Здравейте.
Никога не съм предполагал, че на моята средна възраст ще стигна дотук да си излея душата и да търся помощ, но имам огромна нужда да споделя и да получа отговори на различните въпроси, които ще последват.
Влюбих се в моето момиче преди около година. Всичко започна значително бързо и естествено, първите 2-3 месеца бяха прекрасни след което решихме да заживеем заедно.
Оставям на страна малките битови проблеми, които са неизбежни, но изведнъж отношението и' се промени значително.
Въпросното момиче излезе от дълга връзка с един пълен боклук, който си е позволявал да я малтретира редовно, да я обижда по най-бруталните начини, както и редовно да и' изневерява.
Въпреки всичко това тя е била щастлива с него и са имали планове за семеен живот и деца. Не съм бил аз причината за раздялата, а много други неща между тях, но все пак тя не успява да го забрави и да го преодолее.
Съсипвам се от мисълта, че едва ли не аз нямам никакво значение за нея и каквото и да правя, а аз наистина мисля, че правя адски много за връзката ни, нищо не помага. Не си комуникираме, страдаме с всеки изминал ден. Не споделя с мен, не успяваме да говорим за проблемите си. На няколко пъти се опитах да говорим, но без успех. Опитах се и да се изнеса на 2-3 пъти, но тя винаги ме спираше със сълзи на очите. В следващия месец всичко изглеждаше добре и после старата песен на нов глас.
Упреква ме постоянно за небивалици само и само, защото все едно иска да е нещастна. Много е негативна и никога не е доволна от живота, а всъщност има всичко. Финансово сме доста добре, дори това не е проблем, но просто на нашата връзка не се дава шанс.
Чаках прекалено дълго нещата да потръгнат и да са поне както в началото, ако не и по-добре, но това не се случва.
Вече нямам сили, тя ме съсипа психически за една година...никога не съм страдал толкова много от женско безразличие, нежелание, отбягване, невнимание и.т.н.
Надявах се, че ще преодолее бившия си, побоите и другите неща, но това не се случва.
Започна да ходи на психолог, чете подобни книги и статии за такива неща, как да преживее, как се чувстват малтретираните жени и.т.н.
Мина година, направих всичко, бях до нея и и' дадох всичко, но не знам дали мога повече.
Проблема е, че наистина я обичам истински, но от друга страна се съсипах...за 1 година остарях с 10.
Моля ви, дайте ми съвет какво трябва и мога да направя.
Виж целия пост
Никога не съм предполагал, че на моята средна възраст ще стигна дотук да си излея душата и да търся помощ, но имам огромна нужда да споделя и да получа отговори на различните въпроси, които ще последват.
Влюбих се в моето момиче преди около година. Всичко започна значително бързо и естествено, първите 2-3 месеца бяха прекрасни след което решихме да заживеем заедно.
Оставям на страна малките битови проблеми, които са неизбежни, но изведнъж отношението и' се промени значително.
Въпросното момиче излезе от дълга връзка с един пълен боклук, който си е позволявал да я малтретира редовно, да я обижда по най-бруталните начини, както и редовно да и' изневерява.
Въпреки всичко това тя е била щастлива с него и са имали планове за семеен живот и деца. Не съм бил аз причината за раздялата, а много други неща между тях, но все пак тя не успява да го забрави и да го преодолее.
Съсипвам се от мисълта, че едва ли не аз нямам никакво значение за нея и каквото и да правя, а аз наистина мисля, че правя адски много за връзката ни, нищо не помага. Не си комуникираме, страдаме с всеки изминал ден. Не споделя с мен, не успяваме да говорим за проблемите си. На няколко пъти се опитах да говорим, но без успех. Опитах се и да се изнеса на 2-3 пъти, но тя винаги ме спираше със сълзи на очите. В следващия месец всичко изглеждаше добре и после старата песен на нов глас.
Упреква ме постоянно за небивалици само и само, защото все едно иска да е нещастна. Много е негативна и никога не е доволна от живота, а всъщност има всичко. Финансово сме доста добре, дори това не е проблем, но просто на нашата връзка не се дава шанс.
Чаках прекалено дълго нещата да потръгнат и да са поне както в началото, ако не и по-добре, но това не се случва.
Вече нямам сили, тя ме съсипа психически за една година...никога не съм страдал толкова много от женско безразличие, нежелание, отбягване, невнимание и.т.н.
Надявах се, че ще преодолее бившия си, побоите и другите неща, но това не се случва.
Започна да ходи на психолог, чете подобни книги и статии за такива неща, как да преживее, как се чувстват малтретираните жени и.т.н.
Мина година, направих всичко, бях до нея и и' дадох всичко, но не знам дали мога повече.
Проблема е, че наистина я обичам истински, но от друга страна се съсипах...за 1 година остарях с 10.
Моля ви, дайте ми съвет какво трябва и мога да направя.
