Подценявам се, неуверена съм в себе си, критикувам се. Приемам почти всеки комплимент несериозно, а всяка обида или грозна дума, като истина за себе си. Близки ми казват, че не се ценя и не обичам себе си достатъчно. Понякога имам мисли за самоубийство, които никога не бих осъществила реално,[/b] но е факт, че се появиха. Появата им дойде някак неочаквано, след последните обидни писма адресирани до мен от бившия ми партньор.
Прекалявам с алкохола. От около 3- 4 години го употребявам системно в малки дози.Така се отпускам, но само донякъде. Пия по 1- 2 чаши вино или концентрат, всяка вечер с цел да се отърся от стреса и мислите си, което само по себе си е проблем.
Много бих, искала да се консултирам с психотерапев и реално, но не мога да си позволя по - сериозна терапия. А само една или няколко консултации, едва ли биха помогнали.
Опитвам се да се взема в ръце и да се занимавам с нещата, които ме правят щастлива, но не се получава съвсем. Когато оставя любимата си книга или четката за рисуване, лошите мисли отново поемат своята настъпваща инвазия.
Може би,трябва да имам повече ангажименти и хобита, за да не мисля толкова. Не знам.
Дали според Вас, това е някаква форма на депресивно състояние или нещo друго?
Благодаря, че прочетохте.