Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Случи ми се нещо странно XV

  • 129 174
  • 768
Тема за споделяне на странните неща, които ни заобикалят.


Предишните теми:
Случи ми се нещо странно I
Случи ми се нещо странно II
Случи ми се нещо странно III
Случи ми се нещо странно IV
Случи ми се нещо странно V
Случи ми се нещо странно VI
Случи ми се нещо странно VII
Случи ми се нещо странно VIII
Случи ми се нещо странно IX
Случи ми се нещо странно Х
Случи ми се нещо странно XI
Случи ми се нещо странно XII
Случи ми се нещо странно XIII
Случи ми се нещо странно XIV
Виж целия пост
# 1
Нищо необичайно и странно не ми се е случвало напоследък... Освен една чашка от свещ, която падна сама (беше на около 10см от ръба на плота) и се разби на парченца, които намирам и до днес. Не знам откъде изскачат тези парченца, при условие, че веднага след трясъка изчистих цялата кухня, местих столове, маси...
Виж целия пост
# 2
Благодаря за темата  bouquet
Заглавното фото е трепач-направо тръпки ме побиват от такива къщи! newsm43 newsm43 newsm43
Като малка братовчед ми все ме влачеше из село да обикаляме разни изоставени къщи (уж като археолози) и много ми беше гадно, добре че не съм виждала и чувала нищо съмнително.
Виж целия пост
# 3
Записвам се в търсене на странности, които за добро или лошо доста ме заобикалят.
Виж целия пост
# 4
Баща ми почина преди малко повече от година. Много ми е тъжно, мисля за него всеки ден, да не кажа всяка минута. Често съм го сънувала, но от едно известно време не го бях сънувала и ми стана мъчно. Един ден си казах, че той явно вече ни е забравил, щом не го сънувам вече. Още същата нощ го сънувах. Същата нощ го сънувала и сестра ми, разбира се без да знае какво аз си бях помислила.

По повод детето, което е казало за дядо си да не вземе да умре - преди няколко години си взехме котка. Малката ми дъщеря беше на 5 години и като всички деца много обичаше да се занимава с животинчето. Правеше ми впечатление, че често казва на котката следните думи "Ех, Алче, ако беше живичко" или "Ех, Алче, само да беше живичко". /Котката се казваше Али/. Намирах думите за странни, защото детето ми вече беше достатъчно голямо, за да осъзнава, че котката е живо същество. А също така и това, че ги изрича с някакво съжаление в някакво минало време.... Не разбирах защо го казва. Никога и по никакъв повод не съм чувала дъщеря ми да казва подобни думи на друго животно, а е имала срещи и с други домашни любимци.  След няколко месеца се случи така, че котката ни се зарази от смъртоносна котешка болест и съответно почина.  Cry

Най-странната ми история :
Скрит текст:
В продължение на две години се опитвах да забременея с второто ми дете. Вече много се бях отчаяла и бях на път да изгубя надежда. На 25 март - Благовещение, влязох в църквата, запалих свещ и се помолих, ако е Божията воля, да се получат нещата. След няколко дни дойде време да направя тест за бременност и се оказа положителен. Дори не бях съобразила, че празникът, на който съм влязла в църквата да запаля свещ е именно денят, в който на Дева Мария е било съобщено, че ще роди божият син. По време на тази ми бременност, още преди да зная пола на бебето, сънувах, че раждам син и го кръщавам Самуил. Не знам от къде ми изникна това име. Аз се надявах на момиче и изобщо не бях обмисляла хипотезата за момче, още по-малко бях мислила за каквито и да било имена. По-късно разбрах, че Самуил е име с библейско значение и означава "Измолен от Бог". Историята е за жена, която не можела дълго време да има деца. Помолила Бог и обещала, че детето, което роди, ще го посвети в служба на Бог.
 До последния момент предполагах, че ще се роди момче. В крайна сметка се роди момиче. Бях решила да я кръстя на баща ми - Симона, което означава "този, който чува ". /"Този, който слуша Бог"/

http://sanovnik.bg/i-8270-%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB




Виж целия пост
# 5
това е чудесна случка  bouquet
Виж целия пост
# 6
utro77, прекрасна е историята с второти ти детенце!  Heart Eyes

А малката ти дъщеря питала ли си я за случая с котката? Тя колко е голяма сега?
Виж целия пост
# 7
А малката ти дъщеря питала ли си я за случая с котката? Тя колко е голяма сега?

Не, не съм я питала.
Сега е на 8 години.
Година след като котката почина, взехме куче. Слава Богу, никога не му е казвала подобно нещо. Но на мен ми е набито в главата и най-големия ми кошмар е да не му го каже....
Още повече, че смъртта на котката беше като от филм на ужасите - животното гладува с дни, вече не приличаше на себе си, в клиниката я поддържаха на системи, не искам да си спомням.........
Виж целия пост
# 8
Аз сънувам последните вечери баща ми, който почина преди години. Имам някакъв смътен спомен, че съм чувала, че ако сънуваш починал, трябва да направиш подавка, защото починалият е гладен. Не вярвам на такива неща, но нещо дребно ме човърка същевременно, да не би нещо да не му е наред. Но и така да е, едва ли подавката ще свърши работа. Confused

