Здравейте,
Пиша с надеждата, че ще получа съвет от психотерапевт в тази част на форума. Ситуацията ми е много тежка. Подложена съм на системен тормоз от много страни. Сама съм си виновна, че така се подредиха нещата при мен, но в момента виждам, че няма излизане от ситуацията. Преди години започнах връзка с мъж, който в един момент започна да ме тормози психически. Тогава все още имах здрави родители и те все ми повтаряха да се разделям с този човек, но аз все настоявах, че го обичам, въпреки, че плачех всеки ден от неговия психотормоз. Този тормоз се състоеше във всевъзможни обиди, заплахи, че ще ме зареже, флиртове с други жени, изчезваше понякога за дълго време и не ми се обаждаше, а после, когато тъкмо си стъпех на краката от шока се появяваше отново и ми сваляше звезди и ме караше да се събираме. Аз винаги склонявах, защото все бях убедена, че иначе ще остана завинаги сама. Отказах се от живота си заради този мъж, отказах се от възможност за живот и в чужбина, от където се върнах заради него. Междувременно годините си минаваха. И в един момент се появиха и други проблеми. Единият ми родител се разболя тежко и всичките ни пари и усилия отидоха в това да се грижим за него и да му купуваме лекарства. Аз се оказах без работа в един момент и така и не успях да намеря нова. Останахме на пенсиите на майка ми и баща ми. Те самите са подложени на тормоз от съседите си, защото всички виждат, че има болен в семейството и от тогава вече нямат страх и правят каквото си поискат. Вдигат шум и не ги оставят да спят по цели нощи. Чувствам се безсилна да им помогна обаче, защото опитах и не се получи. Много ми е тежко, че любимите ми хора гаснат, а аз не мога да направя нищо. Въпросният мъж до мен ми помага понякога с дребни суми, а ако го помоля за някоя по-сериозна услуга (не става дума за финансова услуга) той се държи студено. Но аз не мога да имам претенции. Не казвам нищо за това и приемам каквото ми даде. В момента съм по-ниско от тревата. Без пукната пара, с болни родители и мъж, който понякога ми помага, но не усещам истинска подкрепа. Мисля, че той ме вижда като бреме. Не смея да гъкна пред него. Понякога опитвам да кажа какво чувствам и искам, но резултата никога не е добър за мен. Излиза, че аз само мрънкам. Напоследък обмислям самоубийство като единствен вариант. Усещам, че примката около врата ми е много тясна и няма да се измъкна от положението си. Знам, че трябва да си намеря работа и това е отговора на много въпроси, но напоследък съм спряла да се опитвам дори, защото получавах само откази в продължение на години и това тотално ме убеди, че за нищо не ставам. Нямам сили вече дори да се опитвам, а и след толкова дълга пауза не съм сигурна в собствените си възможности. Не знам мога ли нещо изобщо. Най-големият ми страх е, че ще остана съвсем сама и няма да има на кого дори да кажа какво се случва с мен и че няма да имам пари за нищо, ще трябва да се моля на хората.
Моля ви, ако можете дайте ми съвет. Какво да правя с живота си ако ще го живея?
Виж целия пост
Пиша с надеждата, че ще получа съвет от психотерапевт в тази част на форума. Ситуацията ми е много тежка. Подложена съм на системен тормоз от много страни. Сама съм си виновна, че така се подредиха нещата при мен, но в момента виждам, че няма излизане от ситуацията. Преди години започнах връзка с мъж, който в един момент започна да ме тормози психически. Тогава все още имах здрави родители и те все ми повтаряха да се разделям с този човек, но аз все настоявах, че го обичам, въпреки, че плачех всеки ден от неговия психотормоз. Този тормоз се състоеше във всевъзможни обиди, заплахи, че ще ме зареже, флиртове с други жени, изчезваше понякога за дълго време и не ми се обаждаше, а после, когато тъкмо си стъпех на краката от шока се появяваше отново и ми сваляше звезди и ме караше да се събираме. Аз винаги склонявах, защото все бях убедена, че иначе ще остана завинаги сама. Отказах се от живота си заради този мъж, отказах се от възможност за живот и в чужбина, от където се върнах заради него. Междувременно годините си минаваха. И в един момент се появиха и други проблеми. Единият ми родител се разболя тежко и всичките ни пари и усилия отидоха в това да се грижим за него и да му купуваме лекарства. Аз се оказах без работа в един момент и така и не успях да намеря нова. Останахме на пенсиите на майка ми и баща ми. Те самите са подложени на тормоз от съседите си, защото всички виждат, че има болен в семейството и от тогава вече нямат страх и правят каквото си поискат. Вдигат шум и не ги оставят да спят по цели нощи. Чувствам се безсилна да им помогна обаче, защото опитах и не се получи. Много ми е тежко, че любимите ми хора гаснат, а аз не мога да направя нищо. Въпросният мъж до мен ми помага понякога с дребни суми, а ако го помоля за някоя по-сериозна услуга (не става дума за финансова услуга) той се държи студено. Но аз не мога да имам претенции. Не казвам нищо за това и приемам каквото ми даде. В момента съм по-ниско от тревата. Без пукната пара, с болни родители и мъж, който понякога ми помага, но не усещам истинска подкрепа. Мисля, че той ме вижда като бреме. Не смея да гъкна пред него. Понякога опитвам да кажа какво чувствам и искам, но резултата никога не е добър за мен. Излиза, че аз само мрънкам. Напоследък обмислям самоубийство като единствен вариант. Усещам, че примката около врата ми е много тясна и няма да се измъкна от положението си. Знам, че трябва да си намеря работа и това е отговора на много въпроси, но напоследък съм спряла да се опитвам дори, защото получавах само откази в продължение на години и това тотално ме убеди, че за нищо не ставам. Нямам сили вече дори да се опитвам, а и след толкова дълга пауза не съм сигурна в собствените си възможности. Не знам мога ли нещо изобщо. Най-големият ми страх е, че ще остана съвсем сама и няма да има на кого дори да кажа какво се случва с мен и че няма да имам пари за нищо, ще трябва да се моля на хората.
Моля ви, ако можете дайте ми съвет. Какво да правя с живота си ако ще го живея?
