Как се решихте да осиновите дете?

  • 36 419
  • 36
Здравейте, аз съм нова в форума. Аз съм малко под 30 години, нямам сериозна връзка вече от 5 години и след като и 2016 година мина и аз пак съм без половинка, а годините си минават и си задавам хиляди въпроси. Обръщам се основно към осиновителките, който отглеждат сами детето си. Кога разбрахте, че няма смисъл да чакате да се появи мъж в живота ви? Как се решихте да осиновите, на каква възраст започнахте процедурата, колко години чакахте за детенце. Благодаря на всички, който ще прочетат темата и ще пишат!
Виж целия пост
# 1
Здравейте, аз съм нова в форума. Аз съм малко под 30 години, нямам сериозна връзка вече от 5 години и след като и 2016 година мина и аз пак съм без половинка, а годините си минават и си задавам хиляди въпроси. Обръщам се основно към осиновителките, който отглеждат сами детето си. Кога разбрахте, че няма смисъл да чакате да се появи мъж в живота ви? Как се решихте да осиновите, на каква възраст започнахте процедурата, колко години чакахте за детенце. Благодаря на всички, който ще прочетат темата и ще пишат!
Много си млада още за да звучиш така отчаяно... Разбирам да си над 40+ да имаш репродуктивни проблеми,че да си осиновиш дете... Живота е пред теб - радвай му се имам 3 колежки,които се ожениха на по 40 години и родиха на 42...43...  Wink
Но ако все пак си решила, обмислила ли си варианта за твое дете от донор?
Виж целия пост
# 2
Младо момиче, ако искаш да срещнеш половинка, първо си смени името във форума и спри да се самосъжаляваш и да звучиш отчаяно, защото това отблъсква мъжете. Не спирай да търсиш своята половинка, но не се вманячавай на тази тема. Общувай с връстници, запиши се на танци, потърси си среда. Твоят човек е някъде там и те търси също.
За твое сведение аз срещнах съпруга си на 38, омъжих се малко преди да навърша 39, оказа се, че съм закъсняла със зачеването, но направихме инвитро и сега, на 42 родих две прекрасни близначета. Никога не съм си представяла, че ще гледам дете сама, въпреки, че след като направих 35 и нямах никаква сериозна връзка, познати ми предлагаха и вариант да зачена от донор. Ако все пак не бях срещнала съпруга си, щях да предпочета зачеване от донор, защото нищо не може да се сравни с това да усещаш как в теб се заражда живот и той е твоя плът и кръв.
Но ти си много млада, по-скоро потърси причините защо не намираш половинка и работи върху това, ако трябва и с психолог. И спри да се самосъжаляваш и да звучиш безнадеждно, защото така ще отблъснеш дори приятелките си, какво остава за потенциален партньор.
Успех и никаква тъга!
Виж целия пост
# 3
Обмисляла съм и този вариант, за мое биологично дете от донор. Аз работя с деца включително и деца от домове и те са толкова тъжни и те прегръщат с такава любов  Sad За мен не е важно дали аз ще родя детето, искам да дам любов и добро бъдеще на детето си, но все пак се питам дали съм готова за тази важна стъпка?
Виж целия пост
# 4
Нещо не ти пречи да срещнеш половинка, да си родите детенце или две дечица и после да си осиновите. Аз на твое място така бих направила, така го чувствам. Стига и половинката ти да е съгласна. Има и добри момчета, не се отчайвай. Моя съученичка и колежка от университета забременя от своя приятел във втори курс. Момчето се оказа много свестен, веднага й предложи брак, но последва спонтанен аборт. В края на следването се ожениха, родиха си момченце и след това осиновиха момиченце на неговата възраст. Сега си имат две прекрасни деца, вече са големи.
Виж целия пост
# 5
Отчаяна си, а в това състояние може би не мислиш съвсем логично. Отдалечила си се от реалността, а тя е, че си млада и че времето е пред теб. Готова си да чакаш в продължение на години, докато се случи осиновяването, но не допускаш, че за това време може да срещнеш правилния за теб човек и да създадете свое дете. Звучи ли ти логично? Да осиновиш дете е също толкова неясно като възможност и вероятност събитие в бъдещето, колкото е и раждането на собствено дете. Няма защо да се отказваш от второто, нито от първото, впрочем. Помисли си само, че един ден може да си постигнала и двете. Simple Smile Много хубави примери са ти дали писалите преди мен. Повярвай, че има смисъл, никога не спирай да вярваш.

Виж целия пост
# 6
Момиче, малко преди да навърша 38 имах имен ден. Писнало ми беше от компании, реших да го празнувам с нашите, отидох да ги видя и излязохме на пицария. След няма и три седмици ставах на 38. Чувствах се отчаяна, нямах връзка, исках да си имам семейство и деца. Спомням си, че беше неделя. Тъжно ми беше и хич не ми се празнуваше. Излизах по срещи, но не се получаваше. За това си говорихме с нашите. Нищо не съм очаквала да се случи в скоро време. Във вторник за пръв път се срещнах със съпруга ми, бяхме си писали в интернет. Започнахме да излизаме. Поканих го на рождения си ден, връзката се задълбочи. След по-малко от година се оженихме. Това ти го казвам, защото не знаеш какво ти носи утрешният ден. Бях доста отчаяна, а само след два дни срещнах половинката си.
Преди години си представях как идва 20 годишнината от завършването на випуска ни, представях си как отивам, там всички вече са семейни и с деца, а аз не. И на самата 20 годишнина не отидох, знаеш ли защо? Защото бяхме в меден месец, бяхме сключили брак преди няма и три седмици. Та страховете ми се оказаха напълно излишни.
Горе главата и дерзай! Спортувай, грижи се за себе си, поддържай се. И не спирай да се усмихваш.
Виж целия пост
# 7
Здравей Тъжна Луна,
Бях на 36г когато се реших на връзка с мъж, когото познавах от няколко години, но не обичах. Чувствах, че времето ми изтича и реших да послушам тези, които ми казваха, че няма какво толкова да избирам, че уважението е по-важно от любовта. Оказа се, че за въпросния човек жилището ми е по-важно от това да създадем семейство. Разделихме се. (Неотдавна той почина, так че и да се беше случило тогава, към днешна дата пак щях да съм самотна майка.) След година започнах да се интересувам от донорство и инсеминации. Направих три неуспешни и тогава ми откриха здравословен проблем. (Хашимото, тихият убиец). Уверяваха ме, че при инвитро няма как да не стане. Направих един опит. За толкова ми стигнаха парите. И подадох документи за осиновяване. Бях на 39г. Винаги съм знаела, че ще бъда майка, че ако не мога да родя ще осиновя. Знаех точно какво мога да приема и какво не (относно очакванията за дете). За първото чаках две години. Преди делото подновявах регистрацията. Поставих "невъзможни" изисквания за второ дете (никога не съм се представяла само с едно), с идеята да пазя номер. Девет месеца след първото осинових второ дете. Не съм правила откази. Нямам съпруг, имам две прекрасни деца, които са толкова мои, колкото и ако ги бях родила. На 44 съм, децата ми са на 6 и на 2. Тази година ще имам първокласничка! Не знам дали ще срещна човек и за мен. Може пък да не ми е писано да се омъжа. Не е лесно да си самотен родител, но никой не е застрахован от това - съществуват разводи, има смърт... Не съжалявам. Ако бях слушала онези, които ми казваха първо да се омъжа днес нямаше да имам и децата си.
Ако имаш подкрепата на родителите си, първо опитай да родиш свое дете, да преживееш онова, което е отказано на осиновителките. И едва тогава мисли за осиновяване.
Никога не е късно да срещнеш любовта, но за майчинството идва момент, когато вече е късно.
Виж целия пост
# 8
Я да отговоря и аз Simple Smile. Белким дам едно рамо. Simple Smile

Та така - на 44 години, малко преди Коледа, след една полу-вързка, т.е. аз се надявах да се получи нещо, но нищо не излезе, около година и половина пиехме кафе от дъжд на вятър. Не е имало секс, да ми се чуди човек на акъла на какво съм се надявала. Междувременно, с една приятелка се бяхме записали на екскурзия за Нова година до Дубровник. И срещам аз въпросния в нашето прекрасно село, и му разказвам, че ще ходим на екскурзия, и той - нищо. Разменихме най-ледените учтиви думи. И изведнъж ми просветна - тоя е ебати никаквеца, сякаш цялото ми тяло в един миг реши - тръгвам да си осиновя дете. И светът стана прекрасен, светъл и истински. Изкарах най-чудесната Нова година, в Дубровник в стария град на площада посрещнах 2011 с най-спокойното сърце на света. През пролетта и лятото обзаведох един самостоятелен апартамент, скромно, да не си помислите, просто го направих обитаем, събрах за една седмица документите, и през октомври същата година ги подадох в РДСП. Вписаха ме в регистъра на 12.01.2012. През ранната пролет на 2013 получих писмо, че съм определена за кандидат-осиновител, и така. Срещнах любовта, щастието и самия си живот.  Simple Smile. Срещнахме се и се намерихме с моето дете, а тя със своята майка. Моето дете е точно толкова мое и собствено, колкото ако го бях родила.  Simple Smile.

За мен, единственият проблем е финансов, т.е. не че не ми стигат парите, ама друго си е две заплати, друго си е една. Но да съм жива и здрава, и най-важното - детето ми да е здраво.

И както казва една моя близка, много-много близка, "вероятно репродуктивният проблем е все пак някакъв проблем, ама чак пък римски драми и древногръцки трагедии, не виждам защо трябва да си причинява човек."

Та така Simple Smile Hug.


