Преместване в друго училище в 9 клас

Пресата е в друга посока. Масово се натиска за учене по предмети ала-информационни (с един час седмично се спускат изисквания да обхванат знания като в ТУЕС), а по езика-никакви ги няма. Ако дете е отишло с нагласата, че е в гимназия с изучаване на чужди езици, информатиката му идва изненада. А езика, ще е изненада догодина, когато ще лъсне, че нищо не знаят. Въобще, максимата, че е на късмет, е доста обидна, защото по правило, децата са избрали, борили са се за високи резултати, на финала се чувстват излъгани. Ако детето е типаж като моето-учи и извежда отново високи резултати, но масата минава на преписване. Това само по себе си е отново преса-в друг смисъл-влезнал си с идеята, че си сред деца, които искат и учат. Оказва се, че не е точно така.

Обидна или не - факт е. Кадри на ниво по езиците няма достатъчно ( и да има, те масово не се насочват към учителстването). Дефицитът ще става още по-голям с времето. Затова се държат и доста възрастни преподаватели, "амортизирани" с годините, с остарели методи на преподаване. Или се назначават такива със спорни умения. И това се знае, не е нещо скрито.. Затова човек при днешната картинка е принуден да претегля минуси и плюсове при направата на даден избор.
А това с 9 клас и  челния сблъсък с незнаенето на езика при изучаването на предмети на него за мен е много далеч от истината. Единици са качествените преподаватели по предмети на езика, визирам  тези, които хем си знаят материята в дълбочина , хем имат подхода и желанието  да обясняват, хем и езика много добре знаят.  И понеже другите са повече и ученето на предмет на език е често проформа,наложена заради поддържането на статут на ЕГ с еди-колко си предмета на езика, то самите деца нищо съществено не установявават в 9 клас - освен, че някои от тях самите говорят езика по-правилно от учителя насреща им.Част от тези преподаватели са си много добри по отношение на предмета, който преподават, имат си заложени изисквания за овладяване на материала,  но въобще не задълбават в  пропуски в езика, понеже самите те имат такива. Въобще много се преиграва с това колко ще им е трудно на децата в 9 клас, когато започнат да учат предмети на езика. Помагалата по физика, химия, биология, история на език  се облягат на изучавания материал, да, но са редуцирани като обем.
Колкото до децата в даден клас - има всякакви, винаги е било шарено и винаги ще бъде,  и да се обобщава, че видите ли, едно-две-три деца деца са типаж като моето,  тоест учещи, а другите са от минаващите по тънката лайсна с преписването, е несериозно. Нещата в класовете се наместват от само себе си, хитреците на дребно, преписващите, скатаващите се се надушват взаимно, учещите намират също с кого да  комуникират и избягват "пресата" на излъгани очаквания за среда.

Тепърва ще видя за новия 9 клас как ще е. Но и това е своеобразна преса. Да трябва да учиш химия на език, който не са ти преподали в 8 клас, но и учителя по химия не го знае си е пародия от всякъде. Факт е, че 9 клас се изсипва с цялата си прелест. Като сложиш и пресилените изисквания към децата, без възрастния като учител да може да отговори адекватно и да подаде качество - всичко клони към обезсмисляне и масата това и прави-плъзга се по допирателната.
Ще видим дали ще преиграя за 9 клас тепърва, но за 7 и за 8 клас-каквото съм преиграла-случило се е.

Не бързайте, преди да видите как са конкретно при вас нещата в 9-ти клас.
Вярно е, че на много места няма качествено езиково преподаване дори в езикови гимназии и паралелки, поради липса на подготвени кадри и че претенцията за изучаване на предмети на чужд език е доста неподплатена и става мазало, но вижте конкретно при вас как ще е.
Моят син, когато избира паралелка, избра такава, която не е със ЗИП-ове чужд език и изучаване на конкретни предмети на него, защото реши, че в училище точно няма какво да научи в час. Това беше негов мотив. Той си беше проучил и разпитал по-големи ученици. Така си изучава предметите на родния език и пак си взе сертификата, който му е нужен за кандидатстване в чужбина.  За да се вземе такова решение се изхожда от наличната информация, която имаме за даденото училище, обаче. При нас, например, учителите по немски и френски ги няма. Пенсионираха се старите, новите не стават /хич не е мое лично мнение, на голяма част от ученическа общност е от съответните паралелки/. Хубаво немски и френски, но да има кой да ти преподава качествено. Като няма - по-добре английския, курсовете и спокойствието.

