си и да се самоиронизирам, но това не ми се получава при шофирането. Последния път отидох на кормуване след малък скандал с моята БГ-мама и така се афектирах, че правих грешка след грешка. Газ вместо спирачка, рязко спиране, рязко отпускане на съединителя и т.н.
Жена ми не знае, че съм записал курс, защото не искам да знае, ако съм се издънил. В същото време се изкушавам да й кажа, защото евентуално може да ми помогне с практиката - тя е шофьор от десетина години и се справя много добре.
Все ми се ще да докажа, че не съм толкова смотан, за колкото ме мислят, но на този етап съм потънал в тихо отчаяние. Няма кой да помоля да ми помага, освен жена ми, но за момента не искам да й изпробвам нервната система.

Ако не ти се отдава шофирането, вероятно правилно си преценил, че това е не самоизлишен стрес, но и много опасно начинание, от което могат да пострадат и съвсем невинни хора.

Не се отчайвай. Всички сме едни и същи. Инструктора ми ме бъзикаше, че физиономията ми се променя като седна зад волана, спирам да мигам ,дишам и т.н.Трябва да имаш търпение и да не се отказваш. Идва един момент в, който те оставят сам да управляваш със съединителя, тогава ще е най-трудно, докато усетиш къде зацепва и да го задържиш.До 20 час ще видиш как напредваш като свикнеш с колата Не се обвинявай, че правиш грешки съвсем нормално е.Не се нагласяй, че трябва да вземеш от първия път, понякога не се получава, но без отказване. Аз карах курса пет месеца във Варна,бременна и  два пъти ме късаха, на третия смених мястото и го вземах. Не очаквай от себе си да правиш чудеса няма как да се случат нещата толкова бързо.
По добре не моли жена ти да те учи, защото инструкторите имат различни практики и само ще се объркаш.Учих се при двама и практиките им бяха различни което ми подейства объркващо. Бих казала, че курса е най лесната част.
После като си вземеш книжката и осъзнаеш, че ти управляваш колата става по различно.Не очаквай, че ще си перфектен и тогава. Бих казала, че съм била по спокойна и карах по добре по време на обучението отколкото сега. Всичко се променя като знаеш, че всичко е в твойте ръце.Опитай се да убориш момента на притеснение, защото може да имаш уменията, но притесняваш ли се изключваш.Както ми казва мъжа ми, като счупиш гипса ще осъзнаеш, че е лесно. Но този гипс се чупи с практика. Онзи ден три пъти угасих колата на кръстовище, на стоп, стресирах се но на следващия ден пак се качих, днес пак карах и всеки път си повтарям практика и това е. Сега ръцете ми треперят като сляза, изчервявам се, изпотявам се, бременна в седми месец, но си повтарям, че ще дойде момент в който всичко ще отмине

Такива "шофьори", които се разтреперват, изчервяват, уморяват и изпотяват от шофирането, по-добре да не сядат зад волана.

Единици са хората, които сядат зад волана без притеснения в началото. По-опасни са онези безстрашните “неможачи”, които даже не разбират, че не са безсмъртни.

Не демотивирайте никого, ако обичате.Спомнете си как си бил в началото като си вземал книжката надали си бил по различен. Всичко се случва с практиката. Спреш ли да караш заради мнението на човек като вас трябва да си дършим книжките в рамка и да не караме повече.