Виж целия пост
# 9
Хайде и за да се включа в темата. Бях на 37 години, когато реших да подам документи за осиновяване. После се чудех защо не съм го направила години по-рано. От малка мечтая да осиновя дете. Ама наистина това ми беше мечтата на живота. След много несполучливи връзки и разочарования, реших, че по-добре да сбъдна мечтата си, пък после - каквото дойде. След точно една година чакане, даже 11 месеца се появи най-прекрасното същество. Никога не съм си мислила, че може да се видим и да не можем да се разделим още от първия миг. А колко много си приличаме по вкусове, по неща, които и двете харесваме, просто и аз да я бях родила нямаше да имаме сигурно толкова общи неща. Животът ми е прекрасен, нядам се нейния също. Трудно е наистина от финансова гледна точка, но не сме се лишили от храна, топлина, дрехи, почивки по няколко пъти в годината и други екстри. На мен лично ми беше все едно дали ще родя от донор, или ще  осиновя, така че дилема не е имало. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш! Пък дано да срещнеш стойностен мъж, с който да постигнеш това, което искаш!
Виж целия пост
# 10
Авторке, аз те съветвам да анализираш много честно и задълбочено пред себе си причините и обстоятелствата, които те карат да мислиш, че няма да създадеш връзка, собствено семейство и дете. Някъде там се крие и поне част от отговора защо нямаш връзка, какво ти пречи да я създадеш. Моят съвет е да потърсиш помощ от психолог, ако трябва. Очевидно е, че имаш ниска самооценка, а това по никакъв начин не ти помага. Поработи върху себе си, върху самочувствието си и прецени какво искаш от живота и как да го постигнеш.
А ако ти е на сърце да осиновиш детенце, нищо не ти пречи да го направиш един ден с половинката ти и да си го гледате наред с ваше/ваши деца. 
Виж целия пост
# 11
Nataka, раздаваш съвети и съдиш чужди решения в тема, към която не си съпричастна. Авторката не е пуснала темата в "Искам бебе" или " Проблемно забременяване", а в "Осиновители и осиновени". И иска мнение, от хора осиновили сами дете. Ако всички ние бяхме чакали принца на бял кон и до днес щяхме да сме сами и без деца. И ние сме искали да създадем семейство по "нормалния начин", но не се е получило. При мен например, защото съм чакала прекалено дълго. Съдба! Всеки взема решенията за живота си и носи отговорността за това. И никой няма право да му казва какво да прави или да не прави. Радвам се за всички, които сте срещнали половинките си и родили децата си. Но много моля, не бъркайте в раните на осиновителите, особено самотните. Всеки има право да изживее живота си, така както намери за добре.
Виж целия пост
# 12
Мама Ру, без да се обиждаш, но пред тъжна луна още има време да намери човекът до себе си, независимо дали после ще имат дете или ще си осиносят. И сам в живота си не е работа.
Виж целия пост
# 13
Съгласна съм, Капитан Морган, но нали и всички ние, които сами сме осиновили дете на възраст около 40-те сме отлагали точно поради тази причина? И сме се надявали година, след година да срещнем човек, с когото да създадем семейство. Докато един ден не сме прогледнали и не сме осъзнали, че времето ни изтича, че мечтата ни за семейство се изплъзва. И единственият ни избор понякога е оставал самотното осиновяване.
На мен също са ми минавали мисли за самотно майчинство в много по-ранна възраст. Тялото и душата ти крещят "време е!", но по някакви причини няма с кого. И отлагаш, отлагаш, докато не стане късно. Все пак, възрастта между 25-35 г е много подходяща за дете. Тогава и силите са повече и психиката е по-стабилна и имунитетът по-здрав. Ако бях се осмелила на нейната възраст баща ми можеше и да доживее да види внуче. Щяха да ми открият заболяването на много по-ранен етап, когато все още щетите не са нанесени и да родя. Майка ми щеше да е 10-15 г по-млада и по-здрава, не че и сега не ми помага, но не е все едно да гледаш дете на 30 и на 45, да се грижиш за внуче на 70 или на 80+. Нека не пропускаме и това.
Безспорен е фактът, че и за майката и за детето е най-добре в картинката да има и баща, читав разбира се.
Познавам жена, интелигентна, образована, която след 20г брак се раздели с мъжа си. Сега кандидатства да осинови сама. На 45+. Разбила е здравето си в опити да роди дете, но пак ще осинови и то сама. Просто бившият й не искаше чуждо. Колкото до това дали ще срещнем партньор някога, дали детето намалява шансовете за това, ами не знам. Познавам две осиновители, които останаха сами на даден етап след осиновяването, а сега имат нови семейства. Та явно детето не е пречка. Може би причината наистина е нещо в нас. Но кой да знае.
Виж целия пост
# 14
Благодаря на всички, който се включиха в темата и ми дадоха примери и съвети. Мама Ру, ти си много права, че и да чакаш подходящия мъж, може и да не го дочакаш. Аз искам вече да помисля реално, а не да се успокоявам че имам време. Мама Ру, много да те радват твоите деца и след години да се радваш и на внуци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия