На скоро на наш приятел, приятелката му забременя и съответно 1-2 м. преди да роди се ожениха. До тук добре, той беше положително настроен към бъдещето бебе, беше весел, жизнерадостен, постоянно ни питаше и ме молеше да поговоря с жена му по въпроса за раждането и т.н. Но след като се роди бебчето им той се промени изпадна в депресия, не иска да говори за бебето, гледа дори и през уикенда да работи за да не е в къщи и т.н. Изведнъж стана тъжен, отчаян и нещастен. Ние преди му бяхме споделяли, че гледането на бебе не е лесно, има безсънни нощи, колики и т.н., но не можахме да сломим оптимизма му, той се шегуваше, че жена му щяла да си го гледа, той спял като пън и т.н. Дори не знам дали проблема е толкова бебето или жена му тя е голям чешит и доста си го тормози...
Затова искам да ми споделите при вас как беше? Имахте ли период на депресия или нещо подобно? При мъжа ми нямаше такъв проблем, вярно, че имаше въпрос на адаптация и свикване към новото положение, но чак пък да изпадне в депресия не му се е случвало!? А хем сина ни е много труден за гледане, нощем не спи, буди ни по 10-20 пъти на вечер, ляга късно става рано, през деня спи само 1ч., имаше страшни колики и близо 3месеца прекарвах по цял ден седнала на стол, докато той спеше от горе ми, това беше единственото му облекчение, вечно искаше да го носим на ръце, все прави бели, абе с две думи палаво дете. Но не сме имали проблеми с депресията, и ми е много чудно?
Виж целия пост
Затова искам да ми споделите при вас как беше? Имахте ли период на депресия или нещо подобно? При мъжа ми нямаше такъв проблем, вярно, че имаше въпрос на адаптация и свикване към новото положение, но чак пък да изпадне в депресия не му се е случвало!? А хем сина ни е много труден за гледане, нощем не спи, буди ни по 10-20 пъти на вечер, ляга късно става рано, през деня спи само 1ч., имаше страшни колики и близо 3месеца прекарвах по цял ден седнала на стол, докато той спеше от горе ми, това беше единственото му облекчение, вечно искаше да го носим на ръце, все прави бели, абе с две думи палаво дете. Но не сме имали проблеми с депресията, и ми е много чудно?
. 
нито имаше сътресения във взаимоотношенията ни, нито е ревнувал.Говорех винаги за двете си любими същества 
моите мишлета - пишлета 
и т.н. и никога не се е чувствал пренебрегнат.Поне с такова впечатление съм останала 
. 
