Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Христос Воскресе!
Дано сте имали хубави празнични дни!
Очаквах много писано,а всички сте изчезнали.
Тити поздравления за успеха на Ясен!
Бибит успех в начинанието и дано момчето свикне и да е спокоен сам!
Ние прекарахме добре на Водния парк.Децата по/добре от нас,но все пак колкото по/големи стават става по/лесно.Обнадеждавам се за БГ. Ол инклузив беше,но такава трагедия беше храната,че никога няма да повторя.Поради липсата на много опции за храна ядох пица.Аз имам непоносимост към млякото и съответно се сдобих с ужасен обрив на лицето все едно някой ме беше изгорил.ОПрави се,но мина цяла седмица,после пък залепих някакъв вирус от децата и бях без глас няколко дни. Голям тормоз е без глас.
Лекси беше ученик на седмицата  веднага след ваканцията и иимаше да подготви проект и да го представи пред класа.Вярвам,че се е справил отлично,защото много се вълнуваше.Тази седмица идваше в класа им един Лего инвентор да го нарека.Измислил е лего с моторчета и мини двигателчета.Беше донесъл в класа им китове за всички деца.Аз такова лего не съм виждала в действителност по магазините ,нито в леголенд. Аз бях един от родителите които помагахме на децата да направят по 2 проекта.На маса бяха по 2 тима и аз помагах и на двата,като Лекси също беше един от тях.Моите деца се справиха 15 минути преди останалите.Правиха въртележки като от лунапарк,но различни модели.
Великден при нас е все така студен както и през февруари и все повече нямам търпение да дойде лятото. Разпитвам за летни варианти за училище и спорт за децата в БГ.Понеже сме в провинцията и вариантите са доста ограничени,но съм им обещала. Остана ми още един поет ангажимент за другата неделя.Организирам бейбишауър на една приятелка и после почвам да събирам кашони малко по малко.ТОва е от нас.Разпишете се как сте как прекарвате?

Честит Великден! Аз, честно казано, чаках някой да се разпише, та аз след него 😀 ние имахме две седмици лежерна ваканция, не сме пътували, но всеки ден имаше някакви плейдейти, виждам тенденцията Ясен и Андрей  да са популярни в средата си, както и Ясен да създава трайни приятелства; при големия вече е различно. Ходихме и ние малко на аквапарк, междувременно времето се стопли много и не става за висене по площадки, пак и само Андрей се забавлява там. А и последните десетина дни се скъса да духа и се пазим от праха. От вчера са на училище всеки с неговата си програма, малко юруш до Рамадан и после ще се забави темпото.
Това с легото е много интересно. Нашате 4класници искат да ги водят на леголенд, което крайно не одобрявам - цената е твърде висока, а е в учебно време и не виждам основателна причина(два уъркшопа щели да имат, ах). Моите също си играят с лего постоянно, но в момента са на вълна stopmotion и вчера пак правиха филмче за динозавър от лего, който яде всичко.
Абе добре си поспивахме по време на ваканцията 😀

Воистина Воскресе!
Край нямаше тая ваканция. Пък и такова отвратително време хванахме. От 16 дни, в 12 валя без да спира или в комбинация с ураганен вятър. Поне ме слушаха, личи си, че пораснаха и се разбират чудесно.
Голямата се сближи и с едно съседче, което пък е от класа й, но трябваше да укротя топката, защото всеки ден от сутрин до вечер се висеше вкъщи, няма обяд, няма приспиване на малката или вечеря, хранех още едно гърло и нямах грам спокойствие. На 5я ден ми писна и наложих график на игрите им.
Тити, мюзикъли ли използват. Моите и те се побъркаха по клипчетата. Искат канал в YouTube да си правят, отрязах ги. И добре, че профилът, който ползват в Гугъл, е моят, та имам достъп до всичките им клипчета. Изумяват ме колко са изобретателни обаче!
Ние никъде не мръднахме. Имахме проблеми с колата, все по майстори, объркани части и Т.н. и не посмяхме да пътуваме на далеч. Но пък опознахме града и кварталите, както и няколко закрити детски центъра.
Да се надигам и да се стягаме за училише! Йеее, така да се радвам, че свърши ваканцията!

А аз за днес бях решила да се разписвам, без друг преди мен да го е направил.
И при нас от днес свърши Великденската ваканция, стига толкоЗ . Малък Бибитко не ходи на ДГ цели 10 дни и сякаш поотвикна, днес му беше чоглаво, че го оставям там, но мисля, че бързо ще му мине, когато се появят неговите приятелчета.

Немският Великден вкъщи го изкарахме и ни доскуча, тъй като с никого не се уговорихме, все нещо се готвеше, приготвяше - е, следобедно време предприемахме по нещо с децата, но и те невинаги бяха ентусиазирани да ходят тук и там. Големият е станал капризен от година насам относно общите семейни излизания , все трябва да се съобразяваме с неговия кеф...
След Великдена направихме неколкодневно пътуване до Хайделберг, в Южна Германия и много добре ни се отрази на всички тази кратка смяна на обстановката, на децата едно пътуване винаги им се отразява положително, направо "разцъфтяват". Минахме край вилаета на Ася , беше в мислите ми.
Градът Хайделберг е живописен, има къде да се отиде, какво да се види- карахме го лежерно с децата-колкото толкова. ММ имаше служебен ангажимент там, така че той най-малко видя, но аз с децата пообиколих местата, които бях набелязала. И пак остана още нещо- за някой друг път може би , децата искат отново да отидем дотам. Последният ден, съботата, беше чудно време- за финал, заедно с таткото се покатерихме по един каменен път , който ни изведе над стария град и за финал се насладихме на гледката на града отгоре.
В Хайделберг продаваха чудесни козунаци, взехме си един за българския Великден, при нас такива няма- продават понякога някакво подобие, но са бледи и не добре изпечени, тестото е теклаво.

Групите азиатци- туристи(мисля, че бяха китайци), които засичахме там половината от тях ходеха с маски на лицата- знае ли някой защо? В Европа такова чудо няма... от какво толкова се пазят? По документации за Китай, Корея, Япония съм засичала кадри на хора с маски по улиците, обяснявала съм си го с мръсен въздух или страх от вируси(или те самите са болни в този момент), но е толкова масово, че ми е странно.

Тити, кофти с това пясъчно време-има ли някаква закономерност всяка година с пясъчните бури- тоест зачестяват ли в определени сезони? Как се опазвате от праха, с маски по лицата ли сте?

Голям Бибитко не  е открил засега такива клипчета по Ютюб, а и не ми се иска да развие отсега някаква зависимост от компа отсега. Позволявам му половин час на компа, в момента е на вълна да гледа по Ютюб как се секат правилно дървета (още е на дървесна вълнА) и ми е писнало да слушам звука на резачките. Има и позитивни страни от цялата тази страст- взел е книги от библиотеката за дърветата, разучил е основните видове дървета, като и аз( и цялото семейство) съм въведена в това тайнство . Ходим по улиците и се обсъжда кое дърво какво е. В Хайделберг посетихме и Ботаническата градина по тази причина- такова разглеждане падна, че изкарахме близо 3 часа там(а градината не е голяма)- с една кафе-пауза за мен в близкото студенстко заведение към Уни-клиниката.

Калалили, с лактозна непоносимост ли си? АБКМ обикновено се израства в детска възраст...
Намерихте ли си нов дом? Кога смятате да се местите окончателно?

На малък Бибитко забелязах, че му израства зъбче, без да се клати млечния отпред, което ме хвърля в размисли, че ще се наложи сигурно да вадим млечния, което си представям каква травма може да е за детето. Може би ще се изчака да падне млечния, не знам... трябва да се консултираме със зъболекарката. А той, милият, така се радва, че ми излиза зъбче, от толкова време го чака и се радва. Иска да му купя специална кутийка за млечните зъбчета. Засега не коментирам с него какви са опциите за никнещото зъбче отзад да не вземе да се притесни.

Zest, много ангажиращо съседче си имате- добре е, че си поставила някакви ограничения в посещенията му.

Хайде стига толкова засега, поолях се.

Христос Воскресе! Здраве и топлина в семействата!

При нас ФР Великден мина с гастро на Емма, та хич не ми беше скучно. БГ Великдена го отразихме с боядисани яйца и търсене на бияча, докато всички не ги счупим... Та така - нищо интересно, даже по-голямата част бяхме в офиса, помагах на ММ, децата покарй нас.

При нас ваканцията тепърва започва - на 25.04. бабата ще вземе децата за седмица, след това аз ще се занимавам, като измислям тук-там, кратки пътувания. Наблизо има Праисторически парк, Луи е на вълна праистория, та сигурно там ще отидем, дано само времето е ОК. Скапахме се от дъжд...искам слънце.

Калалили, завид за куража за местенето. ММ иска да се преместим покрай морето, което е хубаво, но така съм пуснала корени че много трудно ще ми бъде. Луи той като чу днес за евентуално, бъдещо местене и се разрева. Съответно го мислил цяла сутрин и у.ката му, ми се обади на обяд че не бил добре?!?!?! Бръм, на колата и както очаквах, нашия бил притеснен от този фактор МЕСТЕНЕ, което е само в сферата на евентуалното. Но пуста му чувствителност.

С класа на Емма боядисвахме яйце, добре мина. Догодина ще опитам с естествени багрила, тази година нямах нагласата да се бавя толкова...

Тити, хубаво е че децата се разбират и си играят заедно. При нас също на моменти е много спокойно, или отделно, или двамата заедно си играят и е пълна идилия...ще видим с порастването как ще бъде.

Бибит, хубаво сте направили за почивката. И аз исках да мръднем заедно през ваканцията, която идва, но бабата се включи, така че ние пак ще се отдадем на работа...мрън... 

Зест, такива гостувания не ми се харесват хич. При нас има една повтаряемост в събота, когато Луи е на атлетизъм с негов пирятел и се редуваме, всяка седмица ту Луи е на гости, в къщата на другия, от карането сутрин, до след обед, ту приятеля на Луи идва в къщи, ядат заедно, играят и така до късен след обед. Но се търпи един полу-ден...

Оставям ви засега дами. Пожелавам ви приятна седмица!

Ние тукашният Великден го изкарахме болни всички, българският не го отбелязахме нещо специално.
Иначе този уикенд бяхме малко на гости на свекъра и пробвахме малчо на ски, голям сладур. Харесва ми да се вози на ленатата, харесва му да се спуска бързо, но е много малък и няма баланс още.
Догодина пак ще пробваме, че вече три години не сме карали и определнно ми липсва.

Къти много явно е чувствително момчето ти, дано не се травмира много.

Аз пък в последно време се ентуиазирам за месетене за няколко години докато малчо тръгне на училище, но мм не се навива. Ще ми се някъде на топло без зима за малко.

Бибит много хубаво звучи вашата екскурзия !
Зест добре, че си сложила ред и дисциплина !

Тити ако може да ми пратиш  малко топлинка няма да се разсърдя !

Две в едно, добре звучи със ските- догодина ви виждам как ще се спускате семейно.

При нас за щастие пролетта дойде от седмица насам- температурите вариират между 18-23 градуса и е съвсем друго усещане. Голям Бибитко е във вихъра на щастието, само за къси ръкави ми говори, вчера се беше разголил, макар че не ми беше по вкуса съвсем- хем е добре сам да преценява, хем не искам да се простуди. Вечерта с триста зора го накарах да наметне нещо леко, дългоръкавно. Половината му клас е вече по къси ръкави, явно децата нямат търпение вече за лятото.
Хайде скоро да дойде пролетта и при тези с дългата зима!
Две е едно, къде на топло ти се иска да се местиш?

Ние боядисахме яйца, които украсихме с имената на футболни отбори от първата Бундеслига- нали си имам върли запалянковци от известно време насам (децата имам предвид). Чукането с яйца следователно се получи забавно, защото силните отбори бързо ги изпотрошихме , а най-здравото яйце, което си избра голям Б., се оказа с името на най-слабия отбор, който в края на сезона най-вероятно ще изпадне във втора Бундеслига. Така че този път сръдни нямаше, децата се фокусираха в/у отборите, а не кой ще е с най-якото яйце.
За първи път малък Б. пожела да яде козунак- преди нито големия, нито малкия искаха да го пробват. Сега поне дребосът направи първата крачка, хапна една филия козунак.

Къти, децата се влияят от такива евентуални приказки, приемат всичко насериозно. Преди година , когато говорехме с ММ да търсим къща в района ни, малкият Б. твърдо не желаеше да се местим. Тъй като чат-пат подхващаме наново темата , малкият сякаш посвикна с мисълта на местене. Баткото е съгласен, но да е в нашия квартал, тоест не е готов на драстични промени.
А за почивката заедно- да , хубаво е, но на мен ми се иска да сме с таткото сами за 1-2 дена, ама няма.

Писах преди няколко дни,но не успях да го публикувам.Време за ново не намерих.
Днес ще се пробвам да обобщя
Млечната ми непоносимост я развих на стари години.Преди 10-тина години много се влоших докато разбера от къде ми идва и чак тогава спрях млечните.Като дете не съм я имала.Тогава имах пролетна алергия,която у израстнах в тийн годините,но наскоро четох,че алергиите просто се трансформират в друг вид,та вероятно такъв е и моя случай.
Анджи ми е единственото дете ,което не консумира никакви млечни.Просто от бебе отказва абсолютно всичко млечно.
Тити преди си мислих да пиша като спомена,но някак го пропуснах тогава.Интересно ми стана,че при вас децата ги оценяват по предмети.Ирка спомена същото,но при нас не е така поне при 5/6 годишните.Оценяват ги по способности и репорт картите са въз основа на личните ,цялостни постижения на децата. Примерно има изказва се в пълни изречения,поема отговорности ,приема предизвикателства и подробностите вече относно четенето.Според мен на този етап учител по музика,спорт,арт изобщо не ги познават по именно.Децата са с тях по един 2 часа седмично и през тях минават още 100 деца поне..
Къти и Лекси се разчувства относно местенето и за момента не говорим за това.Даже тайно му направих клип.Един ден ще му е интересно да се види.Сега след като пътувахме и осъзна колко точно е далече и реално разбра,че всъщност няма да посещава същото училище,да вижда приятелите си толкова често колкото сега,рева даже и за близката ни детска площадка.Каза,че не иска по/голяма къща.Показах му какви неща има там където отиваме,но като с всичко просто трябва да му отлежи в главата.Смятам,че това,че ще сме в бг  за цялото лято до някъде ще бъде удобен преход. Ще видим след 2 седмици местим ли се или не окончателно.
Зест 3 деца са си 3 деца.Добре,че си наложила ограничения.Аз каня чат пат дечица,но с моите си стават много.Лекси си прави устата за слийповър ,което за момента няма как да стане в тая малка къща.
Две в едно скиорче си отглеждате браво! Някой мъже са много трудни с местенето.Ние с мм сме пътници по душа.Майка ми от дете ме гледаше как си събирах багажа за 5 мин и винаги бях готова.Баща ми пътуваше много и аз често му правех компания.
При мен и двете ми баби починаха за една седмица и изпаднах в дълбока дупка.Много ама много ми стана тежко за тази която беше майка на майка ми,най вече за това,че не ме дочака да я видя за последно още само 6 седмици. Все едно загубих най/близката ми жена след мама. Децата много се разстроиха с мен.Не успя да види Анджи,беше неочаквано,докато другата ми баба от години беше на легло и някак бях подготвена.
Андрей беше с мен на Църква гледа иконописите на тавана на църквата и като ревна."Не искам мамо ти да ставаш баба" Не искам да отиваш на небето" С Лекси минахме през същото на тази възраст.Момента в който осъзнават,че не сме вечни.

Кала моите съболезнования, жалко че не сте успели да се видите, а е толкова скоро.
Прегръдки и колкото и да е банално времето лекува.
Ние днес бяхме в ИКЕА, освен милионите хора нашето уж болно дете ни разказа играта. То не беше тръшкане, реване и разходки в собствена посока. Хич не е за магазини, но няма как иначе ако искаме да сме заедно като избираме нещо.

Калалили, съжалявам да чуя такива новини. Все пак това са хора, живели дълго и обичани, и има кой да ги помни.

Виж как изглежда основната страница от репорта на малките. Има още малко, като завършва с homeroom teacher notes.


Бибит, азиотските туристи носят маски по същите причини, които си изброила. Доста от тях идват от замърсени силно урбанизирани райони и имат алергии, които на ново място могат да се изострят. Същото е с непознатите и нетипични за тях вируси, и така те предпочитат да носят маски,отколкото да си развалят екскурзията с боледуване или ужасно кихане и сърбеж. Тук само работниците по улиците и градинките носят маски, а много от тях, а и ние понякога, просто увиват шала си през устата и носа. Въпрос на навик. Така или иначе шалът е най-удобния аксесоар тук.
Моят големият ходи за пръв път на палатков лагер от училище, само три дни, но беше много доволен - не че не е ходил по чукари(тук се ходи в северните скалисти краища на полуострова, доста е диво), а защото беше с приятелите си и без родители. Хубаво, ама брат му(Ясен) много тъгува и не го скри(за умиление на приятелките ми). И върна се Деян и взе да се прави на голям и да се държи нафукано и да обижда брат си. А Ясен има представления след 3 дни и репетират много активно и Деян пак иска да помага. Този път нямат нужда от помагачи, Ясен му го каза, учителят пък просто от учтивост му разреши да остава..подозирам, че не толкова му се помага, ами не му се прибира вкъщи(вкъщи няма на кого да се прави на велик 😆) и така сега трябва аз да реша Деян да остава ли на репетициите на Ясен или не. Та, имаме конфликт с неприемливо поведение, което е само намек за тийнейдж, и не мога да реша как да го спра ефективно. За говорене, говоря и давам примери, ама почвам да не съм актуална....

Включвам се само набързо...
Калалили, моите най искрени съболезнования! Като прочетох и това което Андрей ти е казал, много ми стана мъчно... Връщане назад няма, затова само сили да имаш...спомняй си за тях, това остава.
Прегръдки!

Кала, моите съболезнования! Прегръдки.
И аз набързо се включвам. На Кирил му падна 1вото зъбче вчера вечерта. Сложихме го под възглавницата.

Калалили, съжалявам за двойната загуба! Живот ли е да го опишеш....
За децата няма идеален начин да поднесеш такава новина- особено, ако са по-чувствителни и впечатлителни. Хубаво е да се говори с тях по темата по щадящ начин и все пак не е лесно да се преглътне факта, че не сме безсмъртни. Моите деца все още силно ги вълнува тази тема, ако се случи да се засегне по една или друга причина.
Моят баща почина преди много години и когато се прибирам, ходя винаги до гробищата да запаля свещичка, вземах и децата, обаче тази година голям Бибитко ми заяви, че го е страх да ходи там и ще се съобразя с това, не искам да го травмирам.
За млечната алергия- може би ти е известно, но можеш да  си набавяш калций и чрез минерална вода, обогатена с калций. Нали голямото Б. не яде млечни покрай АБКМ, което имаше преди време и за него купуваме такава вода- 1.5 л от нея набавя дневната нужда от калций на възрастен човек. Бибитко вече няма видима реакция при консумация на млечни- поднасям му ги в скрита форма, макар и не често и няма видима реакция, но няма сила , която да го накара да яде млечен продукт. Поне на този етап.

Мелина, честито ви първо паднало зъбче!

Тити, а на Ясен пречи ли му присъствието на брат му на репетициите?  Ако няма проблем с това, може и да оставиш нещата такива, каквито са в момента и е възможно Ясен сам да се откаже, да му доскучее всеки път да е там. По-големите често показват чувство на превъзходство- моята средна сестра беше от този тип. Като малка това не ми харесваше и затова имахме леки конфликти понякога.

Две в едно, твоят дребос е точно във възрастта на "тръшкане, реване и разходки в собствена посока"- не е лесно да си вършиш работата с дете в такава фаза. Не че с моите по-големи момченца е по-лесно обикалянето по магазини- големият е с някакви изблици на самостоятелност и трудно можеш да го вредиш в общите планове. Добре, че поне малкият е по-разбран- но когато беше на 2, именно той мина през бурна инатлива и ревлива фаза.

При нас нищо особено- вчера посетихме една Ботаническа градина в района- така и таткото беше просветен кое дърво какво е , а аз нащраках сума кадри с екзотични цветове.

Калалили, моите съболезнования 

Благодаря за съпричастността!
Децата не ги помнят,но съдейки по моята реакция(когато ми го съобщиха бях с тях) и нямаше как да си скрия.Те се гушкаха в мен и питаха защо защо.Не ме виждат всеки ден в такова състояние. Разяснихме се.Такъв е живота ясно е,но когато човек остави забележителна следа след себе си,боли.
Честито ново зъбче на Кирил! Бели и здрави да ги нареди!
Тити аз виждам,че и при нас дете 2 и дете 3 са лидери.Лекси не бих казала,че следва,но е склонен на компромиси и винаги е заобиколен от много деца.
Ася къде се губиш ти? Как сте?
Ние още нямаме резултат с тая къща и започвам много да се изнервям,защото ако ще се местим сега е момента да записвам децата на училище.Това което видях е ,че там където трябва да живеем,училищата започват учебната година на 1 август и имат и есенна ваканция през окотомври 2 семици. Ние пък сме в БГ до 22 август,защото тук където живеем в момента училищата започват на 23 август новата година и няма есенна ваканция. Не ,че тези 20 дни ще са кой знае каква загуба на тяхната възраст,но ако всичко ще им е ново ми се щеше да започнат от начало. Каквото такова в крайна сметка.
При нас 2 дни вече не е валяло сняг и температурите са около 8/10 градуса та се поразмърдахме на въздух. Лекси имат изпити на таблетите в училище за първи път следващата седмица.Това са такива национални тестове.Нямам идея какви ще са задачите само разбрах,че и те са за време.  Имам среща следващата седмица и с учителката на Андрей да ми каже и той как се справя,макар че аз си му знам способностите. влече си го математиката и не е особено заинтригуван от буквите. Справя се успешно с простата математика до 10 с пръстите,пише по негов си начин,но всичко си се разчита.Самоуко е детето