Проблемът при нас е, че каквото беше проучено от нас и избрано, бе подменено в последния момент от ръководството. Така от една страна очакванията останаха излъгани, а от друга в момента се затвърждава идеята, че просто няма смисъл. При други обстоятелства, детето би записало да го кажем "по-просто" училище, без претенции, а каквото му е необходимо, щеше да си вземе както и до сега-от уроци. Сега се налагат пак уроци, ако иска да си защити "идеята" да излезе добре обучено от това училище. Не допуска вариант да лъсне с незнания, само защото няма кой да ги преподаде. Така се получава пресата, за която говоря. От едната страна е "елитността" и претенциите на самото училище, идеята, че си там с ясна цел. Училището не дава кой знае какво в това отношение, и се налага детето, за да защити собствените си цели и идеи, само да се справя. То е достатъчно по основния ти предмет тази година да е така. За съжаление обаче, не е само основния предмет зле поставен.

ПП. Последното ви мнение: "Като няма - по-добре английския, курсовете и спокойствието. "
обобщава всичко.

Да, проблемът е точно този, че при учителите по чужди езици е налице голямо текучество и ако тази година учителката по немски е например страхотна, тя догодина може да вземе, че да се пенсионира или да замине за чужбина или просто да й си отвори друга работа и напусне. Догодина може да я замени, например, студентка, която няма опит и, откровено споделено, и достатъчно познания.
За мен е по-разумно човек да не се товари излишно.
В крайна сметка човекът не е само ученик. Има си живот и извън училището. Не ми е нормално  след прекарани 8 часа в училище тепърва да се ходи по два часа на езиков или друг курс, дублиращ учебен предмет, още от 9-ти клас, за да се запълнят училищните кадрови липси. Лично аз не бих го подкрепила. Поради което пък не натиснах сина си да кандидатства в друга паралелка с основно чуждоезиково обучение. Прецених, че е прав, макар че тогава се колебаех дали да не се опитам да повлияя на избора му /балът му беше достатъчен за всяка паралелка в града, но той не подаде документи за паралелките, които традиционно са с по-висок бал заради засиленото изучаване на чужди езици, а предпочете друг профил, макар и пак с езикова година в осми клас/, но сега го намирам още повече за прав. На уроци ходи няколко месеца преди да се яви за сертификат, заради формАта, да потренира - оказа се напълно достатъчно. Ако не му трябваше сертификат, въобще нямаше да ходи на уроци по език.
Тук е мястото да спомена, че на такива ходиха и ходят и ученици от чисто езиковите паралелки. На такива ходят те не само за сертификат, но и за втора матура по език или за кандидатстване. Е, в тоя случай "Де'й Илия на кирия?"?

Здравейте,
 случайно попаднах на темата, имам седмокласничка, която преди дни избра желаните училища и подадохме заявлението онлайн.
Направо като прочетох вашите постове ми се сви сърцето/ или по-скоро се върнах 4 години назад, когато предприех местене на дъщеря ми- отлична ученичка без никакви проблеми с учители и деца,   от елитното квартално в елитно такова в центъра на София/. Не съжалявам грам за уж по-добрата подготовка при старата учителка, не ги усетих тези 4 години, детето ходеше спокойно, беше и лесно, защото знаеше какво й е било, нямаше го този стрес, отново показа какво може и завърши сега с пълно 6, заедно с още две момичета от класа.
Детето беше под стрес ежедневно да не би да не е разбрало какво точно да носи по даден предмет, защото госпожата им неясно за мен как им го съобщаваше и никога никой не беше разбрал точно кога и какво да се носи, стигаше се все по-често  до рев, защото класа бил наказан за нещо и тя се чувстваше зле, и ме питаше- "Мамо, ама нали аз си знам, защо ни наказват всички" и  т.н.....
След само един разговор с  госпожата и един със заместник- директорка ми беше достатъчно да взема решението да я преместя.
Не че и на нас не ни беше дошло до гуша...
Затова не го мислете, мислете за душевния комфорт на детето си пред това да получи така заветните знания сега.
Психиката рухне ли после е необратимо, колкото и усилия да хвърлите.
Който иска да учи, ще учи и ще постигне желаното и в обикновено училище с допълнителна работа, но да не бъде под този жесток стрес.

Пожелавам ви успех и дано намерите "вашето училище"! Обиколете директорите на желаните училища, все някой ще помогне.