И за едно странно нещо се сетих. Дъщеря ми напоследък твърди, че като била бебе, знаела много неща и искала да ми ги каже, но не можела, защото не можела да говори.
Виж целия пост
# 9
Хах, звучи ми познато. Аз си спомням, че когато бях малка имах такива мисли. Като поотраснах докопах един албум със стари снимки на които видях деня от случката. Погледнах, че е писано, че съм била на 8 месеца.  Heart Eyes И да ви кажа по-спомена ми, мислите съвсем не са били на 8 месечно бебе, защото едно 8 месечно бебе няма сякаш причина да се срамува от родителите си заради това, че лежи голичко на леглото след баня или да си мисли, че от срам се чуди кво да прави и решава да си лапа крачето, защото всички бебета това се очаква да правят.
Виж целия пост
# 10
Една от любимите ми теми.
И аз съм чувала, че ако сънуваш починал трябва да раздадеш нещо.
Виж целия пост
# 11
Благодаря за новата тема. Записвам се и ви следя с интерес. Аз моите странни (страшни) случки вече ги разказах в миналата тема. Надявам се ако има нещо странно,което ще ми се случи занапред, да е с позитивна насоченост.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 12
Благодаря за новата тема!
Записвам се да следя и ви черпя виртуално.

Днес е денят на св. Спиридон. Черпи се с питки и гевреци. Аз изпекох гевреци и раздадох, заедно със земелки, за да отбележим този ден.
Атеистка съм, а също и виден скептик. Нито вярвам, нито празнувам светците от календара, а за св. Спиридон дори не бях чувала, че съществува. Но се случи нещо заради което от година на година отбелязвам празника му. Ще го разкажа. Може би ще ми се смее някой, че съм се впечатлила чак толкова да си правя труд да се занимавам, но реших да го правя.

Преди няколко години започнах да сънувам един и същи повтарящ се сън, който не разбирах изобщо. Накратко беше следното: отивах до жилището, където живеят родителите ми, но не са качвах в апартамента, а отварях една по една всички пощенски кутии и вадех вестниците и писмата на хората. Четях ги, защото там имало нещо важно за мен и аз исках да го науча. Не знаех кое е това важно нещо, но упорито го търсех. Не го намерих в нито един от тези сънища.
След няколко месеца решихме да правим ремонт на спалнята и аз отидох на гости у родителите ми, за да не се пречкам, а и нямаше къде да спя, изхвърлихме всичко, за да подменим и мебелите.
Още първата нощ щом си легнах, усетих, че ще изляза в астрала. Там някой, когото не видях, ми каза да потърся помощ за моите здравословни проблеми от св. Спиридон. Сутринта попитах майка ми знае ли кой е св. Спиридон? Тя извади някакъв попски календар, разгледа го и рече, че няма такъв светец.
Като се прибрах у дома, разрових из нета и открих, че има св. Спиридон, но това е гръцки светец, не български. Храмът му се намира на остров Корфу.  Вероятно заради това го нямаше в попския календар на майка ми. Празника му е на 12.12.
Не знаех какво да мисля..... И най-важно как да реагирам. Ако не бях сънувала този натрапчив сън, че трябва да науча нещо, което е важно за мен, може би щях да забравя. Ако произхода ми няколко века далече назад във времето, не беше свързан с Гърция, можех пак да подмина.....
Но, дявол да го вземе, дори фамилията ми е от гръцки произход, как да загърбя този факт? И реших да чествам неизвестния доскоро светец.
Тъй като не съм религиозна и не ходя по църкви, реших да го отбелязвам като пека гевреци и питки и ги раздавам на близките, за да отбележа деня на св. Спиридон. Това се приготвяло на този ден.
Ако някога много отдавна далечните ми предшественици са били поклонници на този светец, то в гените ми е записано, че аз трябва да знам. този факт. Може би това е трябвало да си спомня.... Rolling Eyes И ако св. Спиридон е помагал на тях, може би ще бъде и моят светец-покровител. Ако е така, може би и той ме знае... Laughing
Виж целия пост
# 13
Хах, звучи ми познато. Аз си спомням, че когато бях малка имах такива мисли. Като поотраснах докопах един албум със стари снимки на които видях деня от случката. Погледнах, че е писано, че съм била на 8 месеца.  Heart Eyes И да ви кажа по-спомена ми, мислите съвсем не са били на 8 месечно бебе, защото едно 8 месечно бебе няма сякаш причина да се срамува от родителите си заради това, че лежи голичко на леглото след баня или да си мисли, че от срам се чуди кво да прави и решава да си лапа крачето, защото всички бебета това се очаква да правят.

Това ми е любима тема. И аз имам някакви спомени от преди да стана на 1 година, но никой не ми вярва. Имам спомен от една фотосесия, но странното е, че като се върна към онзи момент, някак си съзнанието ми не е като на бебе, което не може да говори. Много е странно.
Виж целия пост
# 14
Хах, звучи ми познато. Аз си спомням, че когато бях малка имах такива мисли. Като поотраснах докопах един албум със стари снимки на които видях деня от случката. Погледнах, че е писано, че съм била на 8 месеца.  Heart Eyes И да ви кажа по-спомена ми, мислите съвсем не са били на 8 месечно бебе, защото едно 8 месечно бебе няма сякаш причина да се срамува от родителите си заради това, че лежи голичко на леглото след баня или да си мисли, че от срам се чуди кво да прави и решава да си лапа крачето, защото всички бебета това се очаква да правят.

Това ми е любима тема. И аз имам някакви спомени от преди да стана на 1 година, но никой не ми вярва. Имам спомен от една фотосесия, но странното е, че като се върна към онзи момент, някак си съзнанието ми не е като на бебе, което не може да говори. Много е странно.

Даааа. Така е и на мен не са ми вярвали като казвам. Викат ми, че съзнанието ми си създавало измишльотини след като съм видяла снимките Grinning Разкажи.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

0 резултати за

Страница 1 от 1