Това си е начало на пубертет. Наскоро четох Детска психология. Сега 11 са си средно такова начало. Начало, начало, но е важно как ще тръгне и как ще свърши... 😊
Виж целия пост
Моля ви, помогнете! Как да постигна мир със сина ми...
- Публикувана: 14 дек. 2016, 22:19 ч.
- Последно мнение: 31 май 2017, 06:39 ч.
# 300
10 май 2017, 22:30 ч.
# 302
11 май 2017, 17:02 ч.
Judy, въпросът със задълженията и той е много труден...От няколко месеца се опитвам да наложа като основно негово задължение грижата за морското ни свинче. Иначе инцидентно ходи до магазина и хвърля боклука, но това е след молби прерастващи в спор. Стаята си изобщо не я подрежда. Аз затова писах, че трябва да поработя върху отговорностите му вкъщи. Трудното е, че когато му кажа да свърши нещо, то е все с молби и скандали и в повечето случаи пак него свършва.
Иначе е много общителен, има приятели. Няма никакъв проблем със създаването на контакти и изобщо не е конфликтен, за агресивен пък и дума не може да става. Като характер е много добродушен, добронамерен.
Като по-малък не си е позволявал да ми посяга никога. Отскоро е такъв и то когато мненията ни драстично се разминат и нещата не стават на неговото и от спокойният ми тон премина през всички фази и стигна до скандал и посегна към телефона му. В други случай не си е позволявал такова поведение към мен. А аз как реагирам...Не го удрям, ако това имаш предвид. Темата на скандала се измества към това как няма право да си позволява такова отношение към мен и според него заслужавам ли го и с какво. После ми става обидно и излизам от стаята. Минава някакво време, т.е минути някакви и всичко си е все едно нищо, което знам, че не е никак възпитателно. Това е огромен мой минус, защото на мен всичко ми минава много бързо и забравям. Такава съм. Не само към него, а към всички.
Виж целия пост
Слънце, а вкъщи какви задачи има детето? Имам предвид хвърляне на кофата, пазаруване, чистене - домашни задължения.
А приятелчета има ли? С тях как общува? Карат ли се? Проявяват ли агресия едно спрямо друго?
Като по-малък посягал ли ти е? И ти как си реагирала? А сега как му реагираш на това поведение?
Имам познати такива деца, на същата възраст, които крещят, репчат се и посягат на родителите си. За доброто и на двама ви - това трябва да се прекрати.
А приятелчета има ли? С тях как общува? Карат ли се? Проявяват ли агресия едно спрямо друго?
Като по-малък посягал ли ти е? И ти как си реагирала? А сега как му реагираш на това поведение?
Имам познати такива деца, на същата възраст, които крещят, репчат се и посягат на родителите си. За доброто и на двама ви - това трябва да се прекрати.
Judy, въпросът със задълженията и той е много труден...От няколко месеца се опитвам да наложа като основно негово задължение грижата за морското ни свинче. Иначе инцидентно ходи до магазина и хвърля боклука, но това е след молби прерастващи в спор. Стаята си изобщо не я подрежда. Аз затова писах, че трябва да поработя върху отговорностите му вкъщи. Трудното е, че когато му кажа да свърши нещо, то е все с молби и скандали и в повечето случаи пак него свършва.
Иначе е много общителен, има приятели. Няма никакъв проблем със създаването на контакти и изобщо не е конфликтен, за агресивен пък и дума не може да става. Като характер е много добродушен, добронамерен.
Като по-малък не си е позволявал да ми посяга никога. Отскоро е такъв и то когато мненията ни драстично се разминат и нещата не стават на неговото и от спокойният ми тон премина през всички фази и стигна до скандал и посегна към телефона му. В други случай не си е позволявал такова поведение към мен. А аз как реагирам...Не го удрям, ако това имаш предвид. Темата на скандала се измества към това как няма право да си позволява такова отношение към мен и според него заслужавам ли го и с какво. После ми става обидно и излизам от стаята. Минава някакво време, т.е минути някакви и всичко си е все едно нищо, което знам, че не е никак възпитателно. Това е огромен мой минус, защото на мен всичко ми минава много бързо и забравям. Такава съм. Не само към него, а към всички.
# 303
30 май 2017, 22:18 ч.
Прочетох за притесненията Ви и си позволявам, да Ви дам само един съвет с уговорката, че е добре, ако посещавате психолог да обсъдите и с него как да подходите.Загубата на баба му, ако както казвате е мъчителна за детето, не трябва да се избягва като тема за разговор, страданието трябва да се назове, да се сподели, ако и Вие се чувствате по същия начин не го крийте.Синът Ви има нужда да сподели и да говори за баба си, ако тя е била важна част от живота му, не се дръжте сякаш нищо не се е случило.Трудно е да се говори, но за него е още по-трудно и необяснимо.Спомнете си хубави неща, които го свързват с нея, говорете за нея, гледайте снимки.Съжалявам, ако думите ми Ви наскърбяват, но съм сигурна, че детето има нужда.
Виж целия пост
# 304
31 май 2017, 06:39 ч.
Също и за раздялата с бащата.Аз също съм на мнение, че трябва да се изговарят нещата, ако ще и сто пъти.Така му олеква на човек.За мен детето страда, затова се държи така.
Впрочем и при моето дете има едно такова бунтовническо отношене спрямо мен, но съдейки по това, което съм чела-момчетата имат нужда в пубертета да "детронират" майка си и това е естествен процес, който ако протече нормално после всичко си идва на мястото.Не мога да се сетя обаче, къде точно съм го чела това.
Виж целия пост
Впрочем и при моето дете има едно такова бунтовническо отношене спрямо мен, но съдейки по това, което съм чела-момчетата имат нужда в пубертета да "детронират" майка си и това е естествен процес, който ако протече нормално после всичко си идва на мястото.Не мога да се сетя обаче, къде точно съм го чела това.
Препоръчани теми