Здравейте!Искам да попитам относно дъщеря ми,която е на 4.8г. Първо да я опиша като много будно и чувствително дете,обича да си измисля и е леко фантазьорка.Умна е,задава много въпроси,видна манипулаторка.Умее сама да се заиграва,рисува,но като се разгневи става страшно,хвърля,крещи,буйно и всеотдайно.Като се кротне и осъзнае се извинява и осъзнава ситуацията.Днес малко ме притесни(защото беше крайно убедителна),рисува си ,аз съм до нея,поглежда към леглото и казва-стори ми се че видях човек.Мина малко време,стори ми се татко(вметвам само,че го обожава,семейство сме,нямаме раздори и нещо обременяващо).След малко я питам-какво има на леглото,тя се смее и казва-ами нищо,възглавници ,завивки.Пита се в задачата -как да си обясня подобно поведение и къде е границата между реалността и фантазията.Досега подобен сюжет не ми е съчинявала.Не вярвам,че тежкия грип който кара и се е отразил и това бездействие цяла седмица,но си се притесних,не за друго,а каква да ни е реакцията в този случай.Лошото е ,че помни като слон и това може да и е оръжие за манипулация.Ще се радвам за насоки!
Виж целия пост
Как да реагирам на тази ситуация?
- Публикувана: 26 ян. 2017, 14:35 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2017, 14:23 ч.
# 1
8 фев. 2017, 14:23 ч.
Здравейте,
Децата имат фантазния свят, в който да избягат, винаги когато са заплашени от нещо,защото а уязвими - зависят от решенията на някой възрастен човек. Така и трябва да бъде, защото ние възрастните носим отговорността за децата. С други думи фантазиите помагат на децата да преработят страшните неща от действителността.
Маркера за притеснение, е когато самото дете не може да отличи реалният от фантазния свят. От това, което описвате, според мен повод за притеснение няма. Щом се смее, явно е въпрос на шега,тоест много добре отличава реалността от фантазията.
Явно дъщеря ви е във възможност да се вдълбочава,включително и във фантазиите, което обикновено на по зряла възраст, ако го запази и се научи да го ползва е добра основа да избере и да стане добра в различни творчески професии.
Даниела Тахирова - психодрама терапевт
Виж целия пост
Децата имат фантазния свят, в който да избягат, винаги когато са заплашени от нещо,защото а уязвими - зависят от решенията на някой възрастен човек. Така и трябва да бъде, защото ние възрастните носим отговорността за децата. С други думи фантазиите помагат на децата да преработят страшните неща от действителността.
Маркера за притеснение, е когато самото дете не може да отличи реалният от фантазния свят. От това, което описвате, според мен повод за притеснение няма. Щом се смее, явно е въпрос на шега,тоест много добре отличава реалността от фантазията.
Явно дъщеря ви е във възможност да се вдълбочава,включително и във фантазиите, което обикновено на по зряла възраст, ако го запази и се научи да го ползва е добра основа да избере и да стане добра в различни творчески професии.
Даниела Тахирова - психодрама терапевт
Препоръчани теми