Депресивни състояния, помощ !

Здравейте аз съм момче на 16 години , и преди 2 месеца загубих баща си, който много обичах. За щастие не ми влияе толкова отрицателно в живота макар и да е трудно все още. Беше много трудно в началото особено в училище изобщо нито можех да се съсредоточа нито да уча , като цяло нищо не можех да правя. Аз съм активно момче тренирам във фитнес вече почти 2 години. За мен училището е важно и реших да взема мерки да се оправя в училище. Започнах да ходя при училищния психолог и мога да кажа , че се чувствам доста по-добре, помага ми , и доста е добър и разбира. Но все още не можех да постигна резултатите , който искам в училище, а имам и обещание към баща ми преди да си замине. Започнах да взимам ноотропил 1200 мг , за да мога да уча по -пълноценно. И доста ми помага лекарството. Даже изумих някои учители , защото те си мислеха , че дори няма да мога да изкарам дори тройка. Пия лекарството вече месец и нещо. Сега е коледната ваканция и все още не съм започнал да уча. Но проблема е , че от няколко дена изпитвам депресивни състояния , при които изобщо нищо не искам да правя, дори да тренирам не мога , а това е единственото нещо, което ми помага в този тежък момент. Вече седмица се будя с плачейки и сънувам всяка вечер баща си. Не мога да го опиша , но все още не усещам липсата му сякаш той е до мен, ни тези дни се чувствам някакси празен и депресиран. Хранителния ми режим е отличен , храня се максимално здравословно , следя си яденетата , и някои биха си помислили , че не ям достатъчно и затова се чувствам така, но аз приемам над 3000 калории на ден. Бях говорил с класната ми учителка , която ми сподели , че е загубила баща си наскоро също , тя също след време влезнала в депресия и даже ми сподели , че й изписали антидепресанти. Надявам се да не стигна до това ниво, всички ми казват , че съм силен , но истината е че аз просто се преструвам , но и не искам да се отказвам да продължавам напред , просто изпитвам през повечето време огромна празнота и липсва на желание за нищо, а го бях превъзмогнал това чувства преди месец , а сега от седмица съм два пъти по-зле. Моля за помощ , не мога да споделя това със психолога си , понеже ме е страх да му казвам , че се чустсвам зле , понеже той ми каза че при положението ми в училише не бива да си позволявам този "лукс " да се чувствам зле. И не искам да го разочаровам , той е добър психолог и говори истината , не е някой, който да изкарва почожителното от всичко за да се чувтсваш горд за нищото , а иска много от теб. Надявам се да ме разберете , може да е малко сложно , ако не разбирате какво имам предвид за нещо , попитайте. Просто моля за помощ да се справя с това ! Благодаря ви предварително !