Кратко описание:
Мъжът твърди, че ме обича страшно много, не може да си представи животът без мен, не е женкар, не е изневерявал. Против тези неща е. Мрази ги, защото се е напатил от стара изгора. Грижи се за мен.
Но: ревнува много, питанки постоянно - къде съм, с кого съм, какво правя. Не обичам да се обяснявам и често има караници по този повод.
Стана така, че се случиха неприятни неща между нас. Скарахме се сериозно, при което той се обиди, но в позиция съм аз да се сърдя, защото изрече тежки думи. Той не ми звъни с дни, най-малкото, което може да направи е да ме попита как съм, но не. И до там.
Какво се очаква от мен сега? Оставена съм отвсякъде, никаква заинтересованост от негова страна. Човек като обича така ли е редно да постъпва? Или аз трябва да се обадя и да направя първата крачка към сдобряването? (Да вмъкна, че не за първи път се нацупва и извърта нещата, че той е наранения.)
Не знам кой е крив и кой прав вече.