Болезнена патологична ревност.

  • 8 449
  • 22
Здравейте,аз съм момче на 24 от 2г. и няколко месеца имам сериозна приятелка,която много обичам.
В началото на връзката нямахме проблеми виждахме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и повече.
След около година от запознанството ни аз започнах да я ревнувам много тя се премести да живее при мен.
Ходеше на работа,но аз я ревнувах.Доста страх ме беше да не се запознае с някой и да не би да ме напусне.. След много караници тя в момента е безработна,защото я ревнувам булквално от всичко.Навсякъде ходим  двамата заедно. Много я ревнувам от бившите й приятели тя не поддържа връзка с тях, но аз я ревнувам от миналото и и не ми дава мира това. Всеки ден мисля за това,всеки ден се боя да не я загубя. Ревнувам я дори и от прегръдка от баща й. Много ми е тежко вече,не ми е никак лесно искам да спра тази ревност искам да живея и аз спокойно не искам да я ревнувам толкова много и не искам да продължаваме да живеем така. Почти всеки ден се караме заради ревностите ми. Искам да живея и аз нормално като другите. Моля Ви да ми помогнете да ми кажете  някоя добра психоложка за моя случай патологична ревност... от София съм мога да отделям до 30лв. на сеанс.
Виж целия пост
# 1
...Моля Ви да ми помогнете да ми кажете  някоя добра психоложка...
Да е жена, не мъж, за да не ревнуваш ли  Joy
Извинявам се, не се сдържах.

Прегледай тази тема. Успех!
Виж целия пост
# 2
Ще я изгубиш! Стегни се! Такъв един като теб навремето не го издържах и един месец.
Виж целия пост
# 3
Това момиче е за медал, че те е изтърпяло досега.
Виж целия пост
# 4
Вземи се в ръце,по този начин нито едно момиче няма да задържиш около себе си.Не се ли усещаш, че и налагаш психически тормоз,нали я обичаш защо и го причиняваш.
Виж целия пост
# 5
Само да вметна, че съвети като "Вземи се в ръце" и пр. не вършат работа. Човекът е за специалист. Сам си го е написал.
Тук не говорим, че преглежда фейсбуци и пр., а - сами виждате, ревнува я дори от баща й (!!).
Мисля, че темата не е за този раздел....., а за професионална помощ.
Виж целия пост
# 6
Трябва да си вдигнеш самочувствието сам, става чрез спорт и хобита, на които си отделно от гаджето.
Ревността от баща и си мисля, че е нормална. Много си млад и хормоните ти бушуват. След около 10 години ще се успокоиш. Ти семейство нямаш ли? Тази ревност е типична за деца с разведени родители или такива без стабилни семейства.
Виж целия пост
# 7
Наистина е за специалист, макар да не съм сигурна дали и той ще помогне.
Лично аз съм дъщеря на такъв човек.
Не искам да си спомням за психическия тормоз, който ми е нанесъл този човек, както и на майка ми/но тя си го е избрала/, докато аз - не!  Днес съжалява, че не се била развела.
И как това ми е попречило в живота, и още лижа рани.
Човеко - лекувай се, ако не можеш да се излекуваш, остави жената намира, и не създавай деца - поне не дъщери!

Виж целия пост
# 8
Преди да се лекува, да си повиши самооценката.
Ревността е тотална липса на себеуважение.'От там и този страх и желание за контрол.
Какво толкова бе харесваш в себе си, че те избива на такъв тормоз?
Хубаво е, че го осъзнаваш и ти желая сила, за да вземеш мерки!
Виж целия пост
# 9
Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен
Виж целия пост
# 10
Добре, защо пишеш тук?
Наистина имаш нужда от професионална помощ- обърни се към лекар, има много специалисти вече/
Виж целия пост
# 11
Още веднъж ще повторя и ще се обърна към админите, отново: темата НЕ е за семейни отношения, момчето си признава, че "взимане в ръце" и прочие глупости не са за него.
Трябва му много сериозен специалист. Който не е нюхнал това от първия му пост, нека прочете последния му (дълъг) пост.

Това е най-големият форум в България, най-посещаваният, и е напълно естествено точно тук да намери помощ. Само че не в този раздел.
Само като си помисля в платения раздел психолози/психиатри ли там какво беше, колко специалисти си плащат за да консултират......... мамма миа, мамма миа!  Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Вижда се ,че си интелигентно и грамотно момче и осъзнаваш,че имаш проблем и че искаш да го решиш.Моят съвет е да се обърнеш първо към психиатър ,защото на теб проблемът не започва от ревността,а много далеч в детството ти .Да ,вярно е ,че имаш проблеми в семейството ,но нека психиатърът да изключи психично заболяване и да каже дали само психотерапия е достатъчна .Също и това да стане възможно най-скоро време,защото както сам си описваш битието,ти имаш моменти на превъртане ,с чупене ,късане и т.н. ,, а това са си сериозни състояния.
Виж целия пост
# 13
Още един глас за психиатър, не си за психолог. Доколкото разбирам, чувствата и натрапчивите мисли, които изпитваш, влияят върху работоспособността ти, определят битието то, което е хубаво да обсъдиш с лекар.
Виж целия пост
# 14
Мисля, че темата не е за този раздел....., а за професионална помощ.

Тази тема ще остане тук, не в "Здравословни проблеми", по моя преценка.
Авторът, ако желае, може да пусне друга тема тук. В "Консултации с психотерапевт" ще получи съвети от специалист, но не и мнението на потребителите на форума.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия