Познай коя е книгата - 15

Да, това е верният отговор. Трой ред е, Ники

Ето загадка:

Но „госпожата“ веднага я пресече, понеже намираше, че песента недотам подобава за ден като тоя.

— По-скоро ни изпей нещо от Беранже.

Тогава Роза се поколеба за миг, избра и запя с похабения си глас песента за „Бабата“.

    Веднъж на именния си ден

    баба изпи два пръста чисто вино

    и ни каза, като клатеше глава:

    „Колко любовници съм имала аз някога!

    Колко ми е жал

    за пълните ръце,

    за хубавите ми крака

    и за отлетялото време!“

И хорът на жените, ръководен от самата „госпожа“, поде:

    Колко ми е жал

    за пълните ръце,

    за хубавите ми крака

    и за отлетялото време!

— Бива си я — заяви Риве, завладян от ритъма на песента.

Веднага след това Роза продължи:

    Че как, майко, не сте ли била примерна?

    — Не, да ви кажа право! И още на петнадесет години

    научих да си служа със съблазните си

    и нощем никога не спях.

Книгата е Домът Телие, а авторът е Ги дю Мопасан.

Позна, ти си 

Нали не е късно да пусна новата загадка

 — Девойче, нека ви почерпя една бира.

Млад мъж с подпухнало зле избръснато лице гледаше Женя с малките си лъскави очички. Миришеше на тютюн и алкохолни пари и Женя едва се сдържа да не му обърне гръб. Тя седеше в бар, където бе влязла по пътя си от един магазин към друг.

— Благодаря, няма нужда — отговори учтиво.

— Що пък да няма нужда? — учуди се подпухналият. — Хайде да пийнем заедно, да се запознаем.

— Не обичам бира.

— А какво обичате? Водка, вино, коняк?

— Аз изобщо не пия.

Подпухналият присви очи, поотдръпна се и я изгледа презрително.

— Значи си била малолетна! А защо се мъкнеш тук тогава?

Женя грабна от масата чантичката си и торбичките с покупки и изскочи на улицата. Всичко върви съвсем различно от това, което си бе представяла! Къде е той, този щастлив живот на възрастните? Къде са прекрасните принцове, младите умни и красиви мъже, които ще започнат да й обръщат внимание веднага щом тя се освободи от бащиния контрол и си купи модерни скъпи дрехи? Къде е всичко онова, което й обещаваха романите и филмите? Никой не й обръща внимание, а с нея се опитват да се запознаят само отрепки като тая небръсната муцуна.

Докато вървеше по улицата, Женя се опитваше да се види в стъклото на всяка витрина. Стройна, с дълга черна коса, свободно падаща върху гърба й, с ярки, големи очи, облечена с къса кожена пола, която откриваше красиви крака, и изопната блузка от модерен плат, с широка златна гривна на ръката и дебела златна верижка на шията, тя се виждаше като въплъщение на собствената си мечта. Денят започна прекрасно — тя се събуди още призори с усещането за пълна и неограничавана от никого свобода, започна с радост да гради планове, да обмисля в кои магазини ще отиде, какви дрехи ще купува, къде ще обядва после. И в тези планове неизменно се мяркаше или Игор Лесников, когото тя ще срещне случайно на улицата, или някой друг не по-малко красив и умен мъж, който непременно ще поиска да се запознае с нея и да я изпрати до вкъщи.

ха! Това не е ли Александра Маринина? "Когато боговете се смеят"?

п.п. интересни кримки пише Маринина (чела съм няколко от серията с Анастасия Каменская)

Еееей, какво е станало с тая тема Я бързо някой да пусне загадка 

слушам и изпълнявам!
само за да потръгне темата

 

В една тема имаше спор дали само в България има израз "Преклонена главица сабя не я сече".

Спомних си, че съм чела басня със същата идея, но грешно я приписах на Лафонтен.
Подсказката е: не е Лафонтен

https://chitanka.info/text/3948-pouchitelna-istorija-za-tri-papagala


признавам, авторът ми беше непознат.

Мислех, че времето го е изцелило, но явно съм се заблуждавала; то просто му бе позволило да скрие и запечата преживяното във вътрешна кутия с простичък надпис - "Аз и той".
     Мълчаливо изчакахме приливът да се надигне и докато разтривах натъртения си лакът, се зарекох никога повече да не споменавам името му. За мен той беше мъртъв и отново изчезна от живота ни, обратно в полето на удобната ни амнезия, и си остана там до странната нощ през декември, когато неочаквано се завърна, а някой ненадейно изрече името му. Но този някой не бяхме ние.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххх

    След месец А се събуди в шест часа сутринта както обикновено и все пак точно тази сутрин очите му не се събудиха. Погледнах през прозореца на терасата си и го видях да се препъва по моравата като пиян. Хукнах надолу по стълбите, излязох навън, на свежия утринен въздух, и го хванах, докато той стоеше на колене и опипваше тревата, за да се ориентира.
- Какво става, А? Какво се е случило?
- Не виждам нищо. Ослепял съм.
 

На никой нищо ли не му говори

     - Първото нещо, което трябва да намерим - подчерта господин Голан, - е причина да живеем. - И погледна към цветните хапченца, дето се търкаляха в дланта му. Глътна ги бързо и се разсмя.
     - Добре - съгласих се и също се засмях, макар че след години един психолог щеше да определи болката в стомаха ми като нерви.
     После господин Голан отвори книгата, която винаги носеше със себе си, и каза:
     - Понеже, ако нямаме причина, защо изобщо да си правим труда на живеем? Съществуванието има нужда от цел: да умееш да понасяш болката на живота с достойнство, да има причина да продължим напред. Смисълът трябва да навлезе в сърцата ни, а не в главите. Трябва да разберем причината за  страданието си.
     Погледнах към старите му ръце, сухи като страниците, които обръщаше. Не гледаше към мен, а към тавана, сякаш идеалите му вече бяха устремени само към небето. Не бях в състояние да измисля отговор и се почувствах задължена да остана безмълвна, притисната от мисли, прекалено трудни за разбиране. Скоро обаче ме засърбя кракът - едно малко засегнато от псориазис късче кожа, спотаило се под чорапа ми, се възпаляваше, набъбваше и трябваше да го почеша - отначало бавно, но с енергия и сила, които разкъсаха магичния воал, обгърнал стаята.
     Господин Голан погледна към мен леко обръкан.
     - Докъде бях стигнал? - попита.
    За миг се поколебах.
     - До страданието - отвърнах тихо.

хм ... този г-н Голан не е ли персонаж от "Когато Господ Беше Заек"?

Точно, да, допадна ли ти книгата, аз я довършвам, но съм със смесени чувства, не съм убедена, че ми харесва ... твърде ми е ... груба, разхвърляна, неясна ...