Многодетни мами - тема 67

  • 105 406
  • 735
# 45
Много благодаря на всички ви за куража и прегръдките! Hug Дано да мога и аз да се похваля скоро! Все си казвам да отчитам добрите му страни на лъв ми, ама те някак ми бледнеят пред недостатъците му. Sad
Благодаря ви за съветите,става ми по леко като има с кой да споделя...
Мдаам, от опит ще ти кажа, че ако вземеш решение да родиш детето (най-естественото, според мен, решение), няма да съжаляваш със сигурност, но на моменти ще ти бъде ацки трудно и отчайващо, без никаква подкрепа. Защото мъжът ти може би ще приеме решението ти, но никога няма да те подкрепи истински (и в най-добрият случай просто ще ти вменява вина за трудностите ви, както става при нас). Дано да греша, ама надали. Това няма как да не се отрази на отношенията ви (които доколкото разбирам са вече донякъде разрушени), а оттам и на децата.

Малко фоново инфо: моята майка беше ужасена, когато разбра, че чакам трето бебе. По-късно естествено поомекна и сега обожава Никола, но не пропуска случай да ми набие канчето с думите „Казах ли ти аз...“ Така че избягвам да споделям с нея неудачите си, защото рефренът е, „Като знаеше с какъв мъж си имаш работа, да си беше останала с едно дете, щеше да можеш да се справяш сама с слекота и да си гледаш живота.“ WTF?! Нима като жени създаваме семейства, за да се справяме после сами, с лекота или не. От нея даже имам своеобразна заплаха, че ако родя четвърто, съвсем няма да ми помага (защото сега веднъж седмично идва и се включва, няма как, нали лъв ми все го няма).

Относно ваканцията, и аз днес разбрах, зарадвах Калина, но ние тъй или инак сме всички вкъщи, защото в момента е ред на Люси да изкара вируса с високата Т.

pum_pall, двете момичета не са близначки. Разликата им е три години. Но предвид обстоятелствата, когато Люся се роди, все едно бях с 2 бебета на ръце.

Аня, нашият лъв не иска да се срещаме с други семейства, казва че мрази малките деца, досадно му е посемейно виждане и пр. Иска само той да си излиза с приятели. Всъщност нямаме никакви близки семейства, освен едно - с две деца. Бащата му е приятел на лъв ми от детство и е доста грижовен, но пънът си е пън и такъв си остава (по-скоро той да разхайти приятеля си, не обратното).

Иначе лъвювият брат, който преди месец се сдоби с отроче от мъжки пол, е крещящ пример колко различни могат да бъдат двама братя (с 13 години разлика, но все пак). Още от край време брат му всеки път като идва вкъщи, играе и говори с момичетата (по-късно и с Ники). Не ще да сме се срещали повече от пет-шест пъти за по половин-един час, но за тези пет-шест пъти чичото е обърнал повече внимание на децата, отколкото баща им за всичките 10 години. Винаги в тези случаи ми се къса сърцето, че не случих на мъж. Не знам, като майка ми ли трябваше да разсъждавам, или какво ли...

Отделно, онова, което ви споделих, за „добрите“ хора, които смятат, че финансово не можем да издържаме толкова много деца. Но повече от тях имат по едно и вероятно изборът им напълно отговаря на разбиранията. Mr. Green
Виж целия пост
# 46
Момичета, наистина много тъжно ми става като ви чета. Много е трудно без подкрепа. Аз не издържам с ММ като се скараме, да не говорим за друг тип взаимоотнешения. Това естествено да не се чете, че в къщи всичко върви по мед и масло, но в името на семейното разбирателство се стараем да запазваме добрия тон, когато сме на различно мнение (колко се получава не знам). Ама то не ни остава и много време да се скараме. Grinning
Вкъщи определено ММ е този, който повече обръща внимание на децата. Аз честно си признавам, че нямам нерви да играя с тях на труд и техника, да им измисля задълженията под формата на игра и т.н. Мога да им чета, да рисуваме, но да майсторим разни неща, хич не ме бива. С две леви ръце съм. 
99% от приятелите , с които се виждаме са семейни и вече и те имат деца.

Познати даже ме питат кога ще имаме четвърто дете. Дори и майка ми и баща ми са се обзаложили дали ще имаме 4-то.

ПП. Към кого трябва да се обърна за добавяне във Фейсбук групата?
Виж целия пост
# 47
При мен таткото върши точно всичко, което и аз мога и правя. Всеки си има по-предпочитани дейности, но при необходимост всеки може да замести другият.
Единствено докато бяха бебета нямаше как да кърми, но след третата година няма разлика кой от двамата ги гледа....

Това мога и аз да го напиша за ММ - 1:1, честно казано ако беше по друг начин едва ли бих му родила повече от 1 дете.
И на мен ми е тъжно, като чета какви мъже има...Но познавам пък и жени родили 1-2 деца, но мислещи основно за себе си....
Не искам обаче повече деца. Искрено се надявам да не стигам до решение да го оставя или да го родя, ако все пак стане...взели сме предпазни мерки, въпреки, че никога няма 100% гаранция. Хубавото е, че си усещам овулацията и в тези дни сме особено внимателни.
Виж целия пост
# 48
Момичета:(
Сега отново се опитах да говоря с него,но мисля че отношенията ни пропаднаха завинаги.Започна да ме обижда,че съм овца,пълна откачалка,егоистка и други.Не иска да приеме моите аргументи,че в мен живее живот.Това били глупости...
Чувствам се смачкана след всичко това,но едно е ясно,ще го напусна и това е.Чак сега виждам,че не е имало смисъл да търпя в името на децата.
Аз съм учител,нямам много пари и сама с две деца,не знам как,но по добре така,отколкото да живея с човек,който казва на майката на двете си деца:"като не си ти ще е друга"...
Простете ми,че ви заангажирах с моите проблеми baby_neutral
Виж целия пост
# 49
Juliakireva, не мога да повярвам, че това се случва. Звучи страшно и отчайващо. Има ли къде да отидеш?
Има ли нещо, което можем да направим за теб? Ако искаш да задържиш детето мога да ти изпратя бебешки дрешки, имам много запазени, че и за по-големи, мога да намеря и количка. Сигурна съм че и други хора могат да помогнат..
Сигурна ли си в себе си. Това ли е най-доброто решение за теб? Нищо не може да е оправдание да седиш и да търпиш да те мачкат постоянно, но ако е нещо временно или просто имате финансови проблеми?
Ох, мила, съжелявам, че нешата са стигнали до тук. Не ни ангажираш с нищо, и ние едва ли можем и много да помогнем, но бихме искали наистина..

Мяуче, много си приличат момичетата ти, затова реших, че са близначки. Бързо да оздравявате. Като гледам и при вас не е розово, но май има надежда. Просто мъжа ти ми прилича на едно хлапе, което си играе на семейство за престиж. И съм съгласна а с майка ти, майките винаги знаят кое е най-доброто за децата им, или поне усещат.. Тя иска да ти е по-леко, така че наистина не е разумна идеята за четвърто дете в момента.. Ти или много обичаш мъжа си или много обичаш да ти е трудно..  Hug

ММ не ми помага особено в домаконството, което е нормално смятам, все пак той е на работа цял ден. Но пък и аь като работя не знам как ще я караме, понеже той нито има желание да готви, нито да чисти.. За сметка на това праеи някои типичнинмъжки неща като попраеки вкъщи, дори ми майстори шкафивр и си играе с лапетата. Не мога да се оплача от нищо.. ама то нали уж любовта е сляпа..
Виж целия пост
# 50
juliakireva, казвам, какво бих направила аз - дори и да махна бебето, не бих останала с такъв човек, по това, което пишеш. Колкото и да си финансово притиснат, изнервен и т.н, нищо не ти дава право да се държиш по този начин. Като не е искал повече деца пък да е внимавал, това, не е само задължение на жената. Погледнах профила ти, млада си, както той е писал, като не е той, ще е някой друг...
Виж целия пост
# 51
Ние си помагаме и се подкрепяме за децата и домакинството, особено когато аз приключих дългото слято майчинство и се върнах на работа. Признавам си, че чисто физически/организационно с времето за тримата става все по-сложно да се справя само един родител. Просто не можеш да се разкъсаш. За постоянно. За някакво ограничено време се събираш, напъваш се, "И това ще мине", но за постоянно не знам как би станало без никаква външна помощ  Tired
Виж целия пост
# 52
Аз ще трябва да махна детето.Няма как да остана сама с три деца.Нека на неговата съвест да лежи това.Опитах всичко,но съм буквално сама.Сърцето ми се къса като си помисля какво трябва да сторя.Никога няма да си го простя.Просто съм такъв тип човек,държа на принципите си.
Винаги съм търпяла това отношение към себе си,но мисля че чашата преля.
Отчаяна съм,но такъв е живота,човек няма избор.
Благодаря ви за вниманието,бяхте прекрасни!
Виж целия пост
# 53
juliakireva, ... не знам какво да ти напиша ... Нито познавам теб, мъжа ти, семейното ви положение, финанси, деца ... НО ... това бебе не е на път, защото само ти си участвала в направата му ...

Иначе - справяме се Simple Smile С ипотека, на квартира, без помощ ... Справяме сме и сме щастливи Simple Smile От житейски опит съм се убедила, че ние хората имаме невероятната способност да си създаваме проблеми, там където ги няма; да си мислим пре сложни начини за решаване на проблем, а то да се окаже, че проблема си се решава много лесно и безболезнено по начин, който дори не сме мислели ... Та, може да изглежда сложно и апокалиптично това да имаш 3 деца ..., а може да се окаже, че това ви е трябвало най-много в момента ... Всичко е много, много индивидуално - ти и мъжът ти трябва да обсъдите и да се опитате да "влезете" в обувките на другия ... той да чуе твоите аргументи ... ти да чуеш - неговите ...
Напълно споделям това мнение.И ние отглеждахме до скоро децата си в общежитие, сега сме с жилище,но с кредит, разбира се, имаме си някои финансови липси, но всичко се компенсира от любовта на децата.Щастливи сме с тях, дори обсъждаме още Laughing.
п.с. Като писах не бях дочела последната страница.Аз също бих помогнала с вещи останали от децата,столче, легълце.Но знам колко е учителската заплата, трудна работа ще е,....но не невъзможна.Има една приказка(цитирам по памет), че на човек Господ дава точно толкова, колкото може да понесе.Във вашия случай-щом бебето вече е станало, значи ще можеш(сама или не) да го отгледаш.Не ангажирам никого с размишленията си.
Виж целия пост
# 54
Лора др в тази връзка с ощето се сетих нещо. Снощи осъзнах че както аз съм многодетна мама, така и ММ. И се обръщам към него с думите "Е, сега си многодетен татко". Той отговори "Не достатъчно многодетен" Какво да си мисля аз. Иначе ние по принцип искаме 4. Силно се надявам да се получат нещата, но е още рано да вземем окончателно решение, защото родих едва преди седмица. Simple Smile
Виж целия пост
# 55
И аз не бих останала с такъв човек, но и бебето няма да родя. Живот е, може да ти е жал, но по-добре така, отколкото още едно детенце да расте с такъв баща. За мен най-хубавата част от това да имам деца е, че са от мъжа, който обичам.
Виж целия пост
# 56
Аз ще трябва да махна детето.Няма как да остана сама с три деца.Нека на неговата съвест да лежи това.Опитах всичко,но съм буквално сама.Сърцето ми се къса като си помисля какво трябва да сторя.Никога няма да си го простя.Просто съм такъв тип човек,държа на принципите си.
Винаги съм търпяла това отношение към себе си,но мисля че чашата преля.
Отчаяна съм,но такъв е живота,човек няма избор.
Благодаря ви за вниманието,бяхте прекрасни!

Да, наистина си права. Сама майка с три деца, едното новородено без помощ е абсолютен кошмар. Като се прибави и огорчението с което ще трябва да живееш е непоносимо. Явно вече нямате нищо общо с този човек, нищо че е баща на децата ти.
Колкото и да ти е тежко искам да ти кажа, че може би това са най-добрите решения, които взимаш в живота си.Имам много примери как жена, женена за неподходящ мъж го оставя и за първи път живее спокойно-един такъв пример е майката на мм..
Сподели все пак с твоите родители или най-близки хора, да чуеш и тяхното мнение. Дано те поне са хора и да могат да те подкрепят в този труден момент.
При всички положения трябва да го  съдиш да плаща издръжка на децата.Да не си мисли, че ще се измъкне толкова лесничко.
Виж целия пост
# 57
Много тъжно ми стана като прочетох. Sad
Мъж ти изобщо не е мъж, а ЛЕКЕ.
Дано децата да не страдат от това, макар, че няма как да не им се отрази. Sad
Виж целия пост
# 58
Никой за нищо не е застрахован и не е гаранция, че това не може да му се случи.  Confused
Лошото е, че хората се променят и не се знае какъв акъл ще им дойде, за добро или за лошо. Около мен има и в двата варианта....

Юлия, и аз сигурно не бих била толкова смела да родя трето дете, при това сама. Сигурно ще е много трудно. Не искам и да си го представям. Лошото е, че сте на различно мнение и че явно едва ли бихте се спогодили.
Още повече, ако се разделите, после сигурно е много трудно да се намери мъж, който ще те приеме с три деца. Пък и не си е работа да си сама. Не съм гледала профила ти, но сигурно си млада.

Когато миналата година и при мен имаше забавяне на цикъла от 10 дена /по-рано писах за случая/, мъжът ми беше категоричен, че не иска детето. Много ми беше кофти, ревеше ми се. Още повече и аз ТОГАВА не исках бебе /двете бяха много малки, едната на 4 и нещо, другата на 2 и нещо/.... Обаче мислех да го оставя. Мъжът ми не даваше и да се издума за раждане... Много ми беше тежко.

Молех се да не съм бременна. И бяхме решили, ако не дойде до еди коя си дата /дадохме си срок от 1 седмица/, да отида на лекар. Обаче.... то взе, че дойде. И честно казано, не знам какво се случи тогава. Никога не ми е закъснявало толкова, не съм имала проблеми с това, бях ли бременна, не бях ли... взе, че дойде. Така и не разбрахме причината. След това ходих на лекар, нямаше нищо здравословно... Дали тогава наистина не му е било времето или ние предизвикахме нещо, не знам.
Виж целия пост
# 59
Честита Нова година, момичета! Нека за всички ни 2017-та е изпълнена само с хубави преживявания, здраве, късмет, щастие, сбъднати мечти и много любов!

Zaharcheto, честито бебче и добре дошла в темичката ни! Hug

juliakireva, много тъжно ми стана, като прочетох постовете ти... Не знам какво бих направила в подобна ситуация, най-вероятно същото, което ти вече си решила. Сама жена с три деца, едното от които бебе... Мъжът ти не е никакъв мъж! Като не иска повече деца, защо не си е направил вазектомия, а ти трябва да правиш аборт?! #Cussing out Съжалявам, ядосвам се, не знам какво да те посъветвам и ми е криво...

Мяуче, твоя Лъвю намерил лесното... иска деца, ама без да ги гледа... Всеки път, като прочета твой пост, се набирам - как може да има такива егоисти?! Rolling Eyes

Ние с мъжа ми се грижим наравно за децата, и двамата работим, и двамата готвим (а, когато не ни се готви, поръчваме пици или ядем някъде навън), и двамата чистим... дори понякога той повече от мен, че на мен ми се налага да стоя до по-късно на работа. Не мисля, че бих могла да се справя без него, та нали в това е смисъла на семейството!

Точно по темата, попаднах на това:
https://www.diana.bg/pismo-ot-edin-chehlyu-az-sam-partnor-ne-gos … -samo-yade-i-spi/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия