На тази снимка едно от най-важните неща освен Гришо е знамето, българското знаме. А бяхме много, много !!!
Включвам се малко след като кацнахме от Лондон…
Няма как да не ви кажа какво изпитах през последната седмица в този град.
Гордеех се, че съм БЪЛГАРКА. Родното знаме почти не слизаше от ръцете ми. Независимо дали в O2 Arena или не, то беше до мен.
Това пътуване беше организирано на сляпо. Не знаехме дори дали Нашия герой Григор Димитров ще участва в Masters Nitto ATP Finals London. Но нещо ни казваше не го изпускайте.
Резервирахме сам. билети, билети за мачовете, хотел. Не ни интересуваха никакви забележителности. Важно беше да сме близо до Арената или да имаме удобен транспорт всеки ден до нея.
Не съжалявам нито за миг относно похарчените с тази цел пари. Напротив бих дала още да видя всичко това още веднъж.
И какво се случи…Станахме свидетели на живо на едни от най-невероятните, уникалните моменти на българския спорт, на България. И въобще на всички българи.
Не бяхме сами или няколко човека. Бяхме много…много !!! Между всичките близо 18000 хиляди се чуваха предимно български скандирания, велико…
И преди и сега когато пиша тези редове сълзи се стичат по очите ми.
Затова спирам. И не знам колко време ще ми трябва да забравя случилото се. Може би никога…
БЛАГОДАРЯ ТИ ГРИШО, ТИ СИ ВЕЛИК !!!