Искам куче! ПОМОЩ!

Трудно ще ги убедиш.
Единствената ми идея е да си вземеш сам за твоята стая хамстер в аквариум или 2-3 (не повече) рибки - малки непретенциозни животинки, които няма да пречат, не изискват много усилия за гледане и не се пречкат в краката на родителите ти. След някакво време на гледане на тези животни, може би ще успееш да ги убедиш за куче, но до коледа не се надявай.
На 15 си, в един момент родителите ти наистина ще трябва да се грижат за това куче - ще отидеш след 3 години в университет, и да не мислиш, че това куче ще ти разрешат в общежитието да го гледаш? А и да си на квартира - много рядко наемодателите разрешават животни в квартирите, а и на теб въобще няма да ти е до разходки сутрин с животното, след вечерен запой и изпит сутринта. 3 години радост за теб, и после цял живот животно за родителите ти, което те не желаят да имат. Помисли наистина, какво ще се случи с това животно, когато ти заминеш в университет, и след това започнеш работа? Това не е чак толкова далече, колкото си мислиш.

Четири години, Хамстер, сега завършват гимназия на 19. Пък и не всички отиват в общежитие/на квартира още от първи курс, възможно е да поживее при родителите си първите година-две в университета (ако учи в същия град, естествено). Освен това, ако са съжителствали с кучето четири години, ще си го гледат с кеф, защото са свикнали с него.

Към автора - можеш да поемеш задължението за почистване на настилките у дома и на тоалетната още отсега, ако искаш да доказваш, че можеш да вършиш дългосрочно нещо досадно и необходимо, без някой да ти повтаря постоянно. Освен това има и практическа страна - като вземеш куче, ще се налага да се чисти по-често, така че един вид си поемаш и тази грижа. Изчети внимателно как се обучава куче и какви грижи са нужни. Щом видят сериозен ангажимент от твоя страна, ще склонят. Освен ако не са от малкото хора, които имат абсолютна непоносимост към съжителство с животни и тогава не е гот да им го натрапваш, изчакай, докато се изнесеш. Ако проблемът е само, че ще им създаде допълнителни задължения, покажи отсега, че можеш да ги поемеш и действай.

Благоаря... но всъщност не знам как стоят нещата в университет... имам предвид че мисля да си остана в същия апартамент докато свърша (освен ако не си хвана приятелка или нещо такова) но дори тогава бух взел кучето с мен ... просто преди съм имал едно миниатурно куче но е починало като съм бил на 6 .... иначе знам че го разхождах повечето пъти (на обяд и към 20 вечерта) ... но сега съм по голям и мисля че нашите трябва да разберат че мога да ставам по рано....

Априлска вълшебница мерси.
Ами всъщност и майка ми и баща ми до 18 годишни са имали кучета и после аз докато съм бил от 3 до 6 годишен също сме имали едно... така че мисля че всъщност е затова че мислят че не мога да поема грижата

Разбирам те- аз също цял живот исках куче, накрая майка ми кандиса когато бях вече студентка. Сега по стечение на обстоятелствата трябва да се грижа сама за два лабрадора и дете на 4 години. Да, приятно е да имаш куче НО:
Първо- както ти е казала Нервен_Хамстер - какво ще правиш ако отидеш да учиш в друг град? Аз си учех в моя си гради си живеех с майка ми. Което беше късмет.
Второ-осъзнаваш ли какво означава обещанието наистина САМ да се грижиш за него? Как ти звучи да си с температура, болен и да трябва да го разходиш два пъти на ден примерно?
Трето- Няма зима, няма виелица, няма студ , фъртуна, преспи, порои- кучето си иска разходката ити си навън с него.
Четвърто- Ами като искате да отидете някъде , където не може с куче? Започва се едно ама кой ще гледа кучето, съответно никой не иска да го взима в тях, никой не иска да идва до вас два пъти дневно да го разхожда... Накрая освен вашата почивка се налага да плащаш и за хотел на кучето, което повярвай ми, нито е евтино нито е лесно да намериш наистина добро място.
Пето- в началото родителите ти ще трябва да се грижат за малкото животинче ида му създават хигиенни навици, защото в началото ще трябва да се извежда много по-често и пак ще има инциденти и пак майка ти ще трябва да търчи със стирката да чисти ако и пиш...

