Здравейте момичета и момчета!Ще бъда възможно най кратка и ясна макар историята да не е такава.Съпругът ми от 15 години изпада в в тежка депресия през няколко месеца.С напредване на годините ни това става непоносимо и за него и за мен,но аз пия от 2 години неуротоп и се бетонирах .Обиколихме невролози,психиатри,психолози...и ефектът бе мимолетно разведряване след хапове като прозак,зипрекса,акенитон,халоперидол и други дето не ги помня вече.Затвори се още повече в себе си ,не спи нормално,сънува кошмари,няма интерес към нищо и разговори между нас няма смислени.В главата му се въртят мисли как лекарите са го натровили с лекарствата си и той вече не е същият.Не приема моите обяснения,че няма как да бъдем като преди 20 години и аз съм виновна донякъде за това му състояние,за всичко се грижех аз и той се затвърди като егоист и мрънкало.В последно време негодува срещу децата ни,че не му обръщат внимание,а те имат свой си живот и ядове,но ни посещават и ни се обаждат .Психологът му препоръча да смени начина си на живот и понеже той няма приятели/моите не са му интересни/разходките,филмите са му скучни и вече и на двама ни се върти идеята да се разделим.Преди време го направихме ,но след седмица той ми се разплака да не тревожим децата и аз се прибрах и всичко тръгна по старому.Как ли не го убеждавахме,че най вече той самия трябва и може да си помогне,но ......се надява някой друг да направи това и е твърдо убеден в това.
Аз вече не издържам на това положение,но според мен вината е моя и трябва да съм до него.Обещах да съм кратка.Моля някой да ми даде съвет някакъв или насока към изпитан доктор.Благодаря ви!
Виж целия пост
Аз вече не издържам на това положение,но според мен вината е моя и трябва да съм до него.Обещах да съм кратка.Моля някой да ми даде съвет някакъв или насока към изпитан доктор.Благодаря ви!
