Иморена психически и физически

Здравейте! Радвам се,че попаднах тук и ,че мога да споделя какво ми тежи.Имам чувството ,че съм просто предразположена към депресивни или по точно подтиснати състояния,а може би е защото живота ме е сблъсквал с такива събития каращи ме да се чувствам така.Бито и подигравано , в  училище дете, майка с разбити нерви и постоянно лошо,почти всяка седмица скандали между баба ми и майка ми, с много грозни писма, зле финансово и т.н.Чак в 10 клас вече имах приятели и бяха спря ли подигравките ,и тогава завързах приятелство,което завърши със скандали и аз самата не разбрах какво стана,но за мен беше голям шок.Цикъла ми спря за три месеца,косата ми капеше.След този шок се запознах с бившия си ,който така ме е подтискал,но аз толкова вкопчена, в идеята да бъда обичана не го виждах. Накрая ме заряза ,като ме обиждаше толкова жестоко,че повече ме болеше от думите, а не че се разделяме.След това се запознах със съпруга ми. В него намерих едно огромно щастие,хубав,мил, една музика слушаме, еднакви интереси,моя най добър приятел. Така щастлива се чувствах и чувствам с него,свободна и влюбена.Не исках да отида у дома,само като наближавах и се чувствах адски подтисната и много зле,сякаш осъзнах как с години съм била много подтискана.През 2014 отиваме на морето да работим и на края на сезона моята шефка не ми плаща парите за сезона.Яки скандали ,як шок и яко безпаричие,като се върнахме в града ни.През това време водих дело срещу бивш шев за хулиганство,позволи си да удари мен и колежка.Мале ,толкова много ми дойде,че 2015 ,като се започнаха едни ПА беше ужас.Имам чувството,че през ада минах.Но четейки за тях аз сама успях да си помогна и дори сама спрях АД-то. Минахме доста труден период, аз не бях в състояние да работя и вътрешно не можех да си простя,че така се сринах.След това имахме яка криза в отношенията с мъжа ми,тогава все още гадже.Той искаше да се разделим, аз бях просто съсипана,не исках да го загубя.Обвинявах себе си. Имаше една жена,която уж за работа ,но постоянно го търсеше.Аз допускам,че са имали връзка.После започнах работа,която беше адски тежка и с адски много интриги.Тогава беше тръгнало вече всичко между нас и той ми предложи.2016 март  се оженихме,а на работата колежките не спряха да зло беят,защото исках три дни да почивам,а там се почиваше 1.Не издържах и август напуснах.Зет ми блъсна човек, е оказа се ,че е ром метнал се,но ужаса не беше малък.След това майка ми си откри бучка и пак яко стрес.След това нова работа и аз забременях,хоп тежка бременност,хоп изгониха ме.На 01.01 загубих бебето. Сега ММ е с проблеми с бъбреците и адски съм , в напрежение и чакаме утре да иде пак на изследвания.НЕ мога,много ми дойде.Хем ме яд и се казвам,че и по лошо има,хем се чувствам уморена.От стрес мускулите са ми камък.След аборта не можех да стана от схващане.Комплексирах се,чувствам се много изморена психически и физически.Ето сега пиша и се тревожа да не съм ,като лигла,а вярвайте това не е пълния набор от стресови моменти.Подробна съм,за което съжалявам,но исках максимално да добиете представа.След аборта и секс не мога да правя.Моля Ви,дайте съвет как да изляза от тази дупка.Искам да уточня,че не съм в депресия или поне колкото стигат моите разбирания.Ставам,чистя,смея се с хората,дори се възхищават,как лесно и загубата преживях,усмихната съм,но душата крещи.Искам да се отърся от стреса.Моля ви ,дайте ми съвет! Имам ли повод за драма ? И ако имам,как да се върна към нормалното си отпочинало и свежо състояние?Надявам се не съм ви отегчила.