Патологична ревност - решение от добър специалист.

Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен

Здравейте,
Разсъжденията ви звучат като добра отправна точка за ползотворна терапия. С "вземи се в ръце" очевидно проблемите ви няма да получат адекватно разрешение, защото се касае за много болка, страх, подтиснат гняв.. За пример ще посоча първата час на писмото ви - в крайна сметка приятелката ви е избрала вас - вашите качества, отношение към живота, разбиране, тоест вие сте спечелили конкуренцията с другите мъже, но въпреки това се съмнявате в това и я ревнувате. В основата на този механизъм седят дълбоки вътрешни конфликти най-повърхностния израз на което е ниското ви самочувствие, на едно по-дълбоко ниво не сте годен за обичане или...?
Даниела Тахирова психотерапевт