Пишеш като съзнателен младеж, адмирации за това, че искаш да си отговорен за някое живо същество,но мога да ти дам съвет- изчакай още няколко годинки,, виж като завършиш на къде ще те завърти живота и тогава си вземи куче- тогава и вашите ще се навият много по-лесно Успех

Е, тогава ще ти е по-лесно. На твое място бих почнала да ставам по-рано от обичайното - примерно, ако си първа смяна и ставаш в 6:30, ставай в 6:00 и прави крос или закуска на вашите - да видят, че на теб може системно да се разчита за сутрешното извеждане на кучето. Другото, за което се сетих, вече го написах. Освен него, можеш да им предложиш - за да видят, че можеш да поемеш задължение и да го изпълняваш грижливо - да поемеш плащането на сметки, докато вземете куче. В смисъл, те ти предоставят 100-200 лева, ти имаш грижата да следиш кое кога пристига и да го плащаш. И като минат, връщаш ресто и ги уведомяваш, че за този месец е уредено. Ако плащате онлайн, поемаш обгрижването на онлайн акаунта. Или нещо от този род. Или направо ги питай каква отговорност искат да ти възложат, за да им докажеш, че те бива в носенето й - преди да вземете.

Обучението на кучето и чистенето след него ще е твоя грижа, оттам нуждата да прочетеш преди да го вземете как и на какво се учи + това, дето написах в предния си пост.

Кучето ще е твое, когато го купиш със собствени пари, плащаш храната и аксесоарите със собствени пари, поемаш ваксини и лечение със собствени пари.
Дотогава, съжалявам, но кучето ще е на твоите родители. А те – щом не искат, имат право да не си вземат.

Мерси.Уча в туес и мисля да ородължа технически (в софия съм) ... плюс това искам мини бийгъл и да разбирам че трябва да му се изграждат навици... чел съмм в супер много различни сайтове как да тренирам тази порода , нужни предмети и такива неща. Мисля че ще се соравя но майка ми явно не е на същото мнение... за почивките... в повечето почивки аз си стия вкъщи защото не ми се ходи ... а когато ходим... имам една приятелка която обожава бийгъли също.. и съм говорил с нея че ако един ия има куче и заминава на някъде да го дава на другия...и дам.... ситуацията е перфектна стига да навия нашите .

Много е хубаво,че искаш куче и разбираш какви грижи трябва да полагаш.Аз също като малка много исках куче,но нашите не ми позволяваха.Много съм се молела,бабите ми ги убеждаваха кой ли не,но пак не ми разрешиха.Като станах на 18 се изнесох от нас в другия ни апартамент,сега живея с мъжа ми и той ми подари мини шпиц преди 2 години,защото точно такова кученце исках.Сега си го гледаме,няма как някой да ни каже нещо или да ни се скара.За това,ако не ти позволяват изчакай докато станеш самостоятелен и ще си вземеш.Нямам идея как да ги убедиш,защото и аз съм опитвала по какви ли не начини и не стана.Успех все пак

P.M., ти хубаво искаш бийгъл, но наясно ли си що за порода са?

Аз купих на дъщеря ми такова куче, също беше на 15 и ми обещаваше много неща, ама после друго стана.
Тази порода е доста особена, правят страшно много бели, не искам да слагам снимки тук, но ако проявиш интерес, ще намериш инфо. Разрушителни са, доста. Също не могат да стоят сами. Страшно вият!
Да не стане така, после да се чудите къде да го махате кучето!
Имала съм друго куче преди бигъла, наясно съм и нашето куче е много обгрижвано и обичано, но има доста безотговорни хора, които не търпят поразии и се отказват, защото се виждат в чудо.

Помисли си добре!
Бигъл е нещо много специално и не е за всеки!

Знам за тяхната "игривост" и съм и чел как да се намалят щетите от нея и мисля че съм достатъчно подготвен да умам куче... стига да докажа на майка ми и баща ми

Я кажи, как се намаляват щетите?

Освен,че  как Сийка е права имай предвид,че няма как да отсъстваш от дома си за 2 дена,защото ще се наложи да го гледат родителите ти.А те не го искат.След две-три години как ще отидеш на почивка за 5 дни да речем.Много малко са местата и хотелите ,които приемат кучета.Възпитанието на кучето е сложно нещо.Говоря реални команди ,които да улеснят твоя живот.Да върви до теб без да снове напред_ назад,като спреш да спре на секундата,като го чукнеш по дупето с каишката да седне,да не лигави и да не скача по гостите или хората с които говориш,да не мръдне от място дори и да се отдалечиш на 10 крачки и като го викнеш да закове пред теб.И недопустимото -да хапе и да се нахвърля на хората.Казвам го като човек ,който е отглеждал кучета.Трябва да се разхожда.Според породата и разходката.
Просто изчакай .Да завършиш ,да започнеш да учиш или работиш,каквото си решил и ще прецениш по -добре.Просто изчакай.

Чудесно е това с покупката на куче, но тези от приют са не по-малко любвеобилни и дори твърдя от личен опит - много по-предани и социални, макар и да не са породисти.

За начало защо не започнеш да посещаваш събота или неделя приюта в твоя град и да зарадваш с внимание някое бездомниче? Така сам би почувствал ще имаш ли търпение да обгрижваш куче и да изпитваш любов към него, защото кучето не е играчка, а семейство.