Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 206 456
  • 3 490
# 15
Щях да напомня мъдростта:
до 5 години - господар
до 15 години - слуга
след 15 - равен

но както много други неща - по въпроса вече има тема
Виж целия пост
# 16
За в България- основен източник на глезене е фактът, че масовото българско семейство не е с деца, а с Дете. Съответно има едничък шанс за перфектно детство, дава всичко и по много, без да изисква. И става една...
Аз пък друго забелязвам, най-глезените и агресивни деца в класа на дъщеря ми са по 2, едното дори са 3 деца. Като по-малкото или най-малкото от децата винаги се глези до безкрай.

За статията не мога да кажа нищо. Не познавам такива родители и честно казано ми звучи като фантастика или поне изключение.

Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето...
Аз пък съм на мнение, че българите не си познават значенията на думите или знаят само едно.

Скрит текст:
приятелят, приятеля, мн. приятели, м.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.
прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.

Синоними на покровител:
(същ.) защитник, застъпник, закрилник, настойник, благодетел, спасител, меценат, патрон, попечител, опекун, господар
(същ.) шеф
Виж целия пост
# 17
Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко. Питам се когато един ден се съберат на едно място няколко такива "победители" и "специални" какво ще се случи.
...
За мен всеки трябва да знае къде му е мястото - и родители и деца. Трябва да има окуражаване и поощряване, много любов, но и ясно показване когато се премине дадена граница.

+ 1
Виж целия пост
# 18
...
Аз като майка на 2 деца искрено ми става мъчно по площадките като ги видя моите как отстъпват на агресивните и нахалнички лигльовци,как се лишават от всяко "удоволствие" да "играят" на площадка сред агресивни деца само и само да не навлезнат в конфликт.Направо се мразя,че не мога да ги науча на същата наглост и вместо това гледам просто да не ги водя на оживените площадки.Ама бива ли така? И до кога? Що за хора ще  възпитаваме като едните ще мачкат наред за сметка на елементарното възпитание,което поне можем да изградим у децата ...
+ 1
Виж целия пост
# 19
В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.
Невероятен брой.
В момента наблюдавам с интерес порастването на близко дете. Много ми е интересно как ще се развие в бъдеще. Дотук е повече от кошмарно, а пубертет тепърва предстои. Да видим какъв възрастен ще излезе  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 20
Първо да кажа, че изцяло подкрепям мнението на Савина.  bouquet

Както и че моите наблюдения са като на НСЧ - в моето обкръжение лигавите деца са в семейства с повече от едно дете.

Аз самата като характер съм много далеч от лиглите, не понасям подобно поведение и не го толерирам. Затова и последното определение за моя син би било лигав.
Но пък не си мълча и спрямо приятелските деца, поради което съм имала конфликтни ситуации.

Това, което особено ме напряга е комбинацията от лигави деца и родители, считащи, че трябва да ги водят постоянно със себе си. И на това не съм почитател. Има време за гости с деца, но има и ситуации, когато искам да сме възрастни и да си говорим и общуваме без да се налага да понасям наследниците им.
Виж целия пост
# 21
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  Simple Smile))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове от мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".


Деца чудовища съм виждала. Едно детенце, което караше майка му да гони другите деца от катерушки и люлки, че били за нея. Но като порасна стана супер човече. Явно си е било период. Посе като има социализация някаква детето разбира, че не е "център на света", а само на родителите си.
Виж целия пост
# 22
Цяло лято се нагледах на напълно зомбирани от техниката деца, които дори нямат време да се лигавят, защото просто не влизат в никакви човешки взаимоотношения, за да ги прецениш ангелчета ли са или чудовища.
Иначе смятам, че при еднакъв родителски подход, често резултатът при децата е различен. Лошото е, че възрастните е трудно да се променят и да бъдат гъвкави в подходите спрямо детето. Докато се научат, детето пораснало. А няма втори живот за поправка на грешките Laughing
Виж целия пост
# 23
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  Simple Smile))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".
Виж целия пост
# 24
Съгласна съм с мненията на nana77 и rummi_pl, точно принцове и принцеси, на които всичко им се позволява. Майката и бащата не са фактор, не са авторитет, не се зачитат по-възрастните. За съжаление, и аз наблюдавам в близкия си кръг подобно дете, на две години, по цял ден с баба си и дядо си, бие се по площадки, посяга на възрастни, няма уважение, защото никога не е наказвано. Вербални забележки му се отправят, с гальовна интонация.
Надявам се, аз да не се проваля по подобен начин с моето дете...
Виж целия пост
# 25
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.
Виж целия пост
# 26
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него.
Има едно средно положение, когато детето те възприема като приятел, но не забравя, че в йерархията си над него. Ако родителят успее да приложи това на практика, той ще възпита перфектно децата си.
Виж целия пост
# 27
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  Simple Smile))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".

и в какво се състои изборът, за който благодарят, точно? яйцеклетката е избрала правилния сперматозоид ли?
Виж целия пост
# 28
Много зависи кой какво влага в думата приятел и какво следва от възприемането на родителя като приятел. Обичайно - нищо хубаво.
Виж целия пост
# 29
Явно моите разбирания за разглезено дете са други.
Най-глезените в моя клас (и към днешна дата) са тези, които всъщност бяха строго възпитавани, но от родители, които не можеха да държат един курс на възпитание. Бият ги примерно, после от гузна съвест им купуват играчка. Скарат им се, после бързат обратно към пейката със сладолед в ръка. Правят ги пред всички на нищо (вербално), а, ако се намеси друг, му се пулят и скачат да защитават всяка, абсолютно всяка постъпка на детето. А вкъщи пак наново "стига си ме засрамвал, за нищо не ставаш, ще ти шибна един". Тъжна история.

Аз отговарям за моите деца и към днешна дата не съм им приятелка, а майка. Не знам дали ще се променя, когато станат пълнолетни. А и не съм сигурна, че е правилно.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия