Нямам желание за деца

  • 2 514
  • 1
Здравейте. От известно време децата ми станаха крайно отвратителни. Не мога да ги гледам пипам и т.н. може би проблема е , че имам зад гърба си 2 аборта ... втория от който додта тежко изживян , уж исках детето , накараха ме да го махна , е махнах го до скоро съжалявах много , мислех да помоля приятел да ме "осемени" ,но сега децата са ми толкова отвратителни , всички жени ме дразнят като говорат как децата били богатство , най-прекрасното нещо... Ми според мен не са и се отказвам от това да имам деца. Та въпроса ми е ... луда ли съм?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Децата, преди всичко са отговорност за цял живот. Хубаво е човек добре да размисли и да е наясно със себе си и причините, поради които има едно или друго желание преди да се впусне в подобно приключение. „На ясно със себе си“ включва и това, честно да си признаеш, че към момента децата са ти отвратителни и че не си готов и не желаеш да имаш деца. Другото безкрайно важно нещо е, че износването, отглеждането и възпитанието на дете е игра минимум за двама, като всякаква друга помощ и подкрепа, естествено е добре дошла.
В светлината на тези мои мисли, не смятам, че сте луда, а че само сте брутално откровена със себе си и останалите.
От тук нататък е добре да помислите в две направления
-За всеки човек имането на дете е нещо уникално и много интимно преживяване. Няма как да се вмести в описания като „богатство“, „радост“ и т.н. Така че, не може да знаете без да сте опитали, като тук започва да се намесва и фактора време. Да не се окаже така, че след известен брой години сте си променили мнението, искате дете, но за съжаление това е невъзможно поради биологични причини.
-Друго важно съображение се нарича „подкрепа, партньорство споделена отговорност“. Според една статистика около 95 % от жените, направили аборт, биха запазили детето, ако бащата или друг близък ги подкрепи поне мъничко и обещае помощ. Абсолютно сте права, че подобни преживявания са разтърсващи и понякога водят до това да намразиш не само децата, ами и самия себе си (май я има и тази нотка, в „Аз луда ли съм?“). Не случайно според мен през главата ви минават мисли около осеменяването от приятел. Така въпросът с отговорността и подкрепата го решавате изначално – „отговорността е само моя и само от мен зависи съдбата и бъдещето на детето. Подкрепа никой не ми дава, пък и аз не я търся“
Всичко това може да се превърне и в добро начало на терапия.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия