На ръба...на психологическия срив

  • 2 767
  • 1
Или когато той вече е факт. Когато са ти "потънали гемиите", когато си "изгубил почва под краката си", когато душевното спокойствие го няма, когато не намираш  в себе си желание за борба, уморен си......как се преодолява това ?
Намираш в какво да вярваш, за какво да се бориш, нови занимания, хоби..но когато не искаш, нямаш сили за всичко това ? Когато искаш миналото да се върне, а знаеш, че това няма да се случи. Когато знаеш, че това е само период от живота, защото вече си преживял много и много си преодолял, но сега вече не намираш мотивация в себе си....и нищо, нищо не е в състояние да те измъкне от дупката, в която си.....защото тя - дупката вече е в душата ти, голяма,черна бездна...къде е спасението ? Разговори с приятели - да, но не можеш да ги тровиш всеки ден. В лекарства - категорично не. Алкохол - не. Всъщност, когато казваш на всичко не - на добрите варианти също, трябва ли да се оставиш на мъката, на безпомощността, на сълзите и да чакаш това да отмине, да се спасиш или да те спасят, някой, някак, нещо .......и същевременно да се измъчваш, че оставяйки се на течението, ти губиш още повече, потъваш още повече.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Както и сама сте установили, не може човек да е в постоянна борба и търсене, защото това коства много ресурс, който не е бездънен. Винаги има точка на лимит на силите, възможностите, изходите, гледните точки.  Решението за мен в такива ситуации е да си позволите и  да си дадете "тайм аут", което за различните личности означава различно нещо.
След това е хубаво да потърсите отговор на въпроса защо, какви са причините и вътрешните ви основания, които водят до това да позволите пълно изчерпване и разграбване на душата ви? Какви са начините за "самозащита"?
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия