Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 4

Бибит честит рожден ден ! Много здраве и щастие !
Тити винаги съм се възхищавала колко си активна !
Зест ти си в началото още на вашето "пътуване" . В един от курсовете по последната ми прогама имахме точно дискусия за междукултурни особености при провеждане на бизнес срещи и т.н. но това което ме впечатли беше фазите през, които преминава един емигрант.
На мен мисленето ми е по посока на това че последните 5 години отдадох на това да завърша тук и висше образование и професионална специализация за да получа такава работа, която си мислих че искам и ще ми харесва. Постигнах го но вече не ми харесва толкова много, някак си съвсем други неща са ми важни. Иначе и образованието и работата не са лоши просто моя мироглед се проемни.
Искам работа в която да не трябва да се стои по цял ден пред компютъра, в която да се налага да съм шоу офф по един или друг параграф. Искам нещо, в което има смисъл, нещо което е от полза за обществото. Искам да имам свободно време за къщата, за семейството, за градината. Искам да може да си купим куче и да не се налага да го давам на градина защото сме по цял ден на работа и ни се събират по 12 13 ч извън дома. Парите не са ми от приоритетите, малко повече или по малко не е жизненоважно.
Явно съм в криза на 40 те

 

То това не е криза, а една много позитивна промяна в нагласите след 40те. Осъзнаваш, че не си на този свят, за да те юрка някой постоянно.
Лошото относно ползите е, че обществата навсякъде май само взимат, а не дават 😆 ето аз вече съм наясно с доброволческата работа - правя я, ако ме кефи. И наистина съм доволна. Ако не ме кефи, не се и доближавам - има достатъчно студенти.

ЧРД, Бибит! Пожелавам ти много здраве, щастие и всичко най-хубаво, за което си мечтаеш!
Пере, и при мен е доста с сходно с това, което описваш по отношение на контакта с местните/норвежците/. Наскоро един колега в свободен разговор ненадейно сподели, че сме били "културен шок" за тях, но не пожела да се обоснове. Съдеше по някакво негово виртуално/ / познанство с българка, това е единственото, което разбрах. Така че за мен си остана просто като висящ "шаблон". И ние живеем тук почти 9 год. Не ми липсва особено това, че нямам много близки контакти с местните. Някъде последната година имам приятелка от местните, пак е силно казано, щото не съм споделяла много лични неща с нея. Иначе с някои от местните съм водила доста лични и откровени разговори. Тя предишното и гадже, преди да се омъжи за норв-ц, е бил хърватин и може би затова е по-отворена към др. националности. Но тя живее на остров близо до нашия, и с нея не се виждаме много често.  Иначе децата ги канят по рожд. дни норв. деца от ДГ -от тяхната група и от др.групи/деца, с които ходят на спорт примерно/, както и на техните РД идват почти всички поканени деца/малко са тези, които не идват- и то са или болни или на почивка/. Така че в тази насока не съм чувствала някаква "изолация". По спортовете като присъствам обаче забелязвам как някои майки/и бащи, но аз с бащите по-рядко контактувам по принцип/ си говорят с чужденките, други- почти не. Малко "групички" се получават някой път. Групичка на чужденки-майки и групичка на норв-ки майки. Но те и някои полякини/от чужденките са най-вече полякини при нас/ сами се отделят в групичка и отиват в някое ъгълче да си приказват. Някои поляци тук при нас сякаш сами си го правят-ходят си на "полски" тумби, по РД си канят само полски деца. В градчето/то се води град, ама си е село ако питаш мен/, където живеем сме единствените българи. Иначе имаме контакти с българи, но рядко. Приятелката в нашето градче ми е полякиня/с дете на 5г/. Мин. ноември гледа децата, като бяхме поканени на предколедно музик. събитие с вечеря от 20 до 1 ч през нощта. Това е единствения път когато сме ги оставяли вечер някой да ги гледа и да излезем. Те спяха като излязохме, и оставихме вкл. бейбифон. Бях и казала да звънне по тел. ако има нещо. Всичко беше ок. После не сме им казвали, че ни е нямало и някой ги е гледал. Решихме, че няма нужда да знаят, да не се притеснят. Иначе и с нея не съм споделяла много лични неща. Контакувам и с рускини. С тях имам най-"душевни" контакти от чужденките. Имах добра приятелка от Кавказ, само че тя се разведе с мъжа си/норв./, взе си децата и си замина. Сега се страхува пак да дойде насам, че да не и ги вземе. Иначе като цяло няма голямо текучество при нас на чужденците, но 9 год може би не са и толкова много, въпреки че на мен ми се струват прекалено дълго.
В Бг не бихме се върнали, макар че Бг никога не е напълно изключена като някакъв краен вариант. По скоро имаме желание да се преместим към Франция, но надали ще е в близките 2-3 години. И аз не съм сигурна дали бих започнала всичко отначало. Бихме го направили заради децата-за да имат по-добро образование и бъдеще, иначе на мен навсякъде си ми е добре, навсякъде мога да свикна.

