В дванайсети клас имах много сериозен проблем с това да избера какво да уча, чувствах се ужасно, всички край мен знаеха, само аз не, плачеше ми се, когато срещнех който и да е познат или роднина, той ме питаше какво ще уча и този въпрос ме пронизваше като нож, исках да се изолирам от света, да избягам от всички, дори от най-близките си роднини, за да не ми задават този въпрос. Плачех често, защото се чувствах като нищожество без цел и посока в живота си, не исках да заспивам нощем. Единственото, което ми хрумваше беше филология, от седем годишна много обичах да чета и си мечтаех да стана писателка. Класната ми по български ми каза, че човек трябва да е луд да кандидатства това. Не можех да си се представя като учителка, а заплатата е петстотин лева, но може би като редактор или преводач, но преводачите са малко. Мечтата ми се оказа наивна, а светът е ужасен, мразя капитализма и тази държава, започнах да се ядосвам, че съм българка, а не съм се родила някъде другаде, където на учителите се плаща достатъчно и са уважавани.
Понякога дори мислех за самоубийство, но после си казвах, че дори и да съм черна овца, това съм аз и не си струва. Ако човек е без висше, го считат за получовек, за недоеволюирала маймуна. Не виждах смисъл в живота си, нямах желание за нищо, преди дванайсети клас вярвах в бог, сега вече не вярвам.
Когато разбрах, че са ме приели, плаках, мечтата ми отиде по дяволите поне да бях пробвала, но после си зададох въпроса дали това наистина ми беше мечта, или просто така си бях въобразила. Беше наивна и безперспективна, казват, че филологията е страшно тежка и ще се откажа.
Още плача за наивната си детска мечта, не ми се учи, не ми се мисли, че някой ден ще трябва да издържам родителите си, единствено дете съм, поне да си имах брат или сестра. Искам да кажа на родителите си, че не ми се следва това, но отлагам, защото не искам да си представя какво ще си помислят моите роднини за мен, искам просто да избягам далеч от всички и всичко, но не знам къде, нито как. Нищо не искам, не виждам смисъл, нито цел в живота си, всичко ми изглежда досадно и ужасно, мисля, че дори и мечтата ми ще се окаже нещо ужасно, затова не знам дали още е мечта, не знам какво е, но не мога да се отърва от него. Ако се е случило чудо и някой е прочел всичко това, моля за отговор, какъвто и да е.
Виж целия пост
Понякога дори мислех за самоубийство, но после си казвах, че дори и да съм черна овца, това съм аз и не си струва. Ако човек е без висше, го считат за получовек, за недоеволюирала маймуна. Не виждах смисъл в живота си, нямах желание за нищо, преди дванайсети клас вярвах в бог, сега вече не вярвам.
Когато разбрах, че са ме приели, плаках, мечтата ми отиде по дяволите поне да бях пробвала, но после си зададох въпроса дали това наистина ми беше мечта, или просто така си бях въобразила. Беше наивна и безперспективна, казват, че филологията е страшно тежка и ще се откажа.
Още плача за наивната си детска мечта, не ми се учи, не ми се мисли, че някой ден ще трябва да издържам родителите си, единствено дете съм, поне да си имах брат или сестра. Искам да кажа на родителите си, че не ми се следва това, но отлагам, защото не искам да си представя какво ще си помислят моите роднини за мен, искам просто да избягам далеч от всички и всичко, но не знам къде, нито как. Нищо не искам, не виждам смисъл, нито цел в живота си, всичко ми изглежда досадно и ужасно, мисля, че дори и мечтата ми ще се окаже нещо ужасно, затова не знам дали още е мечта, не знам какво е, но не мога да се отърва от него. Ако се е случило чудо и някой е прочел всичко това, моля за отговор, какъвто и да е.
Само не ми пиши, че ще се самоубиеш, моля те... 
но коментирахме , обсъждахме и така.Мисля че вашето цялото поколение е на едни гневни , недоволни ,неориентирани ,вечно търсещи пътища млади хора/ сигурно ние вашите родители ви направихме такива/ , времето ли е такова не знам трудно се комуникира с вас .Горе главата и както казвам на мой та само мрънкаш и искаш дай всичко от себе си пък ще видим какво ще стане .Извинявам се ако те обиждам с нещо , но ако това ти е утеха повечето са така като теб .