Намираш в какво да вярваш, за какво да се бориш, нови занимания, хоби..но когато не искаш, нямаш сили за всичко това ? Когато искаш миналото да се върне, а знаеш, че това няма да се случи. Когато знаеш, че това е само период от живота, защото вече си преживял много и много си преодолял, но сега вече не намираш мотивация в себе си....и нищо, нищо не е в състояние да те измъкне от дупката, в която си.....защото тя - дупката вече е в душата ти, голяма,черна бездна...къде е спасението ? Разговори с приятели - да, но не можеш да ги тровиш всеки ден. В лекарства - категорично не. Алкохол - не. Всъщност, когато казваш на всичко не - на добрите варианти също, трябва ли да се оставиш на мъката, на безпомощността, на сълзите и да чакаш това да отмине, да се спасиш или да те спасят, някой, някак, нещо .......и същевременно да се измъчваш, че оставяйки се на течението, ти губиш още повече, потъваш още повече.