    Бибитче, много, ама мноооого здраве ти пожелавам; много обич, любов, разбиране, уважение и сплотеност; много мили и запомнящи се моменти с любимите хора; една успешна реализация и много удовлетворение от постигнатото! 

Ейй, много мило, че ме споменавате! Да, вчера  наистина помъдрях с още една година, халал да са ми. Освен майка ми, и едната ми сестра с детето си минаха спонтанно(2-3 дена преди това взе решение да намине), така че отпразнувах с близки, което много добре ми подейства.
Голям Б. взел, че разказал в петък на едно съучениче по чин, че съм рожденичка и то излезе от у-щето да ме поздрави лично, когато отидох да го взема от у-ще, много сладурско.

Две в едно, съжалявам за несполуката , най-добре си дай психологическа почивка и се наслади на това, което имаш. Не знам какви са ти намеренията за в бъдеще в тази насока, но може би така бих постъпила на твое място.

Аз съм в Германия от 17 години вече - създадох хубави приятелства по време на следването, но все с чужденки или българки. Не знам защо не успях да се сближа с германки, може би езиково не съм се чувствала на "ниво", със сигурност има вина и в мен. Но с чужденките имам "наши" теми, които ни сближават.
Със съседките ми сега, все германки, също доста се срещахме по едно време, но те се сдушиха помежду си и постепенно намаля контакта. Има го все още, но не е така, както в началото. Сега съм най-близка с една рускиня, покрай децата се запознахме, за съжаление голям Бибитко вече няма желание да играе със сина й, така че се срещаме само двете на кафе.
Голямата ми сестра има силни приятелства с две германки, но тя е живяла с тях на студентски начала и са си много близки все още. Нейният немски беше още от самото начало в Германия на много добро ниво.
Слушах веднъж една състудентка- германка разказваше, че докато правила практика в Лондон как не успяла да се сприятели с англичани, а само с чужденци- явно човек се сближава повече с хора с близък до тях опит, както и нивото на езика също е определящ.

Две в едно- относно професионалната реализация- днешното 40 е новото 30 , не знам дали си го чувала това. Ако ти се учи, направи го. И аз се замислям дали да не сменя професионалната посока, но се чудя дали ще имам успех в ново поприще, дали си заслужава усилието и прочие.

Засега накратко се разписвам, че нямам време.

Бибит, честита да си, много щастлива нова рождена година да те очаква и да имаш незабравими моменти с всичките си мъже

2 в 1, много съжалявам за неуспешния опит. Не знам какво да ти кажа, изпращам ти виртуална прегръдка

Момичета, благодаря за споделеното. Не престава да ми е интересно как другите пречупват сходен опит през призмата на собственото светоусещане.
Аз направих 41 наскоро и също се замислям какво да захвана когато и вторият дребосък поотрасне, не ми се стои в къщи да домакинствам, но искам да си имам и времето с децата и семейството. Това което съм учила                     
/политически науки/, макар и подплатено солидно с две университетски дипломи, е крайно нерелевантно за настоящия етап от живота ми. Съпругът ми ме навива да уча нещо дистанционно, което да ми е интересно и да ми дава чувство за смисленост....Ще го мъдря по-нататък, сега фокусът и енергията ми са изцяло около децата и техните нужди.....

Бибит, на патерици честит рожден ден. бъди много щастлива и усмихната 

аз имам месни приятелки. покрай децата се сприятелихме.
с една рускиня се разбираме, но тя няма никакво време и за приятелство е трудно да се говори. по-скоро за потенциално, което не се разгръща поради липса на време.
иначе от университета нямам, даже и контакт не поддържам. много ясно, че месните студенти имат съвсем различни проблеми и интереси от чужденците.

за професионалното ориентиране и аз се замислям, но след две следвания още едно ще ми дойде много.
аз също искам проф. реализация и да имам време за семейството. в днешно време свободното време струва повече от парите...
мъжът ми следваше до скоро дистанционно и не му оставаше никакво време за нищо. буквално. даже и да се наспи.

скоро гледах един разговор между специалисти за развитието на раб. пазар и един каза, че в днешно време трябва да свикнем с мисълта, че ще трябва в крачка да се преквалифицираме, защото динамиката на пазара е много висока. ако преди е можело с една и съща професия да изкараш целия си проф. живот, то за бъдещето това е немислимо...

Точно това последното обсъждъхме вчера с една италианка по повод 12годишните ни синове - че навремето дори не е било толкова нужно да идеш в университет. А сега на тях им трябват минимум два езика, една добра професия по диплома, поне една проф.квалификация в екстеншън на тази диплома, един различен занаят....и не знам още какво 😀

Доста сте писали...

