Добър ден! Синът ми е на почти 10 години. От близо година понякога заспива много трудно, дори плаче, че не може да заспи. Много пъти съм се опитвала да говоря с него, да разбера какво го тормози. Казва, че причина няма и в такива моменти изведнъж му се приплаква. В училище се справя добре, не знам да е имал проблеми с деца или учители. У дома обстановката е спокойна. С втория ми съпруг се разбират добре, а с баща му не поддържаме никакви контакти. Детето беше много малко, когато се развеждах, така че причината не е там. Естествено, имало е някакви стресови ситуации и в училище, и вкъщи, но не по-различни и по-фрапантни, отколкото при повечето хора. Доколкото знам, когато през ваканциите е при родителите ми в провинцията, заспива съвсем нормално и лесно. Снощи ситуацията пак беше подобна. Пак се опитах да поговоря с него, но нищо ново не научих. Обяснявала съм много пъти, че за да заспи, трябва да е спокоен, да мисли за приятни неща, дори ако иска да брои до сто, за да се унесе. До преди лятната ваканция стоях до него, докато заспи, сега вече пожела да заспива сам. Не знам как да му помогна. Предстои зелено училище. Той иска да отиде, но именно проблемът му със заспиването го спира. Дори ми беше казал, че ако и там се случи да не може да заспи, че изпадне в паника. Благодаря предварително за помощта и съвета.
Виж целия пост
Детето е неспокойно и плаче преди заспиване
- Публикувана: 29 септ. 2016, 16:14 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 10:53 ч.
# 1
25 окт. 2016, 10:53 ч.
Здравейте,
Не съм съвсем уверена, че разводът, на колкото и малка възраст да е бил е минал без следи в паметта на детето ви. Напротив, колкото е по-малко толкова е по-трудно да бъдат изяснени „нещата за възрастни“. От там се получава едно класическо изтласкване в несъзнаваното, тоест забравяне на болката и необговарянето и . Това, че не говориш за нещо, не означава, че не боли или че пък не мислиш за него. Просто като не го споделиш няма как да ти се помогне да го преживееш. Това, обаче ми се струва че е работа за детски психотерапевт.
Заспиването е несъзнаван, автоматичен процес, който вие двамата се опитвате да превърнете във контролирано действие. За да престанете да полагате усиля в нещо, в чиято природа е да няма усилие е да насочите вниманието и действията си в друга посока. Това, което вие може да си направите е да си създадете някакъв ритуал за заспиване. Точно определени, рутинни действия, които да се правят последователно до заспиване – чаша мляко, точно определена пижама, „Лека нощ“ на родителите....Точното изпълнение на ритуала всяка вечер дава ритъм, предвидимост и сигурност, позволява и двамата де се фиксирате върху нещо друго, а не върху самото заспиване.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Не съм съвсем уверена, че разводът, на колкото и малка възраст да е бил е минал без следи в паметта на детето ви. Напротив, колкото е по-малко толкова е по-трудно да бъдат изяснени „нещата за възрастни“. От там се получава едно класическо изтласкване в несъзнаваното, тоест забравяне на болката и необговарянето и . Това, че не говориш за нещо, не означава, че не боли или че пък не мислиш за него. Просто като не го споделиш няма как да ти се помогне да го преживееш. Това, обаче ми се струва че е работа за детски психотерапевт.
Заспиването е несъзнаван, автоматичен процес, който вие двамата се опитвате да превърнете във контролирано действие. За да престанете да полагате усиля в нещо, в чиято природа е да няма усилие е да насочите вниманието и действията си в друга посока. Това, което вие може да си направите е да си създадете някакъв ритуал за заспиване. Точно определени, рутинни действия, които да се правят последователно до заспиване – чаша мляко, точно определена пижама, „Лека нощ“ на родителите....Точното изпълнение на ритуала всяка вечер дава ритъм, предвидимост и сигурност, позволява и двамата де се фиксирате върху нещо друго, а не върху самото заспиване.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми