Не е дисциплиниран, говори в час, пречи на работата.
Има пропуски с домашните.
Сега в пети клас тръгнаха надолу нещата.
Дали не се притеснявам повече от нужното за ученето?
Сприятели се с деца, които също не са от най-ученолюбивите.
Успехът му е под средния за класа. Може би сред момчетата е на средното ниво.
Аз искам повече, а той явно не може. Не може ли, не иска ли? Много му помагах по единия предмет, там е на средното ниво някъде, но с много помощ.
Аз ли съм много амбициозна? Всеки ден, в който заговорим за училището, се стига до пререкание. Прекалено много ли задълбаваме в ученето ние, родителите?
Нямаме баби и дядовци, които да помагат. Взимат го у тях и там бездейства, гледа телевизия и сърфира. Това по-скоро ми пречи. Ходя на работа, имам и по-малко дете, много ми идва по часове на ден да му помагам и с уроците. Май съм го поизпуснала...
Изобщо вие как се справяте?