Бибит, да си жива и здрава, много усмивки ти пожелавам!
Ако ти се прави нещо ново, давай смело напред! Пък каквото сабя покаже.

Калалили, ти подхвана тема, която и мен ме вълнува...В САЩ спорде мен е изцяло извън контрол, но там лобитата са страшни. Тук честно казано не знам точно как е уреден закона, не съм се интересувала. Тук при нас много ни шашнаха атаките, които станаха в последните две години. Тогава си спомням че обяснявахме на Луи какво е станало, и как хората понякога правят лоши неща. Мъчно ми става, като се замисля в какъв свят ще оставим нашите деца да живеем.
При нас Пижо и Пенда, са си Пижо и Пенда - само таткото ги префразира на Пежо и Панда майтап да става.
При нас точно на първи март имаше сняг, направихме малък снежен човек и това беше. Поне видяха сняга децата...

Две в едно, много, много съжалявам. Силни прегръдки и от мен. В професионален план, ММ казва че за него времето е важно. Ако може да си купи време, за това би похарчил парите си. Вечно търчи, не му стига време, градината за него е радост голяма и това се опитвам да правим всеки уикенд, заедно с децата. Много ни доставя удолволствие, но покрай ремонта, още има какво да се желае от градината. Нищо, и другата година има време. Надявам се да намериш баланса между това което правиш и искаш!

Зест, добре дошла. Чувствай се уютно при нас. За наскоро преместили се, звучиш много добре. Дано и занапред да е така.  

Пере, и ти отвори тема на размисъл... Аз имам една истинска приятелка, тя е българка и живее в Румъния. Заедно сме от родилния дом, с два дена разлика...хи,хи,хи. Тя е и кръстница на децата ни. С нея споделям. Тук имам познати, покрай децата разбира се, със съседите се разбирам чудесно, мога да разчитам на тях, даже и да оставя деца при тях. Но да споделям - не. Но затова пък всички са местни. Нямам познати чужденци, не че се намират при нас! Но така ме устройва. Не се опитвам ад завържа непременно приятелства. Всичко в момента се върти около децата. Като порастнат, ще си гукаме двамата с ММ.

Ние изкарахме цяла седмица при свекърите. Добре беше, починах си, не готвех. Смених обстановката. Сега от утре пак на у.ще и се завърта кръга до ваканцията през април...

Иначе нищо ново при нас. Освен че ме боли петата, ама така ме боли че не мога да стъпя, нито да си сивя стъпалото, и куцам. Ужас, и знам че доки ще ми каже НИЩО, дори и да отида на преглед. Та се чудя сега откъде ми дойде това. Прилича ми на засегнат нерв, защото ме боли петата на няколко точки. Ще чакам съседа ми да ми направи шиатцу, дано има ефект.

Приятна неделя на всички ви!!!!

Аз пак накратко- Къти, и аз имах силна болка в петата последните месеци, предположих, че е шип, така и се оказа след рентгена. Направих си специални стелки, които са меки, все едно си с въздушна възглавница и оплакванията изчезнаха засега. Много ефикасна мярка. Провери да не е шип.

Честит рожден ден Бибит! Много здраве,радост и благополучие!
Пере на въпроса ти и аз съм в тази графа.Не ме привлича непременно някой защото е Българин,но с чужденците се чувствам по–добре,макар че имам 2 незаменими приятелки американки.Като цяло американците са доста отворени и дружелюбни.В крайна сметка страната е страна на емигранти,но все пак тези които са тук вече 3/4 покуление са си местни за мен особено и когато не говорят друг език. Това най-много ще ми липсва като се преместим.Аз лесно се сприятелявам ,но определено и ми тежи да се отдалечавам от хора които са ми станали близки. Тук където сме в момента преобладават Поляци,дори полския е третия език който е най/разпространен и в библиотеките има стори тайм и на полски, на шофьорските изпити ти предлагат листовки и на полски.Има доста украинци и руснаци,българите също не са малко. Не сме само българите да се чувстваме по този начин обаче като повечет споделят тук.Аз учих в началото като дойдохме и в класа ми имаше всякакви.Азиатците въпреки,че бяха най/различни(корейци,китайци филипинци) си се деляха от останалите... На площадките е същото. С детегледачки и аз не се заговарям. Дори избягвам и баби и дядовци които гледат внуци.90% не говорят английски ,на мен не ми се напряга да говоря на руски,макар че веднъж доста се наложи да си поразмърдам мозъка когато стана инцидент се оказах единствената разбираща наоколо какво говори една баба...
При нас нищо ново няма.Получих резултатите от втория триместър на Лекси.Справил се е отлично гледам с тестовете. Още претегляме плюсове и минуси на местенето.Гледаме къщи и възможности за работа за мен,училища за децата...ТРябва да се приключили одисеята преди да заминем за БГ ,че се връщаме директно за новата учебна година,даже може би ще пропуснем ден два от началото.  

