Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - ТЕМА 6

Здравейте на всички!
Изчетох всичките коментари на тази тема и реших и аз да се присъединя. Не съм станала още майка, имам седем месеца до тогава. Нямам брак, живеех с човек, който е 20 години по - голям от мен, сега е на 49. Той няма деца, нито е бил изобщо някога женен. Голяма любов, година и половина. Заради него се преместих в жилището му в София и започнах работа там. Няма да се впускам в подробности, смятах, че това е мъжа на живота ми. Бременността си беше обсъдена от нас, говорихме и заедно решихме да си имаме детенце. Не сме се разделяли заради пари,изневери...дори не се карахме. Единственото, което ни раздели, е че не успях да вникна в семейството му и да стана част от тези хора. И как да стане, бях задължена да им говоря на Вие...Много пъти съм споделяла това с него, вечно имах чувството, че нито сестра му, нито майка му ме харесват. Не сме се карали, но фалшивата фамилиарност и преструвки просто си личаха. В крайна сметка, темата стана повод за първата ни голяма караница с него. Взаимно решихме да прекратим опитите за бебе, а на две от сбирките със семейството му, временно да не присъствам (вечери в ресторант). Точно два пъти не отидох, и моментално дойдоха сръдните от страна на майката и сестрата, както и оплюването срещу мен. Оказа се обаче, един прекрасен ден, осъзнах, че макар и да се пазехме, редовния ми месечен цикъл не дойде...бях бременна в 6 г.с. след преглед при гинеколог. Аз разбира се много се зарадвах, както и семейството ми, но моя възлюбен като чу, изпадна в луд шок и дива ярост, почна да хленчи как това било грешка и т.н. Да съм правела аборт, и да сме продължели отношения. Изобщо не се съгласих. Поставих му ултиматум - или ставаме семейство и си гледаме заедно детето, или приключваме до тук, дадох му ден за размисъл. Избра да си ходя, лично беше приготвил нещата ми, куфара ми, и дори лично ми ги свали до входната врата пред блока. Преместих се на квартира, като до последно се надявах да размисли. Цял месец го молих, плаках, карахме се, какво ли не. До вчера. Вчера имах рожден ден, освен живота ми, реши и това да провали. Каза ми доста грозни неща. Нямало повече да се съберем, не желаел да има нищо общо с детето, дори нямало да го вижда, техните вече са станали баба и дядо, нямало нужда да стават пак, а и лично го посъветвали, че няма смисъл да се събира с мен, раздялата ни не била фатална. Щял ужким да го припознае и да плаща издръжка, но само толкова. Баща оставал на хартия. Признавам си, след тези думи, така ми се доплака, едвам се сдържах. Теглих му една, станах и си тръгнах. Вкъщи разбира се, почти цялата вечер плаках. Ще си го родя детенцето, имам и кой да ми помага...защо обаче толкова бездушни същества имат привилегията да направят дете, без да го заслужават. Просто исках да споделя, благодаря на всички, които са отделили време да прочетат историята ми.

Кажи ми сега как ти се чете не теб името  не мога да открия...какво значи???