Калалили, днес имате рожденичка ! Пожелавам на Анджи да е здравичка, веселичка и игрива ! Едно безгрижно детство и много детски радости!

Браво на Лекси, нека все така леко да върви в у-щето!

Голям Бибитко бе измежду децата, които учителката избра да участва в математически конкурс- той се провежда масово в Германия, немалко деца от класа участват. Такааа... Предварителна подготовка нямат, дават им няколко листа да се поупражняват у дома. Бибитко уж беше решил да участва, но той е доста притеснителен и по принцип не желае да участва в разни инициативи. За това състезание се надявах да не се откаже, тъй като математиката му върви, силен е в областта. Предният ден седна у нас да прегледа част от задачите, на трудните се запъна и рече: "Не, няма да участвам!" . Обясних му, че не е нужно всичко да реши, опитах се да му отнема от натиска за успех, който се очаква на такива мероприятия, но не , детето рече и отсече, аз пък останах разочарована, че липсата на самочувствие го спира. С баща му вечерта си имаха разговор по темата на 4 очи и не знам как  го подхвана по мъжки, но го накара да размисли и детето ми заяви, че са имали таен разговор с баща си и искал на другия ден да ме изненада дали ще участва или не. Повече не го подговорих, беше ми интересно какво ще реши на следващия ден. Е, взел е участие и след това беше горд със себе си, прояви характер и се престраши.
Ще си имаме проблем с тази негова нерешителност, дано като поотрасне да се промени позитивно.
Ето, есента се планува пътуване за 3 дена с класа, но той категорично отказа да се включи в (цитирам) "тази страхотия". Учителката си го знае- каза ми, че може и да не участва, но трябва да посещава часовете в друг клас през това време, Бибитко го урежда този вариант.

По темата за местните мога да отбележа, че по-възрастните ни съседки са много общителни, приемат ни  радушно, все ме спират да си дърдорят с мен, споделят, разказват- вярно е, че разполагат с повече свободно време, но явно сме им спечелили доверието и имат желание да общуват с мен/ с нас. Приятелства поради възрастовата разлика трудно биха се създали, но поне за добрите междусъседски взаимотношения е от значение.

Къти, кога да имаш време за създаване на приятелства- работиш, отделно деца, семейство, други ангажименти... просто няма време.

Благодаря за поздравите И хубавите пожелания Бибит! Беше скромно в къщи на деня с още 2 приятелки и техните 4 деца.Анджи е свикнала много с тях.Тя много се радваше на тортата и отдавна тренира песничката и духането. Момчетата я научиха да показва на колко годинки е. На следващия ден се разходихме да гледаме къщи и си харесахме една.Ще видим дали ще приемат офертата ни.
Бибит,браво за участието и смелостта! Майките помагаме,но понякога и мъжката дума е много важна за момчетата. Предполагам и тм се чувства горд,че е успял да му вдъхне кураж.

И аз си имам един, дето утре ще се престраши да се бори, но за първите места в плуването. Досега винаги е смятал, че просто трябва да отстъпва на тези, дето изглеждат или твърдят, че са по-добри! Състезанието няма никаква стойност, освен за самочувствието му, но аз търпеливо се надявам на чудеса 😆 

Тити, успех на твоето момче! Отстъпването е пример за добро възпитание - като поотраснат, се научават и как да се бутат с лактите.   Успех на детето, важното е участието- да се упражнява да участва, а защо не и да побеждава.

Калалили, аз си падам по скромните рождени дни с по-малко деца, празнува се без голям стрес и галимация(не знам дали си я чувала тази дума )!
И да, имаш усет- ММ наистина се почувства горд, че успя да уговори сина си да участва в конкурса, сподели ми го. Мъжката дума с порастването на момчетата ще играе все по-съществена роля в изграждането им на личности.
А в класа на Бибитко от тази година си водят един вид книга- училищен дневник, в който освен че записват какви са домашните, пишат какви цели имат за седмицата, а в петък какво им харесало през учебната седмица. При последното той е написал, че най-много му е харесал конкурса по математика.

Сега с големия Б. упражняваме оставане вкъщи сам за малко. През уикенда е по-трудно за изпълнение, но през седмицата започнахме с кратък престой, за да свиква да остава сам . Той е много вкопчен в мен, иска ми се да става по-самостоятелен вече, ама все с побутване и мотивиране става.

Kaлалили, забравих- успех с намирането на нов дом! Как възприемат децата идеята за местенето- особено Лекси, като по-голям?
Голям Б. например не иска и да чува за местене от квартала, камо ли за друг град.